Енрике III

Взема реално властта на 2 август 1393, на 13-годишна възраст, след няколкогодишно регентство.

Успява да възстанови силата на кралската власт, като отнема редица привилегии на висшата аристокрация, опирайки се на „втория ешелон“ аристократи. Укрепва икономиката и стабилизира финансите на държавата.

По негово време кастилският флот удържа няколко поредни победи над британците. През 1400 година кастилският флот унищожава пиратската база в Тетуан в Северна Африка. През 1402 г. започва колонизацията на Канарските острови под ръководството на френския изследовател Жан Бетанкур.

Бива отблъснато португалското нахлуване, започнало през 1396 година с нападение на Бадахос, и постигнат мир, подписан е договор с Жуау I Португалски на 15 август 1402 година.

Енрике III умира в Толедо по време на подготовка на война с мавърското Емирство Гранада.

На 5 август 1388 г. Катрин Ланкастър (* 1373; † 1418) обявява официално, че приема условията на предбрачния договор, и встъпва в брак с кастилския инфант Енрике доброволно. Съгласно условията на договора, Катрин трябва да получи като зестра градовете Сория, Алмасан, Атиенса, Деса и Молина. На 17 септември 1388 г. в Паленсия 15-годишната Катрин официално е венчана за 9-годишния Енрике.

Деца от брака:

• Мария Кастилска (* 1401; † 1458), съпруга Алфонсо V Арагонски;
• Каталина Кастилска (* 1403; † 1439), съпруга на Енрике I, граф де Ампуриас;
• Хуан II Кастилски (* 1405; † 1454), наследник, крал на Кастилия

• Edgar Prestage, Il Portogallo nel medioevo, in Cambridge University Press – Storia del mondo medievale, vol. VII, pp. 576 – 610, Garzanti, 1999
• Rafael Altamira, Spagna, 1412 – 1516, in Cambridge University Press – Storia del mondo medievale, vol. VII, pp. 546 – 575, Garzanti, 1999
• Guillaume Mollat, I papi di Avignone e il grande scisma, in Cambridge University Press – Storia del mondo medievale, vol. VI, pp. 531 – 568, Garzanti, 1999