Епиграма

Епиграма (От на гръцки: ἐπίγραμμα, надпис през на руски: эпиграмма или на немски: Epigramma) е кратко сатирично стихотворение, което с остроумие и неочаквани обрати осмива даден човек или обществено явление.^[1] Разцвет епиграмата получава в древногръцката литература между 3 век преди н.е. и 1 век. След това традицията е продължена в римската и византийска литература, а по-късно и в тази на Ренесанса.

Едни от майсторите на епиграми са Радой Ралин, Александър Сергеевич Пушкин, Владимир Маяковски и Никола Боало.

За епиграмите е типично това, че са напълно завършени мисли, като всеки ред гласи (понякога с изключения) свое независимо послание, което се свързва с всички редове (за пример: № 1. епиграма по-долу)