Направо към съдържанието

Сидни

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Сидни.
Сидни
Sydney
— град —
Знаме
      
Герб
Австралия
-33.8678° с. ш. 151.21° и. д.
Сидни
Нов Южен Уелс
-33.8678° с. ш. 151.21° и. д.
Сидни
Страна Австралия
ЩатНов Южен Уелс
РайонКъмбърланд
Площ12 144,6 km²
Надм. височина6 m
Население4 840 600 души (2014 г.)
Основаване26 януари 1788 г.
Пощенски код2000
Телефонен код0272, 0273, 0274, 0276, 0277, 0279, 0280, 0282, 0283, 0285, 0288, 0290, 0291, 0292, 0293, 0294, 0295, 0296, 0297, 0298, 0299
Официален сайтwww.cityofsydney.nsw.gov.au
Сидни в Общомедия

Сѝдни (на английски: Sydney, /ˈsɪdni/)[1] е столицата на австралийския щат Нов Южен Уелс и най-големият град в Австралия и Океания.[2] Разположен на източния австралийски бряг, градът обхваща залива Порт Джаксън, а периферията му се разпростира на 70 километра до Сините планини на запад, град Хоксбъри на север и областта Макартър на юг.[3] Сидни е съставен от 658 предградия, 40 района на местно управление и 15 региона. Към юни 2017 година населението на агломерацията на Сидни се оценява на 5 131 326 души,[4] а населението в централната градска част е около 146 297 души.

Сидни е най-големият финансов, транспортен, търговски и културен център в Австралия, съперничещ само с малко по-малкия Мелбърн.

Градът е основан като наказателна колония през 1788 година от капитан Артър Филип и става първото британско селище в Австралия.[5] Днес Сидни е значима глобална и вътрешна туристическа дестинация и често е обявяван за един от най-красивите градове в света, почитан заради пристанището си, красивото крайбрежие, топъл климат и градски живот. XXVII летни олимпийски игри през 2000 г. значително допринасят за популяризирането на града. Градът също така е признат и за дом на две от световните архитектурни ценности – Операта в Сидни и моста Харбър Бридж. Според статистиката, през 2004 г. градът е бил посетен от 7,8 милиона австралийски туристи и 2,5 милиона посетители от чужбина.

География

[редактиране | редактиране на кода]
Сидни
Климатограма
ЯФМАМЮЮАСОНД
 
 
101
 
26
19
 
 
119
 
26
19
 
 
129
 
25
18
 
 
126
 
22
15
 
 
121
 
19
12
 
 
131
 
17
9
 
 
97
 
16
8
 
 
81
 
18
9
 
 
69
 
20
11
 
 
78
 
22
14
 
 
83
 
24
16
 
 
78
 
25
18
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник: [1] Архив на оригинала от 2022-11-17 в Wayback Machine.

Сидни е разположен в крайбрежна низина, ограничена от Тихия океан на изток и Сините планини на запад. Урбанизираната област около града достига до река Хоуксбъри на север и до Кралския национален парк на юг. Градът е разположен до най-голямото естествено пристанище в света – Порт Джаксън.[6]

В района на града има около 70 плажа, един от които е известният Бонди Бийч. Урбанизирата територия на град Сидни е с площ 1687 km² (2001),[7] а на цялата агломерация около града – 12 145 km².[8] В тази площ влизат и значителни неурбанизирани територии.

От географска гледна точка Сидни се разделя на две части – равнината Къмбърленд южно и западно от залива и прорязаното от долини плато Хорнзби на север от него. Градът възниква в равнинните райони южно от пристанището, а северните части първоначално се развиват по-бавно, заради хълмистия си релеф и трудния достъп през залива. Построеният през 1932 година Сидни Харбър Бридж свързва тези две части на града.[9]

Климатът на Сидни е влажен субтропичен (Cfa по Кьопен), с топло лято и мека зима. Средните максимални температури през най-топлия месец януари са около 25,9 °C, а средните минимални температури през най-студения месец юли са около 8,0 °C. Годишното количество на валежите, разпределени относително равномерно през цялата година, е 873 mm.[10][11]

Времето се смекчава от близостта на океана, като по-крайни температури се достигат в западните предградия навътре в сушата. Средният брой на дните с температура над 30 °C е 14,6 на година. Максималната регистрирана температура е 45,3 °C на 14 януари 1939 година.[12] През зимата температурите по крайбрежието рядко падат под 5 °C. Най-ниската регистрирана температура е 2,1 °C.

