Потребител беседа:Elkost/Архив АрЕ

Тук са архивирани беседи по въпроси, свързани с арабския език.

Защо си преместил статията под това име? В българския език се използва Саддам Хюсейн. Не смяташ ли, че такива значими промени е добре да се обсъждат първо на беседата на страницата ? --Ivanko 17:57, 15 ноември 2006 (UTC)

Най-напред, в българския се използва също и Саддам Хусейн, което зависи от познанията на хората и от "натиска" от медиите. При това, ако някаква грешка е повтаряна многократно, тя пак си остава грешка, нали! Ето с това мога да съм полезен тук - 5 години съм учил арабски, после съм го упражнявал. Някога, преди появата у нас на арабистите, мнозинството наши ориенталисти при разчитането на арабски названия изхождаха от правилата на турския език. А разликите не са малко:

• на арабски турски ударението винаги е на последната сричка, докато на арабски (по общото правило, като в българския) то е на предпоследната, но има редица изключения;
• арабските гласни са А, У, И, но в турския понякога (най-често според ударението при неударени гласни) те стават съответно "Е", "О"/"Ю", "Ъ", което в арабския се възприема като разговорно, неграмотно - А̀хмад (арабски) / Ахмѐд, Муха̀ммад/Мохамѐд, „муслима̀н“/„мюсюлма̀н“;
• двойните съгласни, типични за арабския, стават единични в турския;
• и много други - излишно е сега да ги привеждам.

Разбира се, когато имаме лични имена, то приоритет имат вариантите, които самите лица са приели на кирилица или поне на латиница. За съжаление много рядко можем да установим какви са били именно личните им предпочитания, но все пак ни помагат някои общи черти - 1. в Северна Африка казват "бен" (= "син на") вместо "ибн"; 2. звука ДЖ от книжовния арабски ливанците произнасят и записват като Ж, а египтяните като Г (техният Гамал Абдел Насър трябва да е "Джамал" (= красив), а в Ливан му казват "Жамал"). Определено фамилията на иракския лидер е Хусейн, а не по турски Хюсеѝн. В тази връзка завършам с цитат от американски автор: "За човек е най-важно неговото име!" (в прекия и преносния смисъл - ако бъркаме името му, значи не смятаме, че той е достоен да го запомним). --Elkost 19:26, 15 ноември 2006 (UTC)

Благодаря за поясненията, може би е добре да ги сложиш на беседата на статията. Колкото до името, дано да си прав и да се надяваме, че превода не е минал през руския, вместо през турския език... Като цяло оставам с впечатлението, че всеки арабски Хюсеин е Хусеин, а всеки турски Хюсеин си е Хюсеин, или бъркам? --Ivanko 20:28, 15 ноември 2006 (UTC)

Да, добре е да дам пояснения и на беседата на статията, но съкратено, само за този случай, за да не се разводнява. Имената според националността са: Хусейн (с дифтонг/двугласие "ей") - за арабин, Хюсеин (с 2 гласни: "е" + "и") - за турчин. А иначе турският много ни влияе на българите, аз просто съм имал шанса да се занимавам с арабски на теория и на практика, та правя тези разлики. Е, на мен (като имам основата) турският понякога ми помага за арабската лексика заради многото ни турцизми - имаме невероятно много арабизми (дошли през турския), без да подозираме! Например: маха̀лла = място за живеене, ка̀атил = убиец, ка̀лям = молив, ка̀ляма = пиша и много други. Видях веднъж статия с турцизми, та мислех с арабизми да подготвя, но не я виждам скоро - иска много време.

Само искам да отбележа, че философията на Уикипедия е да отразява, а не да формира езика. Затова У:ПН дава приоритет на утвърдените форми, а не на „правилните“ (правилността зависи и от правилото ). Класическия пример е Джордж Вашингтон/Дейзъл Уошингтън - ако е утвърдено, остава неправилно.

В конкретния случай - ако имаш някакви специализирани източници, те би трябвало да имат приоритет пред вестниците и съм склонен да се съглася. Но само фонетичната близост ми се вижда недостатъчна. --Спас Колев 11:52, 16 ноември 2006 (UTC)

И от мен същата забележка - описва се както го знае масовия потребител, описва се че е неправилно и се пуска по течението на историята да се оправи в светлото бъдеще. В този пример би било нещо от типа „Саддам Хюсеин (на арабски <...>) е ... на Ирак. Правилното произношение е Хусейн, но в българския език е влязло през <...> и се произнася неточно.“ Няма да споря, че шансовете да променим възгледите на средностатистическия българин са малки на фона на грамотността на многотиражните вестници, но има малък шанс да пообразоваме бъдещите журналисти. -- Златко ± ^{(беседа)} 12:25, 16 ноември 2006 (UTC)

