Диоцез Тракия
Диоцез Тракия (на латински: Dioecesis Thraciae; на гръцки: Διοίκησις Θράκης) обхваща югоизточните части на Балканския полуостров и има административно седалище във Филипополис.
Диоцез Тракия | |
Диоцез Тракия, ок. 400 г. | |
Столица | |
---|---|
История | |
Диоцез Тракия в Общомедия |
История
редактиранеНаред с още четиринадесет административни единици, диоцез (епархия) Тракия е създаден и въведен юрисдикционно от император Диоклетиан (упр. 284 – 305) – с административната му реформа.[1]
Диоцезът Тракия е тясно свързан с новия политически център на империята Константинопол. Обхваща територията от река Вит до дунавските устия и от Черно море и Босфора до река Места. В него влизат шест големи провинции: Тракия със средище Филипопол, Европа — със Силимврия, Родопа — с Енос, Хемимонт — с Адрианопол, Долна Мизия — с Марцианопол и Малка Скития (дн. Добруджа) с Томи. Неговият граждански управител-викарий резидира в Константинопол. Военната власт е съсредоточена в ръцете на магистъра на войските в Тракия, който организира отбраната на дунавския лимес от непрекъснатите нашествия на варварите.[2]
Източници
редактиране- ↑ A Companion to Ancient Macedonia, p. 547. Handbook to life in ancient Rome
- ↑ ИВАН БОЖИЛОВ, ВАСИЛ ГЮЗЕЛЕВ - История на България в три тома. Том 1: История на средновековна България VII-XIV век //Издателство: Анубис. София 1999 г. / стр.14
Литература
редактиране- Бъри, Джон. History of the Later Roman Empire: From the Death of Theodosius I to the Death of Justinian. London, MacMillan & Co., 1923. ISBN 0-486-20399-9.