История

[редактиране | редактиране на кода]
Гравюра от 1886 година, показваща първата среща на капитан Кук с аборигените
Заливът на Сидни през 1794 година
Изглед към залива през 1932 година

Археологическите изслед��ания показват, че районът на днешния град Сидни е обитаван поне от 30 хиляди години.[13] Предполага се, че броят на аборигените в района при пристигането на първите британски заселници е между 4 и 8 хиляди души. Британците първоначално ги наричат еора, което означава „от тук“, „от това място“ на техния език.[14][15] В действителност аборигените, живеещи в района на Сидни, говорят на езици от три различни групи – даруг, дхаравал и гурингай. Те са разделени на кланове, всеки от които има собствена територия. Въпреки че урбанизацията е унищожила повечето следи от тази епоха, на места и до днес са запазени скални рисунки и релефни изображения.[16]

През 1770 година британският капитан-лейтенант Джеймс Кук акостира на брега на залива Ботани. Тук той за първи път се среща с аборигенските племена, населяващи Австралия.[17] По нареждане на британското правителство там е основана наказателна колония, като първите каторжници пристигат на 18 януари 1788 година. Земята на първоначалния лагер е неплодородна и има недостиг на питейна вода, затова на 26 януари той е преместен към брега на залива Сидни. Градът е наречен на британския вътрешен министър лорд Сидни, който издава заповедта за основаването на наказателната колония.[18]

Аборигените правят опити да се съпротивляват на британското заселване и се стига до сблъсъци между двете страни. През 1789 година обаче тежка епидемия, вероятно от едра шарка или варицела, унищожава голяма част от местните жители.[19] Към 1820 година в района на Сидни са останали едва няколкостотин аборигени и британската администрация полага усилия да ги „цивилизова, покръсти и образова“, като ги отдели от клановете им.[14] При управлението на губернатора на Нов Южен Уелс Лаклан Макуори Сидни започва да се благоустроява – британски и ирландски каторжници изграждат улици, мостове, кейове и обществени сгради. През 1822 година в града вече има банки, пазари, добре очертана улична мрежа и организирана полиция.

30-те и 40-те години на XIX век са време на динамично развитие, появяват се първите предградия и градът се разраства с пристигането на кораби с имигранти от Ирландия и Великобритания, желаещи да започнат живота си наново в новата страна. На 20 юли 1842 година е официално основана общината на Сидни, който става първият град в Австралия, а за негов първи кмет е избран Джон Хоскинг.[20] През 1851 година започва първата от няколкото австралийски златни трески и пристанището на Сидни посреща първата от множество вълни имигранти от целия свят.

През последната четвърт на XIX век започва бързо развитие на предградията с въвеждането на парни трамваи и влакове, а в началото на XX век населението на града надхвърля 1 милион души. По това време населението на Сидни изпреварва това на австралийската столица Мелбърн,[21] дългогодишен съперник за първенството сред градовете в страната.[22]

Голямата депресия засяга сериозно Сидни, но въпреки това през 1932 г. е построен забележителният Сидни Харбър Бридж.[23] През целия XX век, особено след Втората световна война градът продължава да се разраства, заради пристигащите имигранти от Европа, а по-късно и от Азия. През 70-те и 80-те години Сидни става седалище на множество финансови институции и измества Мелбър�� и в качеството на финансова столица на Австралия.[24]

Население

[редактиране | редактиране на кода]
Десетте най-многобройни групи
на хора родени извън страната[25]
Страна на произход Население (2006)
Великобритания 175 166
Китай 109 142
Нова Зеландия 81 064
Виетнам 62 144
Ливан 54 502
Индия 52 975
Филипини 52 087
Италия 44 563
Хонг Конг 36 866
Южна Корея 32 124

Според преброяването от 2006[26] в метрополисния регион Сидни живеят 4 119 190 души, от които 3 641 422 в градската агломерация. Сидни е най-гъсто населеното селище в Австралия със средна гъстота на населението от 4 023 души на km2.

