Железопътна линия 8 (България)

Железопътна линия 8
ЖП Гара Карнобат
Информация
Тип	нормалнa
Статус	действаща
Крайни гари	Пловдив – Бургас
Започва от	Бургас
Свързани линии	Линия 1 Линия 81 Линия 82 Линия 4 Линия 83 Линия 84 Линия 3 Линия 85 Линия 86
Номер линия	8
Пусната	1910
Собственик	Държавно Предприятие НКЖИ
Оператори	БДЖ
Брой линии	единична – двойна
Междурелсие	1435 mm
Електрификация	~25 кV, 50 Hz
Работна скорост	от 50 до 160 km/h
Максимален наклон	12 ‰
Минимален радиус	300 m
Железопътна линия 8 в Общомедия

Главна железопътна линия № 8 Пловдив – Бургас от националната железопътна мрежа на България е удвоена линия, с изключение на неудвоените участъци Филипово – Михайлово, Калитиново – Кермен и Зимница – Ямбол, електрифицирана, междурелсие 1435 mm. Дължина 294 km.

Първия участък от линията (Нова Загора – Ямбол), строен като част от линията Търново Сеймен – Ямбол е открит през 1875 г., последния участък Пловдив – Чирпан е въведен в експлоатация през 1910 г.

В гара Пловдив линията прави връзка с жп линия 1 за София и Свиленград, от гара Филипово започват линия 81 за Панагюрище и линия 82 за Карлово. Между гара Михайлово и гара Стара Загора жп линия 8 съвпада с жп линия 4, а между гара Ямбол и гара Зимница – с жп линия 3. В гара Нова Загора линията съвпада с жп линия 83 и Симеоновград, в гара Ямбол – с жп линия 84 за Елхово, в гара Долно Езерово – с жп линия 85 и с ведомствената жп мрежа на металообработващото предприятие „Промет стиил“ ЕАД – Дебелт и в гара „Владимир Павлов“ – жп линия 86 за Поморие (демонтиран и премахнат е участъка Сарафово – Поморие).

Това е първият участък от линията. Строен е като част от линията Търново Сеймен – Нова Загора. Самото строителство започва през 1873 г. и завършва в края на 1874 г. Официално е открита на 22 януари 1875 г.

Предава се за експлоатация на Компанията на Източните железници, която вече експлоатира ��иниите Цариград – Белово и Русе – Варна. С това трите железопътни линии с обща дължина около 891 km са под управлението на барон Морис дьо Хирш. От тях 533 km са на сегашната територия на България.

Железопътната линия Нова Загора – Ямбол е построена с минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 25 ‰, с релси тип „СО“ 34 kg/m с дължина 6,54 m.

Пловдив – Бургас
	Линия 1 (София)
	0+000 (155+574) Пловдив
	157+800 ПО разпределит.
	5+652 г. „Филипово“
	Линия 81 (Панагюрище)
	Линия 82 (Карлово)
	159+109 РП Кръстовище
	7+674 г. „Тракия“
	Линия 1 (Свиленград)
	15+926 Скутаре
	22+051 Маноле
	32+602 Белозем
	39+202 Опълченец
	43+432 Оризово
	48+085 Черна гора
	56+012 Спасово
	59+609 Чирпан
	71+147 Свобода
	79+917 Самуилово
	Линия 4 (Подкова)
	82+653 Михайлово
	91+689 Калояновец
	98+132 Християново
	100+132 Еленино
	103+010 РП „Стара Загора“
	„Сз-разпред. район“
	106+066 Стара Загора
	Линия 4 (Русе)
	114+690 Калитиново
	119+464 Горно Ботево
	121+500 Плоска могила
	124+335 Хан Аспарух
	132+300 Стоил войвода
	Линия 83 (Симеоновград)
	139+094 Нова Загора
	151+079 Коньово
	160+525 Кермен
	166+500 Бозаджии
	171+967 Безмер
	Линия 84 (Елхово)
	183+544 Ямбол
	192+250 Завой
	Линия 3 (Илиянци)
	198+731 Зимница
	206+277 Стралджа
	210+077 Атолово
	219+615 Церковски
	233+333 Карнобат
	Линия 3 (Синдел)
	238+433 Глумче
	241+400 Кликач
	244+173 Черноград
	248+133 Тополица
	252+933 Карагеоргиево
	256+700 Малка поляна
	259+502 Айтос
	268+500 сп. „Каменни кариери“
	271+575 Българово
	275+070 Камено
	276+020 г. „Дружба“
	277+750 Нефтозавод
	278+800 Нефтозавод прелез
	282+263 Долно Езерово
	Линия 85 (Дебелт)
	283+544 РП „Лозово“
	287+790 Бургас-разпред.
	Линия 86 (Поморие)
	289+300 Бургас-товарна
	291+342 г. „Вл. Павлов“
	293+500 Бургас

