Анима и Анимус

Анима и анимус са понятия в психологията, въведени от швейцарския психолог Карл Густав Юнг. Той нарича маскулинния (мъжки) принцип в душата на жената анимус, а феминния (женски) в душата на мъжа анима. Хвърляйки мост между земята (женското) и духа (мъжката), половата полярност носи базисната творческа динамика на подтика към индивидуализация. Аналогично на положителните и отрицателните електрически заряди, половите противоположности упражняват мощно реципрочно привличане. Тези противоположности може би най-ясно се характеризират от китайския принцип „янг“ (мъжкото) и „йн“ (женското). Янг представлява агресивната, инициираща, проникваща сила на фалоса и меча. Йн представлява приемащите, раждащите, съдържащите и пулсиращи ритми на утробата и приливите и отливите.

Важен аспект на процеса на индивидуация е постигането на съзнателно приемане на атрибутите, произтичащи от „другия вътре“. Мъжът, индивидуиран по този начин, е обогатен в своето мъжествено функциониране от вътрешния източник на вдъхновение, творчество и емоционална ангажираност. Анимата го подпомага да изгражда взаимоотношения с поток от спонтанно чувство. Без такова използване на женската си страна като вътрешен ресурс той е склонен да попада в безсъзнателна идентификация с образа на „нисшата жена“, изразена чрез бърза смяна на настроенията и депресия или обезценяване и примитивна ирационалност.

Жената, която е постигнала съзнателно приемане на атрибутите на своя анимус, е способна да използва силите на своя Логос в справянето с външния свят. Тя е способна да прави разграничения обективно, нейните способности за наблюдение и разсъждение са засилени и може умело да възприема смисъла. Без такова използване на мъжката си страна като диференциран източник жената може да попадне в несъзнавана идентификация с образа на „висшестоящия мъж“, прокламирайки преценки така, сякаш са факт, правейки безпочвени допускания и безапелационно и догматично провъзгласявайки мненията си.

Тъй като в теорията на Юнг психичните феномени, персонифицирани като анима и анимус, са архетипни предиспозиции, те съществуват a priori и имат тенденцията да влияят върху поведението от несъзнаваното, ако не навлязат в съзнателното като образ.

Юнг смята, че развитието на анимата има четири различни нива, които нарича „Ева“, „Елена“, „Мария“ и „София“.

Името Ева е взето от библейската история за Адам и Ева. То се занимава с възникването на мъжки обект на желание, едновременно с това се обобщава, че всички жени са зли и безпомощни.

Името Юнг взема от Хубавата Елена от Троя.

Името на третата фаза идва от Дева Мария от християнството.

Името на четвъртата фаза идва от гръцката дума София, която означава „мъдрост“.

Подобно на четирите нива на развитие на анимата, Юнг постулира и четири нива на развитие на анимуса.

Също е свързан с разбойника или мускулестия мъж, Юнг ги описва като въплъщение на силата.

Стадият въплъщава капацитета за независимост, планираните действия и инициативата.

Също се свързва с духовното, въплъщава „Словото“

Също както „София“, това е най-високото ниво на посредничество между съзнателния и несъзнателния ум.

• Аналитична психология
• Карл Юнг
• Архетип

• Archive for Research in Archetypal Symbolism website
• Sample image with scholarly commentary: Hall of the Bulls at Lascaux Архив на оригинала от 2008-06-16 в Wayback Machine.
• Jung on the anima and animus

• Портал „Психология“