Унаи Емери

Унаи Емери
Унаи Емери в 1/4 финал от Лига Европа Зенит – Севиля (23.04.2015 г.)
Лична информация
Роден	Unai Emery Etxegoien 3 ноември 1971 г. (53 г.) Ондарибия, Испания
Ръст	181 cm
Пост	полузащитник
Юношески отбори
Реал Сосиедад
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г 1990–1995 1995–1996 1996–2000 2000–2002 2002–2003 2003–2004 Общо: Реал Сосиедад Б Реал Сосиедад Толедо Расинг Ферол Леганес Лорка 40 5 126 61 28 30 290 (2) (1) (2) (7) (0) (1) (13)
Треньор
2004–2006 2006–2008 2008–2012 2012 2013–2016 2016–2018 2018–2019 2020–2022 2022– Лорка Алмерия Валенсия Спартак Москва Севиля Пари Сен Жермен Арсенал Виляреал Астън Вила
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Унаи Емери в Общомедия

Уна̀и Емѐри Ечѐгойен (на испански: Unai Emery Etxegoien, в български медии се среща и като Унай) е бивш испански футболист, играл като полузащитник.

Унаи Емери е роден на 3 ноември 1971 г. в Ондарибия, Баска автономна област. Почти цялата му състезателна кариера протича в скромни отбори от Сегунда дивисион. Играе на поста ляв полузащитник.

Треньорската му кариера започва през 2004 г. в отбора на Лорка. Още в следващия сезон 2005–06 печели Трофей Мигел Муньос за най-добър треньор във втора лига. През следващия сезон отново е носител на трофея, този път с отбора на Алмерия, а в първенството финишира втори и класира отбора за първи път в цялата му клубна история в Примера дивисион.^[1]

След два силни сезона начело на „андалусийците“ приема поканата и през лятото на 2008 г. поема отбора на Валенсия, като наследява на поста Роналд Куман. В първия си сезон начело на отбора завършва на 6-о място в испанския шампионат, а в турнира за Купата на УЕФА достига до 1/16 финалите, където е отстранен след две равенства и повече голове на чужд терен от Динамо Киев.^[2][3] На 17 август 2008 г. побеждава с 3-2 Реал Мадрид в първия мач за Суперкупата на Испания ^[4], но седмица по-късно губи реванша с 2-4.^[5]

През сезон 2009-10 завършва на трето място в Ла Лига, а в турнира за купата на Лига Европа е отстранен на четвъртфинала от бъдещия носител на трофея Атлетико Мадрид отново след две равенства и повече голове на чужд терен.^[6][7]

През сезон 2010-11 води Валенсия в турнира на Шампионската лига, където е отстранен на 1/8 финалите от отбора на Шалке 04 след равенство 1-1 в първия мач и загуба с 1-3 на реванша.^[8][9] В испанското първенство отново завършва на трето място. На 24 май 2011 г. подновява договорът си с клуба за още една година.^[10][11] През сезон 2011-12 завършва на трето място в Група E на Шампионската лига и продължава участието си в турнира за Лига Европа. На 1/16 финала отстранява отбора на Стоук Сити след две победи с по 1-0.^[12][13] На 1/8 финала отстранява отбора на ПСВ Айндховен, след победа в първия мач с 4-2 и равенство 1-1 в реванша.^[14][15] На 1/4 финала отстранява друг холандски отбор – АЗ Алкмар след загуба в първия мач с 2-1 и победа с 4-0 в ответната среща.^[16][17] На 1/2 финала отново е отстранен от бъдещия носител на трофея Атлетико Мадрид, този път след две загуби 4-2 и 0-1.^[18][19]

В испанското първенство Валенсия отново финишира с бронзовите медали, но въпреки това от ръководството на клуба не му продължават договора и след четири сезона на Естадио Местая Унаи Емери напуска.

На 10 юни 2012 г. подписва договор за две години с руския вицешампион Спартак Москва, като заменя на поста Валери Карпин, преминал на ръководна длъжност в клуба.^[20] Задържа се на поста едва пет месеца и подава оставка след разгромната загуба с 1-5 в градското дерби срещу Динамо Москва.^[21]

На 14 януари 2013 г. наследява на поста уволненият старши треньор на Севиля Мичел.^[22] Контрактът на Емери е до 30 юни 2014 година.^[23] Официалният му дебют е на 16 януари в четвъртфинален мач от турнира за Купата на Краля за нулевото равенство при гостуването на Реал Сарагоса.^[24] Седмица по-късно побеждава на реванша с 4-0.^[25] В полуфинала съдбата отново го противопоставя срещу Атлетико Мадрид. Отпада след загуба с 2-1 и равенство 2-2 в реванша.^[26][27] В първенството Севиля завършва на незавидното 9-о място.

