Жан дьо Лафонтен

Жан дьо Лафонтен (фр. Jean de La Fontaine, 1621–1695) е френски писател, поет и баснописец, известен предимно с басните си в стихотворен стил.

Жан дьо Лафонтен
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия
Творби в Проект Гутенберг

• Че чуждия съвет сами не тачим често
  и в злото ний се уверяваме едва когато е дошло.

— "Лястовицата и птичките"

• Уви, така е! От край време малките в света
  си патят на големите от глупостта.

— "Двата бика и жабата"

• Ний каем се за туй, що даваме на злия,
  и да го приберем от него, ние
  понякога достигаме до бой –
  безсилни са и сопата и съдията.
  Ти злия пуснеш ли в дома си, той
  веднага ти се качва на главата.

— "Хрътката и нейната хазайка"

• ...Сред всичките врази
  ти от най-малките най-много се пази;
  избягнал не едно премеждие зловещо,
  загива си човек от нищо-нещо.

— "Лъв и комар"

• Размисляше в леговището заек
  (какво би правил там, освен да мисли той?).
  Привиждаха му се премеждия безброй:
  страхът и ден, и нощ това зверче терзае.

— "Заек и жаби"

• Страхливият по нрав до днес
  е бивал винаги злочест...

— "Заек и жаби"

• Не съществува май страхливец на земята,
  да не намери друг страхливец по-голям.

— "Заек и жаби"

• Вълк си остава винаги вълкът;
  това отдавна е разбрал светът.

— "Вълкът–овчар"

• Добре е да заключим от това,
  че трябва с лошите война да водим ние.
  Голямо благо е мирът,
  съгласен съм, но той опасност крие,
  кога коварен е врагът.

— "Вълци и овце"

• Тоз, който иска друг в капан да улови,
  най-често сам попада във капана.
  И съжалявам аз, че и до днес, уви,
  таз стара истина остава неразбрана.

— "Жаба и плъх"

• И хитрината най-добре скорена
  жестоко може да си отмъсти;
  най-често черната измена
  на своя автор пакости.

— "Жаба и плъх"

• Със равни само ний ще трябва да дружим
  и да се съюзяваме, така че
  съдбата на гърнето, пукнатото, да не споделим.

— "Котлето и гърнето"

• Иди и че се оправи: каквото и да кажеш,
  ще бъде лудост и брътвеж.

— "Ушите на заека"

• Големи обещания, но що създаде той със своя ум?
  Единствено и само шум.

— "Планината ражда"

• На съдия неук
  одеждата се тачи.

— "Магарето, което носи светини"

• Разумният монарх умей веднага
  на всеки поданик задача да възлага
  и дарбите на всички знай.
  За мъдрия полезно всичко е комай.

— "Лъвът отива на война"

• По-много с кротост се постига.

— "Феб и Борей"

• Мнозина вдигат шум във Франция безспир
  и баснята затуй ний всички знаем:
  дължи се само на един мундир
  три-четвърти от храбростта им.

— "Магарето, облечено в лъвска кожа"

• Според това могъщ ли си или нищожен,
  ти за придворните си черен или бял.

— "Животните, болни от чума"

• Не пренебрегвай нищо ти,
  ако изгодно е на всичкото отгоре.

— "Чаплата, момата"

• От тайната товар не виждам по-голям
  и мъчно дамите го носят май, горките,
  дори в такива случаи аз знам
  безброй мъже приличат на жените.

— "Жените и тайната."

• Ах, верният другар е много скъпо нещо!
  Той знае да чете в сърцето ти дори:
  не става нужда да му казваш ти
  какво желаеш и какво си патил.
  Нà, може сън един да го смути,
  когато се отнася до приятел.

— "Двамата приятели"

• От люде тихи бой се всеки път,
  а другите не са опасни.

— "Порой и река"

• По-малко хора около гърнето с мед –
  такваз е била винаги играта.

— "До господин дук Дьо Ларошфуко"

• Сто примера ви бих посочил може би;
  ала най-късните творби
  остават най-добри. Аз уча от делата
  на всички майстори в поезията свята
  и като тях стремя се тя
  да дава винаги храна на мисълта:
  с това завършвам си речта.

— "До господин дук Дьо Ларошфуко"

• О, дни, о, нрави! – напразно викаш ти,
  днес всеки иска да му се плати.

— "Болният елен"

• Не бива хората да съдим по вида им.
  Съветът е добър, но всички ний го знаем.

— "Дунавският селянин"

• Кога ли ще освободим
  завинаги дворците от такива:
  за работа не става ни един,
  ала за приказки – добре ги бива.

— "Съветът на плъховете"

• Когато нечестивеца осъждаш, не грешиш:
  дори да е невинен – пак право ще решиш.

— "Вълкът, ищец против лисицата, пред маймуната съдия"

• Но нека бъде с мярка и шегата.

— "Прилепът и двете невестулки"

• Да, има ги такива, боята си менят
  според каквото трябва им в момента.
  И в дявола, и в Бога се кълнат,
  за краля си, а после и за президента.

— "Прилепът и двете невестулки"

• Да смята всеки, че е длъжен да помага!
  Понякога джудже помага на гигант.

— "Лъвът и мишката"

• Две басни има за това и аз ги знам,
  със доста примери животът разполага.

— "Лъвът и мишката"

• С търпение и време постига се това,
  което само сила не успява да постига.

— "Лъвът и мишката"

• Доброто пак се слави, но примера сега друг.

— "Гълъбът и мравката"

• ...За малкото добро отвръща се с голямо.

— "Гълъбът и мравката"

• Измамник да измамиш, си два пъти хитрец.