Населението на Сидни през 1788 година е по-малко от 1000 души.[27] Първото преброяване от 1800 година показва, че в Сидни са живеели 2 540 души, а седемдесет години по-късно броят на жителите е скочил до 134 100 души. Между 1901 и 2001 населението се е увеличило от 487 900 в началото на ХХ век до 3,5 милиона в края му, което е почти седемкратна разлика. Най-голям прираст на населението Сидни вижда през последните шест десетилетия.

Преброяването от 2006 показва, че най-големите етнически групи в града са австралийци, англичани, ирландци, шотландци и китайци. Около 1,1% от всички запитани са посочили, че принадлежат към аборигенното население на страната, а 31,7% са родени извън Австралия. Австралийците с азиатски произход съставляват 16,9% от населението на Сидни. Най-голям брой имигранти има от Великобритания, Китай и Нова Зеландия. Съществен имиграционен поток има и от Виетнам, Ливан, Индия, Италия и Филипините.

Мнозинството от жителите на Сидни говорят английски като роден език или 64% от всички запитани. Останалите 36% се разпределят както следва: китайски (5,3%), арабски (3,9%), гръцки (1,9%), виетнамски (1,8%), италиански (1,7%), испански (1,1%) и езици с по-малко от 1 – 22,1%. Имиграционният поток към Сидни е отговорен за 75% от годишния прираст на градското население.

Средната възраст на населението на Сидни е 34 години; 12% от жителите са хора над 65 години. В образователен аспект 15,2% от населението е с висше образование степен бакалавър.

Според преброяването от 2006 64% от жителите на Сидни се самоопределят като християни, 14,1% не практикуват никакви религии, а 10,4% са отказали да отговарят на въпроса за религиозна принадлежност. Мюсюлманите съставляват 3,9% от населението на Сидни, плътно следвани от будистите с 3,7%. Хиндуистите са около 1,7%, юдаисти – 0,9%, а бахайците – 0,4%. В национален мащаб Сидни е градът с най-нисък процент от населението заявил липса на принадлежност към която и да е религия; за цялата страна атеистите и агностиците съставляват 18,7% от населението, а не определящите се 11,4%.

Управление

[редактиране | редактиране на кода]
Сградата на общината на град Сидни

Обширната урбанизирана територия на Сидни официално се разделя на 649 предградия,[28] групирани в 40 административни зони.[29] Общината на град Сидни включва сравнително малка територия – Централният делови район и съседните вътрешни предградия. Не съществува специален орган на управление, обхващащ цялата агломерация на Сидни, като услугите на това ниво са отговорност на правителството на щата Нов Южен Уелс и неговите агенции.

Спорт

[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година се провежда мъжки и женски турнир по тенис през януари.

Икономика

[редактиране | редактиране на кода]

Като финансов, промишлен и икономически център на Австралия, Сидни е богат и процъфтяващ град, а жителите му се радват на вторите по размер в света средни доходи спрямо местната покупателна способност. Най-значимите стопански сектори по брой на заетите са услугите свързани с недвижимите имоти и бизнеса, търговията на дребно, промишлеността, здравеопазването и комуналните услуги. Тенденция от 80-те години на XX век е работните места да се изместват от промишлеността към сектора на услугите.

На Сидни се падат около 25% от брутния вътрешен продукт на Австралия. В града са седалищата на Резервната банка на Австралия, централната банка на страната, и на Австралийската фондова ��орса, както и на други 90 банки и на повече от половината от водещи австралийски компании, както и регионалните централи на над 500 международни компании.

