Диоцез Тракия (на латински: Dioecesis Thraciae; на гръцки: Διοίκησις Θράκης) обхваща югоизточните части на Балканския полуостров и има административно седалище във Филипополис.

Диоцез Тракия
Диоцез Тракия, ок. 400 г.
Диоцез Тракия, ок. 400 г.
Столица
История
Диоцез Тракия в Общомедия

Наред с още четиринадесет административни единици, диоцез (епархия) Тракия е създаден и въведен юрисдикционно от император Диоклетиан (упр. 284 – 305) – с административната му реформа.[1]

Диоцезът Тракия е тясно свързан с новия политически център на империята Константинопол. Обхваща територията от река Вит до дунавските устия и от Черно море и Босфора до река Места. В него влизат шест големи провинции: Тракия със средище Филипопол, Европа — със Силимврия, Родопа — с Енос, Хемимонт — с Адрианопол, Долна Мизия — с Марцианопол и Малка Скития (дн. Добруджа) с Томи. Неговият граждански управител-викарий резидира в Константинопол. Военната власт е съсредоточена в ръцете на магистъра на войските в Тракия, който организира отбраната на дунавския лимес от непрекъснатите нашествия на варварите.[2]

Източници

редактиране
  1. A Companion to Ancient Macedonia, p. 547. Handbook to life in ancient Rome
  2. ИВАН БОЖИЛОВ, ВАСИЛ ГЮЗЕЛЕВ - История на България в три тома. Том 1: История на средновековна България VII-XIV век //Издателство: Анубис. София 1999 г. / стр.14

Литература

редактиране