— "Петелът и лисугерът"

• Със мярка всичко бива, това ни е познато:
  не става от хайдуче изведнъж крадец.

— "Гарванът, който поиска да подражава на орела"

• Гърнето с време всмуква какви не миризми...

— "Котката, превърната в жена"

• Човек на навика се подчинява
  и как от него да се отървеш?
  Робуваш му – къде каквото прави,
  не можеш го преправи както щеш.
  Със бич го пердаши, боди го с вила,
  той, навикът запазва свойта сила,
  дори и с меч не ще го разсечеш.
  С което свикнеш – господар ти става,
  гони го през вратата, ако щеш,
  ще влезе през прозореца тогава.

— "Котката, превърната в жена"

• Когато нещо почваш, за края му мисли.

— "Лисугерът и козелът"

• Когато нещо страшно в живота ни се случи,
  не е без полза хубавият глас.

— "Лебедът и готвачът"

• ...Рече ли нежен да е грубиянът,
  с галантността си ще напакости.

— "Магарето и кученцето"

• ...И бе осмяна тя – за щурата си суета.

— "Сойката, украсена с перата на пауна"

• Та значи колкото и сладко да е да си отмъстиш,
  не струва то прескъпо да платиш.

— "Конят, който отмъщава на елена"

• А две проверки двойно струват –
  и хубаво, че хрумва ви така.

— "Вълкът, козата и козлето"

• Повярвал си, че нещо ще то дам?!
  Глупак си ти и то голям.

— "Вълкът, майката и детето"

• Когато е задружна, е мощна всяка сила –
  Езоп това отдавна бил открил е.

— "Старецът и неговите деца"

• Пословицата казва: "На себе си разчитай!"
  Да видим как Езоп
  доказал е това.

— "Чучулигата и нейните малки с господаря на една нива"

• Понякога речеш да се спасиш
  от нещо лошо, а пък се получи –
  та още пò на лошо връхлетиш.

— "Старицата и двете й слугини"

• С нещастниците никога недей се подиграва:
  та кой е сигурен, че ще е все щастлив?

— "Заекът и яребицата"

• Езоп във свойте басни пример дава
  и винаги във тях е справедлив.
  С това, що в тия стихове предавам,
  със него, все едно, се съгласих.

— "Заекът и яребицата"

• На мечка кожата не се продава,
  дордето е в гората жива–здрава.

— "Мечката и двамата приятели"

• А смелостта излиза на открито,
  когато във лицето ти дъхти опасността.

— "Лъвът и ловецът"

• А всеки трябва да избира,
  с кого да бъде милостив.
  До сетния си миг злоблив
  неблагодарникът така си и отива.

— "Селянинът и змията"

• А за да те щадят, и ти щади –
  това закон е, който повелява.

— "Птицеловецът и геракът"

• Та... да не бъдем много придирчиви.
  Непридирчивият до свойта цел отива.
  Които най-пробират, не хващат нищо те –
  пазете се такива да не сте.

— "Рибарят"

• Че то за песен ли е време при толкоз грижи и шетня?

— "Дилижансът и мухата"

• Да – има ги такива – така се суетят,
  където работа и грижи има,
  за да изглеждат още по-необходими –
  а всъщност само са досадни... що ли ги търпят?

— "Дилижансът и мухата"

• Ала сънят не се продава на пазар,
  тъй както хлябът се продава.

— "Кърпачът на ботуши"

• Самотен, недодялан, навъсен, мълчалив,
  живееше мечок в планинските дъбрави.
  От хората далеч, той беше станал див –
  при самота това и със човека става.

— "Мечокът и любителят градинар"

• Не се задържа дълго в самотника умът.
  Говориш ли, мълчиш ли, помни: не прекалявай!
  Които имат ум със мяра – си мълчат.

— "Мечокът и любителят градинар"

• Където Мечо обитава,
  не се вестява никой там.

— "Мечокът и любителят градинар"

• Опасно нещо е приятелят глупак –
  за предпочитане е умен враг.

— "Мечокът и любителят градинар"

• Във Франция на всеки сякаш подобава
  за важна личност да минава,
  дори когае буржоа едва –
  та чисто френска болест е това.

— "Плъхът и слонът"

• У тях пък, струва ми се, гордостта
  понякога граничи с лудостта.

— "Плъхът и слонът"

• ...Съюзът е съюз тогава,
  когато е необходим.

— "Котаракът и плъхът"

• Но нека не оставяме Съдбата или Бог
  да уредят обърканите хорски сметки.

— "Двата папагала, кралят и неговият син"

• Далече от очите – далече от сърцето;
  така е и при любовта.

— "Двата папагала, кралят и неговият син"

• Не се сърди на другите, загдето ти си спал,
  а междувременно е станала беля.

— "Фермерът, кучето и лисугерът"

• Недей оставя никому това, което само теб засяга,
  за него друг не би милял.

— "Фермерът, кучето и лисугерът"

• И нашият, и вашият живот е краткотраен,
  кой повече ще гледа към небето – не се знае.
  Мигът не гарантира с нищо следващия миг.
  И все пак вярно е: животът е велик.

— "Старецът и тримата младежи"

• Ти от безумния как би се отървал?
  Със бой? Но ако слаб си, май не бива.
  С друг силен гледай да го спречкаш ти,
  той вместо тебе ще го усмири.

— "Един луд и един мъдър"

Източник

• Лафонтен, Жан дьо, "Басни", изд. "Народна култура", София, 1983

Превели: Александър Далчев, Александър Муратов и Тодор Хаджиманджиев