Сезон 1995/96 е 72-рото издание на най-горната дивизия в българския шампионат по футбол. В шампионата участват 16 отбора, като се играе всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване. За победа се начисляват 3 точки, за равенство 1, а за загуба не се начисляват точки. Отборите заели последните три места отпадат в Б група. Новите отбори в групата са Спартак (Варна), Левски (Кюстендил) и Раковски (Русе). Актуален шампион е Левски (София).
Славия започва колебливо сезон 1995/96. Следва изкачване в класирането, но след есенния полусезон е едва на 3-то място в таблицата, като изостава на 5 точки от Левски и на 2 от Нефтохимик. През зимната пауза обаче „белите“ правят мащабна селекция и през пролетния полусезон се оформя дуел със „сините“, които от своя страна преследват четвърта поредна титла в първенството.
Ключов се оказва 28-ия кръг, преди който Славия има аванс от 2 точки. Възпитаниците на Стоян Коцев завършват 0:0 като гост на Левски (Кюстендил), но в същото време Левски (София) губи с 0:1 от ЦСКА във Вечното дерби. В следващия кръг „сините“ падат и от Локомотив (София), което прави отборът на Славия недостижим на върха. „Белите“ печелят титлата за първи път от 53 години насам.[1] Важна роля за триумфа на Славия изиграва 34-годишният тогава Наско Сираков, който бележи 15 гола само през пролетния полусезон. Иначе голмайстор на А група с 21 попадения става нападателят Иво Георгиев от Спартак (Варна).
Левски остава на 2-ро място в крайното класиране, на 5 точки зад Славия, а бронзовите медали печели Локомотив (София). От елита изпадат Шумен, Ловеч и Спартак (Пловдив), които финишират на последните три места в таблицата.
Преди началото на сезона Мариян Христов преминава от Славия в Левски срещу трансферна сума от 250 000 щатски долара, което е рекорд за вътрешен трансфер по това време.
На 14 октомври 1995 г. в срещата Спартак (Варна) – Спартак (Пловдив), завършила 8:1, Иво Георгиев бележи 6 гола, с което изравнява рекорда за най-много попадения в един мач.
На 27 април 1996 г., по време на дербито между ЦСКА и Левски (1:0), от трибуните на националния стадион „Васил Левски“ е хвърлена жива змия срещу рефера на мача Веселин Богданов.
Добруджа (Добрич) завършва на 7-о място в първенството, под ръководството на треньора Янко Динков, което е най-доброто класиране в историята на клуба.
След първите няколко кръга си тръгват Иван Пасков и Александър Бончев, а от Ботев (Пловдив) пристига Наско Сираков. 33-годишният таран веднага се превръща в неизменен титуляр на върха на атаката и има ключова роля в спечелването на титлата, ставайки голмайстор на тима с 16 гола в 20 мача. Сред другите основни играчи в предни позиции са Атанас Киров, Антон Димитров, Гено Добревски и Владко Шаламанов, който е водещ реализатор през есента с 9 попадения в 13 мача.
Промени в състава има и през зимната пауза, в която напускат двама титуляри. Шаламанов е продаден за 150 000 долара в турския елитен Алтай, а Гено Добревски преминава в Ботев (Пловдив) заедно с брат си Иван. За техни заместници са привлечени Диян Ангелов и сърбинът Зоран Ристич. Атаката е допълнително подсилена с Димитър Тотев, който през първия полусезон бележи 8 гола за Раковски (Русе). Като част от сделката по привличането му при русенци отива Ваньо Шишков. Другите попълнения в Славия за пролетта са Цветозар Дерменджиев и Николай Праматаров.[3]
Костадин Костадинов
Иво Георгиев
Зоран Ристич
