<< 3 век пр.н.е. >>
00 99 98 97 96 95 94 93 92 91
90 89 88 87 86 85 84 83 82 81
80 79 78 77 76 75 74 73 72 71
70 69 68 67 66 65 64 63 62 61
60 59 58 57 56 55 54 53 52 51
50 49 48 47 46 45 44 43 42 41
40 39 38 37 36 35 34 33 32 31
30 29 28 27 26 25 24 23 22 21
20 19 18 17 16 15 14 13 12 11
10 09 08 07 06 05 04 03 02 01

243 (двеста четиридесет и трета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

В Римската република

редактиране
  • Арат Сикионски е избран втори път за стратег на Ахейския съюз.[2]
  • През лятото Арат превзема с изненада Коринт от македонците, след което към Ахейския съюз се присъединяват Мегара, Трезен и Епидавър.[2]
  • След тези придобивки Ахейският съюз контролира около 5500 к��. км територии, което го превръща в значима сила в Южна Гърция.[3] Ахейците назначават Птолемей III за хегемон на съюза, което остава вероятно единствено почетна титла, но и такава изразяваща благодарност за минала помощ и очакване за бъдеща парична подкрепа.[3]
  • Македонският цар Антигон II Гонат сключва съюзен договор с етолийците срещу ахейците и за подялба на териториите им.[3]
  • Етолийците сключват споразумение за подялба на Акарнания с царя на Епир Александър II.[3]
  • Лисандър става ефор в Спарта.[2] Той се опитва да помогне на цар Агис IV да прокара реформите си.
  • Птолемей III се завръща от Сирия, което позволява на селекидския цар Селевк II Калиник да овладее отново властта над своето царство. Тъй като той се завръща от походите си с голямо съкровище включително с египетски статуи и произведения на изкуството, отнесени преди близо два века от персийския цар Камбис II, които поставя по старите им места, Птолемей получава прозвището Евригет (Благодетел).

Източници

редактиране
  1. Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 89
  2. а б в „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 504
  3. а б в г „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 251