Благодаря за корекциите по Бану Хашим, курейши,... Превеждал съм ги криво-ляво едно време и не съм се сетил да ти кажа да ги погледнеш. --Спас Колев 14:11, 24 ноември 2006 (UTC)

Здравей Elkost, виждам, че имаш познания в арабския език. Бих искал да те попитам за транскрипцията на лични имена, свързани с тирета. Например Ал-Кайда ? Правилно ли е това изписване на български език, защото го срещам в най-различни варианти Мерси много. ----Ivanko 07:33, 1 декември 2006 (UTC)

Здравей, Ivanko! Имам добри познания предимно по т. нар. "литературен" (книжовен) или "класически" арабски - не съм филолог, но ми бе първи език, учил съм го 5 год. средно по 2 уч. часа дневно (и поне толкова за самоподготовка), а и съм живял при арабите. Това е езикът на Корана (и на исляма), служи за взаимо-разбиране на арабите, които иначе говорят на различни (по произношение, лексика, граматика) диалекти и наречия поради различен етнически прозход (на аразбизираните племена) и регионално развитие на носителите на езика - мароканци и иракчани например се разбират именно с негова помощ. Арабските държави го обявяват за свой официален език, но имат нюанси - обикновено в стила и лексиката, не по основните правила.

1. На въпроса ти за тирето в личните имена - смятам, че с тире е най-правилно. Защо казвам "най"? В арабския "ал-" (разговорно: "ел-") е определителен член без род и число (като der, die и la, le, les), който се пише (за разлика от БГ) преди думата, за която се отнася, но слято с нея (в израз всички думи се членуват: арабскаТА думаТА). Много често обаче на езиците на кирилица и латиница тези имена се записват без члена - "Асад" вместо "ал-Асад" (сирийските президенти баща и син), поради което от гледна точка на автоматичното търсене е по-добре да не ги пишем слято (да могат търсачките да ги търсят само по името без члена, като възприемат думата като 2 думи или с 2 съставни части, ако е с тире). Допустимо е и без тире - обаче пак отделно (като при члена на английски, френски, немски), но се отдалечаваме от слятото писане на името и члена в арабския.

2. Друг въпрос е началната буква на члена (вместо или и на името) - главна ли да бъде? Явно, щом е собствено име, на БГ трябва поне едната начална да е главна. В арабския няма големи и малки букви - не помага. Избягвам главните букви без повод, затова предпочитам с главна да е името, а неговият член да е с главна само при тяхна самостоятелна употреба, например: Ал-Асад, но Хафез ал-Асад (ако пишем името с фамилията или само фамилията на бившия сирийски президент).

3. По името на статията - правилното е Ал-Каида с ударение на "Ка". Защо? На БГ нямаме дълги гласни, а в чуждите думи рядко ги пишем като двойни, обикновено като единични. На арабски думата звучи като "каа-'и-да", където: "аа" е дълга гласна А, върху която пада ударението, обаче за краткост (нали така правим на БГ) пишем само една буква А; а апострофът обозначава уникална арабска гърлена съгласна (без аналог - звучи почти като гласната! А, но не се пише на БГ). Буквата Й няма място тук, това е гласната И.

Постарах се кратко да обясня, надявам се да е ясно. Готов съм за допълнителни обяснения и други въпроси. Поздрави, --Elkost 14:30, 1 декември 2006 (UTC)

Проблемът се усложнява от промяната на съгласната когато думата започва с „д“ (ад-Дала), „з“ (аз-Зубаир) и др. Спомням си, че вътре бяха още „л“ (основната и най-позната ни форма), „м“, но се надявам Elkost да помогне с пълния списък . -- Златко ± ^{(беседа)} 14:53, 1 декември 2006 (UTC)

Да, има такова правило, което наистина ни усложнява работата и затова напоследък при транскрибиране го пренебрегвам по примера на мнозина араби (и те предпочитат лесното - навсякъде Л в "ал-" вместо други букви в половината случаи).

Все пак за какво става дума? Половината от всички 28 съгласни в арабския (нямат букви за гласните звуци, а само спомагателни знаци за обучаеми и чуждици) са "слънчеви", а останалите са "лунни". Слънчевите съгласни заемат мястото на звука Л в определителния член "ал-" и така се получава удвояване на първата съгласна от думата. Слънчевите букви са: t на латиница (Т на кирилица), ṯ ("Т", като th в think на английски), d (Д), ḏ ("Д", като th в the), r (Р), z (З), s (С), š (Ш), ṣ (силно С), ḍ (силно Д), ṭ (силно Т), ẓ (силно З), l (Л), n (Н).