Със закон от 21 януари 1889 г. се предвижда построяване на железопътни линии Ямбол – Бургас и Каспичан – София – Кюстендил, а също и пристанищата Варна и Бургас. Предназначението на тези две главни железопътни линии след Съединението на Княжество България и Източна Румелия е да свържат столицата със северната и южната част на страната и главните черноморски пристанища Варна и Бургас. С построяването на железопътната линия Ямбол – Бургас се цели и да се противодейства на стремежите на Компанията за монопол в експлоатацията на железниците в Южна България и насочване износа и вноса към пристанище Дедеагач на Бяло море.

Необходимите средства за строежа на двете железопътни линии и пристанищата се заделят от държавния заем, сключен през 1888 г. във Виена с „Лендербанк“, в размер на 142 780 млн. златни лв. с 6 % лихва.

Първата копка на участъка Ямбол – Бургас е направена на 1 май 1889 г. В следващата 1890 г. на 14 май линията е завършена и открита за експлоатация. Тя е с дължина 110,8 km. Построена е за рекордно кратък срок с трудова повинност на населението и със съдействието на инженерните войски. Минималният радиус на кривите е 400 m, а максималният наклон 11 ‰.

Както вече беше споменато за противодействие на политиката на Компанията на Източните железници за отклоняване на вноса и износа в посока пристанище Дедеагач и безконтролната и тарифна политика (съгласно Берлинския договор нейните железници принадлежат на Османската империя и се експлоатират по договор, сключен от Компанията с нея) българското правителство взема няколко решения:

• намаляване на тарифите от БДЖ за линията Ямбол – Бургас (дори и връщане на събрани вече превозни такси);
• със закон от 14 януари 1895 г. се предвижда построяването на паралелна на компанските железници линия Саранбей – Пловдив – Чирпан – Стара Загора – Нова Загора, която да свързва София и Бургас и да бъде експлоатирана само от българската държава.

Построяването на линията с дължина 195 km се възлага чрез търг през октомври 1896 г. и строителството започва. За финансиране строителството на линията Саранбей – Пловдив – Нова Загора българското правителство използва средства от сключения през 1892 г. с виенската банка „Лендербанк“ заем. Банката, в която участват със свои капитали и някои от акционерите в компанията за експлоатация на Източните железници, под формален повод, че е нарушена клаузата от договора, т.е. заемът да не се използва за други нужди освен за построяване и обзавеждане на линиите и пристанищата, изброени в закона от 1889 г., спира последните две опции от заема. Българското правителство обаче вече е възложило чрез търг строителството на няколко железопътни линии и черноморските пристанища Варна и Бургас, и изпада в тежко финансово затруднение. Поради невъзможност да сключи друг заем за посрещане на разходите по започнатото строителство то е принудено да преустанови по-нататъшната работа по паралелната линия. Завършен е само участъкът Нова Загора – Чирпан с дължина 79,3 km, който е открит за експлоатация през 1897 г.

Правителството влиза в преговори с Компанията на барон Хирш и успява през октомври 1898 г. да сключи договор за откупуване правото на Компанията за експлоатация на железопътните линии в пределите на княжеството за 24 250 863 златни лв. Договорът е изгоден за страната и Народното събрание го одобрява, но той остава неприложен поради несъгласието на турското правителство, чиято собственост са жп линиите. Правителството на Константин Стоилов се отказва от тези си намерения. Следващото правителство възстановява правата на Компанията, срещу което „Лендербанк“ обещава да изпълни заема от 1892 г. и да съдействува за сключване на нов конверсионен заем от 260 млн. златни лв. Едно от условията за конверсионния заем, сключен през март 1899 г., е изглаждане на отношенията между българското правителство и Компанията. В изпълнение на това условие през март 1899 г. е подписана конвенция, съгласно която построеният от българското правителство участък от паралелната линия Чирпан – Нова Загора се дава под наем на компанията при унизителни условия за срок от 25 години, считан от годината на завършването на една съединителна линия от гара Чирпан до гара Скобелево. Първоначалният годишен наем е 500 лв. на километър, който може да се увеличи най-много до 1500 лв. на km, след като бъде построена съединителната линия. Със същата конвенция българската държава се отказва да строи в продължение на 25 години паралелни и конкурентни на експлоатираните от компанията линии на разстояние, не по-малко от 40 km.