Инфраструктура

[редактиране | редактиране на кода]

Градоустройство и архитектура

[редактиране | редактиране на кода]
Домейнът
Къщата на Роуз Сейдлър, първият австралийски проект на Хари Сейдлър, 1951 г.
Операта в Сидни

Централният делови район на Сидни е разположен в протежение на около 3 km на юг от залива, до зоната на Централната гара, като граничи на изток с поредица паркове, а на запад – с Дарлинг Харбър, туристически квартал с активен нощен живот. Макар първоначално централният район да доминира в стопанския и културен живот на града, след Втората световна война се развиват вторични делови и културни центрове, разположени радиално около него. Наред с търговския квартал на Северен Сидни, свързан с Централния делови район чрез Сидни Харбър Бридж, основните делови квартали са Парамата,[30] и Пенрит[31] на запад, Бонди Джънкшън на изток, Ливърпул[32] на югозапад, Чатсууд на север и Хартсвил на юг.

На територията на Сидни са разположени голям брой открити пространства, градът има достъп до водни басейни и дори в градския център има множество паркове и градини. В Централния бизнес район това са Китайската градина на приятелството, Хайд Парк, Домейн и Кралските ботанически градини. В рамките на градската агломерация се намират няколко национални парка, включително Кралския национален парк, вторият най-стар национален парк в света. Няколко национални парка на около 100 километра западно от центъра на града образуват включената в Списъка на световното наследство Зона на Големите сини планини.

Паркът Домейн е основан от губернатора Артър Филип едва шест месеца след пристигането на първите заселници. Първоначално той е предназначен само за губернаторите, но през 30-те години е отворен за обществеността. Хайд Парк е открит на 13 октомври 1810 година от губернатора Лаклан Макуори за „почивка и забавление на жителите на града и поле за упражнения на войските“. През 1888 година Паркът на стогодишнината в чест на стогодишния юбилей от европейското заселване. По подобен начин през 1988 година е открит и Парка на двестагодишнината.[33] По време на празненствата за двестагодишния юбилей е открита и Китайската градина на приятелството по проект на побратимения със Сидни китайски град Гуанджоу.

В Сидни има множество исторически сгради със статут на паметници на културата, сред които Сградата на Общината, Куин Виктория Билдинг, Сградата на Парламента и Австралийския музей.

Няма един определен архитектурен стил, който да може да характеризира целия град. Първите по-значителни сгради и съоръжения в града, сред които Фара Макуори, Казармите Хайд Парк и Правителствения дом, са проектирани от каторжника Франсис Грийнуей. Други известни ранни архитекти са Джеймс Барнет, който проектира Главната пощенска станция, сградата на митницата и множество къщи, и Едмънд Блакет, който проектира катедралата Сейнт Андрюс и църквата Сейнт Филип.

Най-известният пример за съвременната архитектура на Сидни е сградата на Операта, открита на 20 октомври 1973 година. За нейния проект архитектът Йорт Утсон е удостоен с най-престижната награда за архитектура в света Прицкер, през 2007 година сградата е включена в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Хари Сейдлър изгражда множество модернистични жилищни и административни сгради в Сидни, сред които Ем Ел Си Сентър, Капита Сентър и Острейлия Скуеър. Неговият стил е в контраст с този на архитектите от 50-те и 60-те години, които предпочитат по-естествени и органични форми, често прикрити с растителност и използващи естествени местни материали.[34]

Транспорт

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Водоснабдяване и канализация

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Образование

[редактиране | редактиране на кода]
Университетът Сидни, създаден през 1850, е най-старият университет в Австралия

Сидни е дом на голяма част от най-популярните образователни институции в Австралия. Университетът Сидни, създаден през 1850, е най-старото и най-голямото висше учебно заведение в страната. Други държавни университети разположени в града са Технологичен университет Сидни, Университет Нов Южен Уелс, Университет Западно Сидни, Университет Маккуайър и Австралийски католически университет (два от шест кампуса). В Сидни се намират и част от кампусите на Университет Нотър Дам Австралия, Университет Уолонгонг и Технологичен университет Къртин.