Както споменах, вече съм склонен като арабите да не спазвам това правило при транскрибиране на членувани думи с неарабско писмо - за читателите е достатъчно да знаят, че има определителен член "ал-", а не да се чудят защо често неговото Л се променя); затова го препоръчвам. --Elkost 21:38, 3 декември 2006 (UTC)

Моля те, погледни статията за правилност на арабските имена - арабският текст в английската статия очевидно не съвпада с името на статията в арабската Уикипедия. Моите знания по арабски не са нулеви, а -1, та съм като пате в кълчища. Поздрави, Златко ± ^{(беседа)} 13:21, 7 февруари 2007 (UTC)

Поздравявам те - много се радвам, че (поне „малко“ - по твойта скромна оценка!) знаеш езика. Познаваш писмото, а това е много важно. Езикът не е толкова труден, много повече хора у нас щяха да го знаят, ако писмото им бе близко (като латиницата например). На въпроса ти - сравних версиите в АР и ЕН Уикипедия (дори увеличено), ето как изглеждат:

• в АР - مضيق باب المندب
• в ЕН - باب المندب

„باب“ е „баб“ (врата), а „المندب“ - „ал-мандеб“ (не го търсих в речника). Разликата е само думата „مضيق“, която означава „проток“ (или „пролив“, от руски), „strait“ на английски. Поздрави! --Elkost 13:57, 7 февруари 2007 (UTC)

Е, Киприян ги е пообразовал малко, та за мен няма драма, че поне мъничко са ни се отплатили през XIX век .

Благодаря за похвалата, но е напълно незаслужена. Имам само поддръжка за по-шарени азбуки и елементарна наблюдателност да видя разликата в дължината. Ако бях сравнил буква по буква - щях да се сетя и сам, че само има добавен текст. А за статията ме сърбяха още Искандер/Искендер (не знам къде свършва арабското и почва турското произношение) и Сауаби. -- Златко ± ^{(беседа)} 14:13, 7 февруари 2007 (UTC)

Е, ориентираш се, спор (и четки) няма. Ето ти малко за „сърбежа“. Турското най-напред е в ударението (но тук не си личи) - винаги на последната сричка (като на френски и за разлика от унгарски, естонски, фински - на първата). Книжовно на арабски е с А, докато разговорно може да премине в Е, произнася се като английското АЕ. Втората дума е правилно написана по произношението на арабски, а на турски вероятно ще бъде „Саваби“ - това тук арабско У (става В при турците) е полугласен като английското W (но си имат и гласен У). По правило ударението в арабския е на предпоследната сричка (като на БГ), но има изключения, особено с чуждиците и в разговорния език. 21:52, 7 февруари 2007 (UTC)

Здравей. Бих искала да те помоля да разгледаш статиите Арабска азбука (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита) и Арабска писменост (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита), заедно с историите им и да изкажеш мнение на беседата на писмеността под кое име всъщност трябва да бъде съдържанието (което в момента се намира на Арабска писменост). Аз засега съм направила пренасочването от азбуката към писмеността, но може би това не е било много коректно. Благодаря предварително. --Спири / беседка 14:09, 1 май 2007 (UTC)

Размених ги; можеш да пооправиш неточностите, които си забелязал (аз не смея да пипам). --Спири / беседка 16:09, 6 май 2007 (UTC)

Здравей. Мога ли да те помоля да дадеш транскрипция на кирилица от арабски на това:

الكتاب المختصر في حساب الجبر والمقابلة

На латиница е транскрибирано така, но ме е страх да не напиша някоя глупост:

Al-Kitāb al-mukhtaṣar fī hīsāb al-ğabr wa’l-muqābala

Ще ми помогне за една редакция в статията Алгебра. И още нещо, доколкото си спомням от моя курс по история на науките, ал-джабр означава буквално възстановяване, а в математически смисъл, прехвърляне на число или неизвестно от другата страна на равенството. Така ли е? Защото съм обекпокоен от факта, че в статията Алгебра е отбелязано Алгебрата (от арабски ал джабр - „смятане с букви“). Предварително благодаря и извинявай за безпокойството. --PetaRZ 21:49, 3 ноември 2007 (UTC)

Привет! Ето я транскрибцията на БГ:

Ал-кутуб ал-мухтасар фии хисааб ал-джабар уа ал-мукаабала.

