281 г. пр.н.е.
година
(пренасочване от 281 пр.н.е.)
<< | 3 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
281 (двеста осемдесет и първа) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития
редактиранеВ Мала Азия
редактиране- След като нахлува в Мала Азия, през февруари Селевк I Никатор се сражава с Лизимах в битката при Корупедия и излиза от нея като победител, а царя на Тракия е убит.[1] Победителят веднага окупира малоазийските владения на победения и преминава в Тракия като насочва поглед към завладяването на Македония.[1]
- Митридат I става цар на Понтийското царство.[2]
В Тракия
редактиране- През септември Селевк е убит от Птолемей Керавън, който става цар на Македония след като побеждава опонента си Антигон II Гонат.[2]
В империята на Селевкидите
редактиране- Антиох I Сотер остава единствен владетел на царството на Селевкидите.[2]
В Римската република
редактиране- Консули са Луций Емилий Барбула и Квинт Марций Филип.
- Рим атакува Тарент, който заедно с други гръцки градове се обръща към епирския цар Пир, като един от най-умелите пълководци на своето време, с молба да им се притече на помощ срещу Рим по подобие на неговия предшественик Александър I.[3]
Починали
редактиране- Лизимах, военачалник и пълководец на Александър Македонски, диадох и цар на Тракия (роден 361 г. пр.н.е.)
- Селевк I Никатор, пълководец на Александър Македонски, диадох и основател на династията на Селевкидите (роден 356 г. пр.н.е.)
Източници
редактиране- ↑ а б „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 113
- ↑ а б в „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 598
- ↑ Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 79