Беренде (Софийска област)
Тази статия е за селото в Забърде. За Пернишкото село вижте Беренде (област Перник).
| Беренде | |
 | |
  Беренде  Беренде | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 24 души[1] (15 март 2024 г.) 3,38 души/km² |
| Землище | 7.152 km² |
| Надм. височина | 655 m |
| Пощ. код | 2212 |
| Тел. код | 07172 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 03890 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | София |
| Община – кмет | Драгоман Андрей Иванов (ГЕРБ; 2011) |
| Беренде в Общомедия | |
Берендѐ е село в Западна България. То се намира в община Драгоман, Софийска област.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото е едно от двете населени места в България, носещи това име. Другото е в близост до Перник.[2] Имената им са дадени от сродното на печенегите племе берендеи, преселили се в България след загуба на сражение с Киевска Рус през XI век.
В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Бюзорг Беренда е отбелязано като село с 15 домакинства, 3 неженени жители и 3 вдовици.[3]
През 1985 година селото има 79 жители.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Средновековната църква „Свети Петър“ е паметник на културата. Съдържа уникален стенописен ансамбъл от XIII или XIV век – национална забележителност. Не може да се каже с точност кога е построена църквата, макар че някои изследователи смятат, че е от началото на XIII век, позовавайки се на надписа под изображението на цар Йоан Асен II, който гласи:„Iwanь Асень въ ха ба_благоверень црь_и самодържець (вьсемъ) блъга (ромь и гръкомь)“.[4] Църквата е вкопана на около 1 m под земята с размер 4,50 х 5,50 m и височина около 5 m.[5] Вътрешните стени и таванът са изписани със стенописи, част от които са напълно унищожени или повредени. Дървеният иконостас се смята за един от най-старите в България.[6]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Средновековната църква „Свети Петър“ в Беренде.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, стр. 37.
- ↑ Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 185.
- ↑ Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.70
- ↑ Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.70
- ↑ Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.70
| ||||||||