Има няколко звука без съответствие на БГ, които съм предалл с наши. Дългите (тук двойни) гласни е по-добре да се напишат като кратки (т.е. единични), т.к. на БГ не правим разлика.

Според моя най-добър и подробен речник (на Х. К. Баранов, с ок. 42 хил. думи) арабската дума за „алгебра“ е „джабр“, но това е едва нейното 4-то (последно) значение. Другите са: 1. изправяне, наместване (на кост); 2. принуждение, насилие; 3. (рел.) предопределение, съдба. --Elkost 01:15, 4 ноември 2007 (UTC)

Уа, мерси много. А аз си мислех, че английския има много значения за една дума :) --PetaRZ 01:19, 4 ноември 2007 (UTC)

Е тук са малко - само 4! И още нещо - съюзът „и“ („уа“ на АР) обикновено се чете слято с определителния член („ал“). Тогава краят на гоения израз става „уа-л-мукаабала“. --Elkost 01:23, 4 ноември 2007 (UTC)

Прието . Можеш да погледнеш статията и ако имаш забележки...--PetaRZ 01:47, 4 ноември 2007 (UTC)

Здравей! Забелязах на твоята страница, че владееш арабски. Би ли могъл да внесеш тук яснота по въпроса как трябва да се изписва на български въпросното име - Яхъя или Яхия? Носел го е арабски летописец от 11 век, от който черпим сведения за Самуил. Предварителни благодарности! Добри 15:30, 30 ноември 2007 (UTC)

Привет, Добри! Отговорих там току-що. --Elkost 21:57, 30 ноември 2007 (UTC)

Привет, и аз по горната причина се обаждам, би ли могъл да кажеш как се чете това име от арабски (то това май не е точно арабски). Благодаря предварително --Nad 18:00, 7 януари 2008 (UTC)

Виждам, че вече отговаряш на въпроси в беседата, та да подновя моя отдавна ме мъчи --Nad 16:56, 27 юли 2008 (UTC)

Здравей, Надина! Извини ме, че не ти отговорих бързо, но по-рано нарочно не влизах в Укипедията, а пък сега този въпрос ощи продължава да ме мъчи. Ако изхождам от правилата на арабския, то следва да има и една съгласна ГХ (произнася се като един звук, на БГ се предава като Г) в личното име. Следва полугласният звук У/В (В за турците, У за арабите - като английския W), който тук е предаден като В. Арабите и персите не пишат гласните звуци (добавят обаче „огласовки“ - знаци за гласните, за учениците и чужденците) и затова не отдават особено значение на изписването на имената на латиница, кирилица и пр. Все пак А е в литературния, докато Е се среща в разговорния арабски. Средната съгласна от фамилното име е силно залпово С. Строго по арабските правила бих предал имената на БГ като „Арагуаан Ресааий“, като ударението пада върху дългото А във всяка дума. Работата е там, че съм само арабист, та персийски език не разбирам, макар че се пише на разширена арабица. Затова проверих в учебник по персийски, но бе веднага след въпроса ти, та забравих подробностите, а сега съм вече в чужбина и чак след година ще си дойда в отпуск. Сега прегледах МЕПовете и установих, че почти навсякъде на латиница използват Aravane Rezaï - френското изписване на имената, а тя все пак е и френска състезателка, т.е. вероятно тя сама си го е избрала. Така че следва да се придържаме към сегашното изписване Араван Резаи. Поздрави! --Elkost 20:29, 27 юли 2008 (UTC)

Благодаря :) Всъщност объркването идва за мен от i с две точки накрая (абсолютно непознат знак за мен). Много често я пишат като Резай, но тогава ударението няма да е на последната буква, както е при френските имена. В никоя уикипедия не са дадени ударенията за съжаление, това би обяснило много неща --Nad 07:16, 28 юли 2008 (UTC)

На френски се използва, макар и рядко, тази букна ï (И с 2 точки), за да поясни, че И-то си е отделен гласен звук, не е част от двугласен звук (понеже ai в случая се чете като Е). Така че ударението трябва да е на И, т.к. по правило на френски (на турски, май и на персийски) то е на последната сричка - тогава да се означава с Й, разбира се, не е правилно. --Elkost 07:55, 28 юли 2008 (UTC)

Благодаря още веднъж :) мисля, че въпроса вече е изяснен --Nad 08:21, 28 юли 2008 (UTC)

Би ли погледнал в арабската статия за него има ли написано, къде е роден защото в нашата статия е град Мо, а в англ. Казабланка. (Прон 09:25, 4 февруари 2008 (UTC))