Това положение продължава до обявяването Независимостта на България от Османската империя на 22 септември 1908 г. Тогава се завземат гарите и експлоатацията на компанските линии се възлага на Главната дирекция на железниците. Положението по откупуването и експлоатацията на линиите на Източните железници, намиращи се на територията на България, става чрез подписаните двустранни протоколи между България, Русия и Османската империя през 1909 г. Това дава възможност да се довърши строителството на линията Пловдив – Чирпан и да се създаде пряка връзка София – Пловдив – Бургас. Построяването на участъка Пловдив – Чирпан с дължина 59,6 km започва на 26 август 1909 г. и завършва на 10 юли 1910 г. Въведен е в експлоатация на 10 октомври същата година.

• Построена е варианта между гарите Свобода и Михайлово. С помощта на една крива с радиус 1000 m се премахват седем криви с радиус по 300 m и една с радиус 400 m. Вариантата позволява скорост от 140 km/h и скъсява разстоянието с около 900 m.
• Удвоени са отсечката Михайлово – Стара Загора, като е извършена реконструкция и на кривите, при което минималният радиус е доведен до 1200 m за скорост от 160 km/h, и участъкът Зимница – Бургас. Минимален радиус на кривите – 800 m за скорост от 120 km/h.
• Положени са релси с маса 49 kg/m по цялата дължина от Пловдив до Бургас.

За подобряване експлоатационната дейност на железопътния възел Пловдив за влаковете с направление София – Пловдив – Бургас и обратно е построена и през октомври 1959 г. пусната в експлоатация железопътната връзка Пловдив – Скутаре. Дължината ѝ е 15,990 km, с минимален радиус 600 m, максимален наклон 5,3 ‰ и допустима скорост 130 km/h. Целият участък е удвоен, а движението по него е обезличено. Единственият експлоатационен пункт по линията е откритата на 25 май 1989 г. като необслужвана спирка „Пловдив – изток“. От 1 юли 1990 г. е обслужвана спирка, преименувана на „Тракия“, а от 11 април 1991 е гара, открита за служба по движението.

През 1969 г. е въведена в експлоатация третата удвоена и електрифицирана железопътна линия в България Зимница – Карнобат – Бургас с дължина около 95 km. През 1975 г. влиза в експлоатация участъкът Зимница – Ямбол, през 1977 г. – Ямбол – Стара Загора, през 1979 г. – участъкът Стара Загора – Чирпан, през 1981 Чирпан – Пловдив.

• Депо Бургас. Създадено е през 1890 г. с построяването на железопътната линия Ямбол – Бургас. В началото е само екипировъчен пункт, разположен на шести коловоз на гара „Владимир Павлов“ (тогава единствена гара в Бургас). На сегашното му място през 1930 г. е построено ремонтно хале ветрилообразен тип. През 1945 г. депото е реконструирано за извършване на подемни ремонти на парни локомотиви. Тази дейност е преустановена през 1956 г. и оттогава то извършва само промивъчни ремонти. През 1968 г. започва да ремонтира маневрени дизелови локомотиви, а от 1970 и електрически. През 1980 г. е построено и ново хале за ремонт на електрически мотрисни влакове.
• Депо Стара Загора е създадено през 1912 г. Ремонтната дейност започва през 1914 г., като се използват дълбок канал и крик с ръчно задвижване за сваляне на колооси. През 1918 г. се въвежда електрическо осветление с динамомашина. Към 1920 г. се създава механично отделение с 4 струга, задвижвани с обща трансмисия. През 1933 г. се построява дълбок канал с механизиран крик, а през 1943 г. се доставят крикове с ръчно задвижване за вдигане на тендери. Две години по-късно е доставен бандажен струг. През 1960 г. е основно реконструирано, а през 1969 г. започва да ремонтира дизелови локомотиви. След електрификацията на участъка Стара Загора – Зимница през 1979 г. на депото са зачислени електрически локомотиви за технически прегледи. Построени са и нови спомагателни отделения.
• Значителната по обем работа в Бургас и особеностите на експлоатационната дейност по линията Карнобат – Варна налагат създаването през 1941 г. на депо Карнобат, в него се извършват екипировка и малки промивъчни ремонти на парни локомотиви.

• Железопътна мрежа на България
• Железопътна линия Филипово – Панагюрище
• Железопътна линия Филипово – Карлово
• Железопътна линия 83 (България)
• Железопътна линия 84 (България)
• Железопътна линия Долно Езерово – Дебелт
• Железопътна линия 86 (България)
• Железопътна линия 1 (България)
• Железопътна линия 3 (България)
• Железопътна линия 4 (България)

• Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
• Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.