През сезон 2013-14 печели Лига Европа, като на финала побеждава Бенфика Лисабон след 0-0 в редовното време и продължения и 4-2 след изпълнение на дузпи.^[28] В турнира за Купата на Краля отпада на 1/16 финала от отбора на Расинг Сантандер след победа като гост с 1-0 и загуба на собствен терен с 0-2.^[29][30] В шампионата завършва на 5-о място.

На 24 май 2014 г. от клуба му предлагат нов договор с по-добри условия и Емери подписва до 30 юни 2017 г.^[31]

През сезон 2014-15 отново класира Севиля за финал в турнира за Лига Европа, където побеждава отбора на Днипро Днипропетровск^[32]

През следващия сезон – 2015-16 Севиля отново се класира на финал за Лига Европа, като победен този път е Ливърпул.

На 23 май 2018, Емери е назначен за главен треньор на Арсенал.^[33] Договорът е за две години, като клубът има опция за удължаване с една година. ^[34] В първият си официален мач на чело на отбора, на 12 август, неговият отбор губи от Манчестър Сити с 2–0 във Висшата лига.^[35] След втора поредна загуба от Челси на 18 август,^[36] Емери записва първата си победа като мениджър на Арсенал на 25 август, в домакински мач срещу Уест Хем с 3-1.^[37] След този мач, Арсенал печели 11 поредни победи, най-добрата им серия от 2007.^[38] Арсенал след това продължава непобедената си серия до 22 мача, включително и внушителна победа с 4-2 срещу врага Тотнъм в първото му дерни на Северен Лондон.^[39] Тяхната загуба с 3–2 от Саутхемптън през декември е първият път, когато са победени във всички състезания от август. ^[40] Въпреки това Арсенал капитулира към края на сезона, като спечелва само 4 точки в последните си 5 мача от лигата, като реално елиминира всеки шанс да се класира за Шампионска лига чрез класиране в лигата. ^[41] Емери отново стига до финала на Лига Европа през 2019, където отстъпва с 1:4 на Челси.^[42] Арсенал завършва сезона на пета позиция, с едно място по-високо от предишния сезон, като за малко пропуска място в Шампионската лига.^[43]

През летния трансферен прозорец за 2019 г. Емери счупи предишния рекорд на Арсенал, като подписа с крилото на Кот д'Ивоар Николас Пепе.^[44] Той също така привлича Давид Луис от съперника Челси и Шотландеца Кийрън Тиърни от Селтик. Пепе записва първата си асистенция срещу съперника Тотнъм в дербито в Северен Лондон, завършила при равенство 2–2.^[45]

На 29 ноември 2019 г., след поредица от лоши резултати и без победа от седем мача, Емери е уволнен от Арсенал.^[46][47] Последният му мач е домакинско поражение с 2: 1 от Айнтрахт Франкфурт в Лига Европа.^[48] Той бе заменен временно от Фредрик Люнгберг, а по-късно и за постоянно от Микел Артета.

Като треньор:

Севиля

• Лига Европа (3): 2013-14, 2014-15, 2015-16

Валенсия

• Примера дивисион
  • Бронзов медалист (3): 2009-10, 2010-11, 2011-12

Индивидуални:

• Трофей Мигел Муньос (Сегунда дивисион): 2005–06, 2006–07

• ((en)) Профил на Унаи Емери като футболист в сайта BDFutbol
• ((en)) Профил на Унаи Емери като треньор в сайта BDFutbol
• Профил на Унаи Емери в сайта transfermarkt
• Профил на Унаи Емери в сайта soccerway

п б р Настоящ състав на Арсенал  · 1 Чех · 2 Бейерин · 4 Елнени · 5 Папастатопулос · 6 Косиелни  · 7 Мхитарян · 8 Рамзи · 9 Лаказет · 10 Йозил · 11 Торейра · 12 Лихтщайнер · 14 Обамеянг · 15 Мейтленд-Найлс · 16 Холдинг · 17 Алекс Иуоби · 18 Монреал · 19 Лено · 20 Мустафи · 23 Уелбек · 25 Дженкинсън · 26 Мартинес · 27 Мавропанос · 29 Гендузи · 31 Колашинац · 34 Джака ·  Треньор: Унаи Емери