И в английската Укипедия е посочен (от 27 април т.г.) френският гр. Мо. В арабската версия пише (също от 27 април т.г.), че е „роден във Франция“, докато преди това е пишело „роден в Мароко“. --Elkost 20:41, 27 юли 2008 (UTC)

Би ли погледва в МЕП-овете. Трябва да е Ал-Джазира според мен. Прон 14:20, 27 юли 2008 (UTC)

На литературен арабски се чете „Ал-Джазира“, на найблизкия диалект - египетския, се произнася „Ал-Газира“ или „Ал-Гезира“. Това начално „Х“ обаче не знам откъде е, никъде в МЕПовете не го видях. §е го преместя на Ал-Джазира (окръг). Поздрави! --Elkost 14:34, 27 юли 2008 (UTC)

ПП. Още по-точно е Ал-Джазийра (окръг), т.к. гласната по средата е дълга. --Elkost 14:39, 27 юли 2008 (UTC)

Эл-Гезира го намерих от стара руска карта от 1979 г. То явно е египетското Ал-Гезира, но "А"-то е предадено с "Э". Понеже видях в англ. пък и в другите статии, че ползват за BGN Al Jazirah и затова ти писах. Аз ще ги оправям, но само да попитам за "Н"-то в края. Няма да стане Ал-Джазирах, нали. Дългото "И" не трябва да го предаваме заради графемна близост на "I" с "И". Прон 14:43, 27 юли 2008 (UTC)

Да, това Х накрая е напълно излишно, то само се изписва графично понякога (на някои западни едици), но не се чете, т.к. го няма в оригиналното произнощение. А по-добре да е с начално Дж (вместо египетското Г), т.к. не знаем как е по суданския диалект, още повече че в съседния на Судан Горен Египет имат по-друго произношение. --Elkost 15:01, 27 юли 2008 (UTC)

ОК, ясно. Те го слагат "Н"-то в края по BGN да не се произнесе като "ЕЙ". Почвам да го местя. Прон 15:04, 27 юли 2008 (UTC)

Този го намирам и като Али Сабих. Погледни го. Прон 15:53, 27 юли 2008 (UTC)

На арабски е с Х накрая, а и на всички МЕПове с латиница! --Elkost 16:03, 27 юли 2008 (UTC)

Понеже на Ал Джазира също има "Х" в края, но не се пише затова попитах и за Али Сабие. А Сабих ли е или Сабиех. Прон 16:09, 27 юли 2008 (UTC)

/Трябва да е „Али Сабих“, без Е. --Elkost 16:20, 27 юли 2008 (UTC)

Ясно, като Али Сабих го намерих в спътниковата EN-карта на "Майкрософт". Местя го и това. Прон 16:22, 27 юли 2008 (UTC)

Тук от Дикил и Дихил кое е по-вярно. Прон 15:59, 27 юли 2008 (UTC)

На арабски средната съгласна е силното Х от 3-те им вида Х, като и трите се предават на БГ като Х. На френски (нали Джибути неотдавна получи независимост от Франция) няма Х, та затова чуждите думи с този звук получават допълнително К - например Kharkov. --Elkost 16:16, 27 юли 2008 (UTC)

Да така е, с "КН" предават наше "Х". Значи го местя на Дихил. Прон 16:18, 27 юли 2008 (UTC)

Когато имаш време прегледай названията им според арабският правопис. Така като ги гледам някои от тях ми приличат на френски транскрипции. Прон 20:31, 13 септември 2008 (UTC)

Готово - всички си бяха наред. --Elkost 18:34, 16 септември 2008 (UTC)

ОК ! Прон 14:31, 2 октомври 2008 (UTC)

Здравей, бидейки най-големият експерт по арабски тука, можеш ли да видиш Муктада ал-Садр и да кажеш кое е най-точното произношение/транскрипция на името? Освен това не съм сигурен каква е семантичната разлика между "ал-" и "ас-", взаимозаменяеми ли са? Мерси! --Александър Бахнев 23:29, 17 април 2009 (UTC)

Привет! Произнася се „ас-Садр“ - тук е арабското емфатично (натъртено) „С“ (нямаме такова на БГ). То е сред половината „силни“ арабски съгласни, всяка от които се удвоява след членуване, т.е. изисква съгласната „Л“ от определителния член „ал“ пред нея да се произнася като нея. Ето защо на литературен (класически) арабски се пише „ал-Садр“, а се произнася „ас-Садр“ (би трябвало на БГ по Наредба 6 да се изписва „Садър“ с вмъкнато „Ъ“ между съгласните). Произношението в диалекта на съответната страна може да бъде различно. Няма строги правила за транскрибиране на БГ или поне не съм срещал. Затова и двата варианта са правилни, освен ако самите лица не са избрали как да се изписва името им на кирилица и/или латиница, което пък е трудно проверимо. Смятам, че е по-удобно заради невладеещите езика да се запазва „Л“ в „ал“ вместо всеки път да се проверява дали следващата съгласна е „силна“ или „слаба“, т.е. дали се удвоява или не влияе на члена. Поздрави! --Elkost 19:55, 18 април 2009 (UTC)

