Согдийският език е мъртъв ирански език, говорен в Согдиана (долината на река Зеравшан в съвременен Узбекистан и Таджикистан) и в градовете Самарканд, Пенджакент и Фергана. Класифицира се като североизточен ирански език. Изчезва напълно към 9 век, а съвременният ягнобски език е негов най-близък сроден език.

Согдийски език
Странамъртъв език
РегионСредна Азия
Говорещиизчезнал към 9 век
ПисменостСогдийска азбука, Сирийска азбука
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Индоирански
..-Ирански
...-Източноирански
....-Североизточни ирански
.....→Согдийски
В бр. #15 на Етнолог липсва запис за езика.
Предложената систематизация е примерна.
Кодове
ISO 639-2sog
ISO 639-3sog
Согдийски език в Общомедия

Согдийският език е изключително важен от езиковедска гледна точка, тъй като притежава богата литература (християнски, будистки и манихейски религиозни текстове) и се използва за сравнителни изследвания заедно със средноперсийския и партския език.

Писменост

редактиране

Писмените паметници на согдийски език използват арамейско писмо в комбинация с пиктограми на арамейски думи, които означават същото понятие на согдийски. Согдийското писмо се възприема впоследствие от уйгурите и монголите.

Вижте също

редактиране

Външни препратки

редактиране