Марцианопол
Марцианопол или Маркианопол (на старогръцки: Μαρκιανούπολις; на латински: Marcianopolis) е древноримски град, разположен при днешния град Девня, България.
Марцианопол | |
Подова мозайка | |
Местоположение | |
---|---|
Страна | България |
Област | Област Варна |
Археология | |
Вид | Град |
Период | II – VII век |
Епоха | Римска империя |
Марцианопол в Общомедия |
История
редактиранеГрадът първоначално се нарича Партенопол и е преименуван от император Траян в чест на сестра му Улпия Марциана. През късноримската епоха той е център на провинция Долна Мизия. През 267 г. е нападнат от готите, а от 368 г. император Валент го използва като своя зимна резиденция по време на войната с готите от 367 – 369 г. През 342 г. Марцианопол е епископско седалище и неговият първосвещеник е участник в ключовия Сердикийски събор[1]. През 447 г. градът е превзет и разрушен от хуните на Атила. През 587 г. е превзет за кратко от аварите, а през 596 г. там се концентрират войските на Източната Римска империя преди поход срещу аварите на север от Дунав. Разрушен от аварите по време на нашествията от 614 – 615 г. градът е изоставен и дълго време не се споменава в изворите.
Описание
редактиранеИзвестни са останките на четири църкви в града. На възвишение в южния му край е предполагаемата епископска катедрала – строена в края на IV век като еднокорабна, през VI век тя е разширена в трикорабна. На 120 метра източно от градските стени, в местността Табия, е разположена църква, функционирала през V - VI век. Друга църква е открита в източната част на амфитеатъра. Малка църква на десния бряг на реката, строена в края на IV век, е унищожена напълно в началото на XX век.[2]
Вижте също
редактиранеВъншни препратки
редактиране- Ангелов A.: Марцианопол
Източници
редактиране- ↑ Валентин Плетньов, Втора Мизия и Скития през IV-VII век. Варварски нашествия и християнство, София 2017, ISBN 978-619-190-088-6
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 98-99.