Нямаше ли някакво правило определителните членове изобщо да се махат (както при Ануар Садат, Хафез Асад...)? Не съм наясно, просто някакъв спомен от разговори из Уикипедия. --Спас Колев 09:07, 20 април 2009 (UTC)

Не знам за такова правило - в Уики-тата и изобщо. Членът си е част от името, вариантът с него трябва поне в скоби да се посочи. Тук обаче действа и друго правило - на арабски рядко членът се произнася „ал“, обикновено се свързва и с предходната дума, като се изпуска гласната „А“. Така в нашия случай става „муктада_с_садр“, което фактически се произнася като формата без член. --Elkost 09:32, 20 април 2009 (UTC)

Да, съжалявам, дори мислех, че съм го чувал от теб.

Видял съм го във фонетиката на Бояджиев и сие (1998). „Важен въпрос също е да се въве��е еднаквост при предаването на членуваните чужди собствени имена. У нас е наложена практиката такива имена да се транскрибират без определителен член, напр. в названията на географски обекти - Темза (The Temse), Рона (La Rhône), Хавър (Le Havre), Кайро (El-Kahira), Олт (Oltul) и др.; в имената на вестници - Юманите (L'Humanité), Монд (Le Monde), Таймс (The Times) и др. В това отношение неуместно изключение правят някои названия на арабски вестници и обществени организации, които се транскрибират на български със запазен определителен член, напр. на алжирския вестник Ел Муджахид, каирския Ал Гумхурия, палестинската организация Ал Фатах. В духа на отдавна наложената практика у нас е такива названия да се транскрибират без определителен член.“

Явно е имало някаква такава конвенция, но вероятно е в процес на отмиране. --Спас Колев 20:06, 20 април 2009 (UTC)

Мерси за обяснението, оставям го така. А що се отнася до Садр/Садър, ако има консенсус по наложителността на Наредба №6, значи ще трябва да се премести. --Александър Бахнев 11:02, 20 април 2009 (UTC)

Обясни, моля ти се, на какво основание си преместил Сюлеймания (област) и Сюлеймания (град) на Сулеймания съответно. --Дан 13:52, 16 август 2009 (UTC)

Той говори арабски, предполагам така е правилното произношение --Nad 14:00, 16 август 2009 (UTC)

Проблемът е, че повечето източници, с които разполагам дават името като Сюлеймания, а не Сулеймания. Мисля, че се е изхождало от личното име Сюлейман, но това е просто мое смело предположение. --Дан 10:16, 17 август 2009 (UTC)

Привет! Извинете ме, че толкова се забавих с отговора, но нямах достъп до Интернет - и сега съм временно, та бързам да отговоря. Преправих го, т.к. на арабски няма звук Ю. Макар че Сулеймания е предимно кюрдски град (а кюрдски език не знам, но със сигурност не е близък до турския), все пак е в арабска държава. При това съм го чувал от иракчани (араби и кюрди): именно с У го произнасят и пишат. --Elkost 19:51, 28 август 2009 (UTC)

Би ли погледнал Беседа:Wadih Saadeh, когато имаш време? Благодаря. --Спас Колев 10:09, 17 август 2009 (UTC)

Отговорих на беседата на статията. --Elkost 20:31, 28 август 2009 (UTC)

Здрасти. Абе търся си илюстрация на Мозарабски език, което се оказа сложновато - дали би погледнал на този ръкопис на снимката дали се разчита горното романско стихче:

Vayse meu corachón de mib. ya Rab, ¿si me tornarád? ¡Tan mal meu doler li-l-habib! Enfermo yed, ¿cuánd sanarád?

Защото не е много ясно дали точно това илюстрира или е просто неква картинка на арабски ръкопис. Благодарско предварително. --Мико (беседа) 08:47, 12 март 2013 (UTC)

Привет! В подсечения текст в горната част на картинката не виждам нищо неарабско, докато долната част не разчитам изобщо, че е много дребна, но пак изглежда да е на арабски. Не схванах какво им илюстрира. В стиховете обаче ясно личи арабското влияние - това Rab трябва да е „Господ“, а l-habib значи „любимият“. Тъй че стиховете стават за илюстрация за арабско влияние. Поздрави! --Elkost (беседа) 14:47, 12 март 2013 (UTC)

Благодарско. Явно е произволна картинка. Иначе на листа трябва да има некаква неолатинска добавка към основния арабски текст. Може би това отдолу или по-скоро отстрани влево под печата. --Мико (беседа) 08:13, 13 март 2013 (UTC)

Според мен 4-стишието и картинката с арабицата са различни примери, несвързани помежду си. В картинката текстът си изглежда на арабски - не забелязах нищо латинско/романско в текста и около него, но и много неща не разбрах. Повече не мога, предавам се...--Elkost (беседа) 11:44, 13 март 2013 (UTC)

Хахаха - повече от достатъчно. Нема да те мъчим. Благодарим. --Мико (беседа) 15:11, 15 март 2013 (UTC)

Здрасти. Пак едно бързо питане - в тоя надпис дали разчиташ името и дали има година? Файл:Натпис во џамија во Црник.jpg. Варианти за име са Гази Авранос/Евренос и Яхия Ходжа. -- Мико (беседа) 12:24, 20 януари 2020 (UTC)

@Мико. Здрасти! Изключително тежки за разчитане са такива „красиви“ надписи. Никаква дума не можах да разчета. Тези имена обаче не могат да са изписани, т.к. липсват буквите Г и З за „Гази“, Х за „Яхия“ и друго Х за „ходжа“. Ще пробвам пак. --Elkost (беседа) 12:42, 20 януари 2020 (UTC)

Не. Не се вживявай - мислех просто, че е стара и при дата и име може да се направи мъниче. Много ти благодаря за усилията все пак. Страшен си. -- Мико (беседа) 12:47, 20 януари 2020 (UTC)

@Мико. Определено е на арабски. Прилича ми на „Бисмиллахи рахмани рахим“ (В/от името на милосърдния и милостив Аллах), но има излишни букви, а други са закрити от шнура. Често слагат табелки с подобни цитати от Корана, но извънредно рядко може да се срещнат с лични имена (освен на пророка Мохамед). Друго засега не откривам. --Elkost (беседа) 13:00, 20 януари 2020 (UTC)

@Мико. Едва сега забелязвам, че въпросният файл е в Category:Basmala in Arabic calligraphy в Общомедията – наистина съм разпознал текста за Бисмиллах, обаче усилието се оказва излишно. --Elkost (беседа) 13:24, 20 януари 2020 (UTC)

Благодарим пак за усилието. -- Мико (беседа) 17:41, 20 януари 2020 (UTC)

Здравей,
Трябва ли да има тире между двете думи в името? Има ли някъде изписано правило за предаване на арабските имена на български (да вметна примера за Ел Аламейн, който според друг колега трябва да е само Аламейн?
--Ket (беседа) 15:55, 29 февруари 2020 (UTC)

@Ket. Здрасти! Най-правилното е да има тире. Правя справки по темата, после ще добавя обяснения. Междувременно за тирето виж най-горе, ако имаш време, арабския ми архив (беседа „Транскрипция от арабски език“, т. 1). --Elkost (беседа) 09:27, 1 март 2020 (UTC)

@Ket. Отново проверих в 3 справочника по БГ, но не намерих правило за предаване на определителния член („ал-“) от арабските лични имена (както в твоя въпрос за Ал-Камил). Затова го извеждам от общите правила.

1. Съгл. Наредба № 6, чл. 12. (1) следва да запазим оригиналния правопис, т.е. слято изписване (без интервал или дефис) в този случай. При арабските лични имена обаче правилото не се ползва в БГ, не го виждам и в др. европейски езици. Освен това в превод често определителният член не се пише (напр. „Хафез Асад“ вм. книжовното „Хафиз ал-Асад“).
2. Т.к. членът е представка (т.е. не е самостоятелна дума), а и в оригинала е слят с корена, няма основание за разделно изписване (с интервал).
3. Остава вариантът полуслято изписване (с дефис). Общото правило е в „Правопис и пунктуация на българския език“ (БАН, 2011), стр. 75:

„Полуслято се изписват сложни съществителни имена с неравноправно отношение между изграждащите ги основи от типа главна основа – подчинена основа или подчинена основа – главна основа.“

Както за личните, така и за географските имена важи най-първото правило да се ползва традиционното, най-разпространеното изписване в дадения език. В другия пример от оригинала „Ал-Аламейн“ се е стигнало до формите „Аламейн“ (без член) и „Ел Аламейн“ (разговорно Е вм. А, без дефис). Кое от тях е най-разпространено на БГ е трудно да се установи, т.к. търсачките извеждат форми и на др. езици. В такъв случай прибягвам до справочници – като „Географски речник на задграничните страни“ (1987), базиран на издадените от Главното управление по геодезия, картография и кадастър до 1986 г. „Списъци на транскрибирани географски имена“. В справочника градът е даден като „Ел-Аламейн“; при това няма статия с литературното „ал“, а с разговорното произношение „ел“ са общо 19 статии – 15 с дефис з�� арабски обекти, 4 с интервал за др. --Elkost (беседа) 16:33, 1 март 2020 (UTC)

Благодаря ти за пространното обяснение, сигурна съм че ще влезе в работа и в бъдеще--Ket (беседа) 18:53, 1 март 2020 (UTC)

@Ket. Повечето го знаеш, сигурен съм; затова отговорих кратко в началото. После обясних пространно именно за ползване и в бъдеще от мен (като обосновка) и от други интересуващи се.

И още за Аламейн: колегата вероятно е избрал (2012) кратката форма, повлиян от общата езикова тенденция за съкращаване на изказа и срещаната практика у нас и в чужбина да се изпуска членът в арабските имена. И аз понякога, вместо да се чудя коя форма на члена („ал“ / „ел“) и кой вариант на изписване (слято / полуслято / разделно) да избера, премахвам члена от заглавието при някои малко известни имена. --Elkost (беседа) 08:37, 2 март 2020 (UTC)

А, вече му свикнах. Просто тогава малко ме подразни, защото на английски винаги присъства „Ел“ и смятах, че така трябва. Не е болка за умиране, това да са ни кусурите --Ket (беседа) 10:24, 2 март 2020 (UTC)

Отпадането на определителния член се отнася не само за арабските имена - ето тук цитат от граматиката. --Спас Колев (беседа) 13:39, 12 март 2020 (UTC)

Да, видях по-рано в арабския ми архив, че си споменавал предложението на автора. Щеше да е хубаво да е въведено такова правило (споделям го) и се стремя по възможност да го прилагам (ако думата не е широко разпространена). За съжаление във всеки от добре познатите ми езици (руски, английски, френски) се срещат определителни членове в собствените имена и затова съм внимателен. Ето при „Ал-Камил“ ми се прииска веднага да махна члена, но бързо се убедих, че е грешно; обратно, отдавна в превод ползвам Аламейн без член. --Elkost (беседа) 16:24, 12 март 2020 (UTC)

Знам, че е малко вероятно, но фърли един поглед тука, молим те, ако разбереш година. Файл:Џамија во Будаково 2.jpg Името май е Шериф джамия. -- Мико (беседа) 12:42, 14 март 2020 (UTC)

@Мико. Сори, само най-горе има арабица, но няма цифри. --Elkost (беседа) 14:05, 14 март 2020 (UTC)

Благодарим. Наистина надолу всичко е на латиница Budakova Camii Serif. -- Мико (беседа) 14:09, 14 март 2020 (UTC)

И пак с нещо не много лесно [1] Тука дали разчиташ име на джамията? Годината требва да е 1910. -- Мико (беседа) 16:34, 14 март 2020 (UTC)

@Мико. То текстът е на албански, ама чрез Гугъл го схванах. Хвалят се с 2 джамии: явно старата е от 1910 г., но тази на снимките е новата – голяма, просторна сграда с широки прозорци. Не съм виждал стенописи с изгледи (от Кааба и др.) в джамии, вероятно е съвременна приумица. В надписа под Кааба (в центъра) няма година, не разчитам име. --Elkost (беседа) 17:32, 14 март 2020 (UTC)

Благодарим пак. Страшен си. -- Мико (беседа) 17:41, 14 март 2020 (UTC)

И пак - тука по-лесно требва да е. Файл:Xhamia e Kozjakut 9.jpg Годината требда да е 1902, но дали има име? -- Мико (беседа) 09:28, 15 март 2020 (UTC)

@Мико. Разчетох го, но не виждам име. На всеки ред има число за година, дума и буква (за „г.“) Ето преводите:

• 1302 слънчева г. (от хиджра),
• 1342 лунна г. (от хиджра → 1924 григор. г.[2]),
• 1922 г. Хр. (григор. г.) --Elkost (беседа) 11:30, 15 март 2020 (UTC)

Тоест е 1922, а не 1902. Благодарим много. -- Мико (беседа) 11:35, 15 март 2020 (UTC)