На територията на Сидни се намират четири кампуса на държавно субсидираните институти по програмата за Техническо и продължаващо обучение (TAFE): Технологичен институт Сидни, Северен институт Сидни за техническо и продължаващо обучение, Западен институт Сидни за техническо и продължаващо обучение и Югозападен институт Сидни за техническо и продължаващо обучение.

В Сидни се намират множество държавни, частни и църковни училища. Всички държавни училища се регулират от Департамента за образование и подготовка на Нов Южен Уелс. Градът е разделен на четири образователни зони, в които попадат 919 училища. От всички 30 училища в Нов Южен Уелс с ограничен прием общо 25 се намират в Сидни.

Здравеопазване

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Известни личности

[редактиране | редактиране на кода]
Краун Сидни
Влак в Сидни
Родени в Сидни
Починали в Сидни

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]

Сидни е побратимен със следните градове:[35]

Сидни поддържа приятелски връзки със следните градове:

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ The Macquarie Library Pty Ltd 2003, с. 1000.
  2. ↑ Blatant Independent Media 2010.
  3. ↑ Mason 2012, с. 266.
  4. ↑ Australian Bureau of Statistics 2017.
  5. ↑ Australian Children's Television Foundation and Education Services Australia 2011.
  6. ↑ Latta, David. Showcase Destinations Sydney, Australia: The Harbour City // Meeting Professionals International. The Meeting Professional, 2006. Архивиран от оригинала на 2011-08-17. Посетен на 21 декември 2008. (на английски)
  7. ↑ 2016.0 Census of Population and Housing: Selected Characteristics for Urban Centres, Australia // Australian Bureau of Statistics, 26 март. Посетен на 21 декември 2008. (на английски)
  8. ↑ 2032.0 – Census of Population and Housing: Australia in Profile – A Regional Analysis, 2001 // Australian Bureau of Statistics, 16 януари. Посетен на 21 декември 2008. (на английски)
  9. ↑ The Sydney Harbour Bridge // Bridgeclimb.com. Посетен на 1 юни 2010. (на английски)
  10. ↑ Summary statistics Sydney Olympic Park // Commonwealth of Australia, Bureau of Meteorology, 2010. Архивиран от оригинала на 2009-03-07. Посетен на 1 април 2010. (на английски)
  11. ↑ Climate and the Sydney 2000 Olympic Games // Australian Bureau of Statistics, 24 септември. Посетен на 21 декември 2008. (на английски)
  12. ↑ Cloudy and humid with warm nights in Sydney during January // Bureau of Meteorology, 2006. Архивиран от оригинала на 2006-02-14. Посетен на 11 март 2011. (на английски)
  13. ↑ Macey, Richard. Settlers' history rewritten: go back 30 000 years // The Sydney Morning Herald, 15 септември. Посетен на 15 септември 2007. (на английски)
  14. ↑ а б Kohen, J. L. First and last peoples: Aboriginal Sydney. // Connell, J. (ed.). Sydney the emergence of a global city. Oxford University Press, 2000. ISBN 0-19-550748-7. p. 76 – 78, 81 – 83. (на английски)
  15. ↑ Aboriginal People and Place // Sydney City Council, 2002. Посетен на 11 март 2011. (на английски)
  16. ↑ Elder, Bruce. History set in stone // The Age, 7 септември. Посетен на 18 октомври 2007. (на английски)
  17. ↑ Once were warriors // Fairfax Media. Sydney Morning Herald, 11 ноември. Посетен на 21 декември 2008. (на английски)
  18. ↑ The 10 people Who Shaped Sydney // Sydney Morning Herald, 27 ноември. Архивиран от оригинала на 2011-06-14. Посетен на 21 декември 2008. (на английски)
  19. ↑ Mear, Craig. The origin of the smallpox outbreak in Sydney in 1789 // HighBeam Research, 2008. Архивиран от оригинала на 2011-08-31. Посетен на 11 март 2011. (на английски)
  20. ↑ Australian Encyclopaedia, Volume 2. Angus and Robertson, 1926. p. 524. (на английски)
  21. ↑ Lee, Robert. Linking a Nation: Australia's Transport and Communications 1788 – 1970 // Australian Heritage Council, 2003. Посетен на 21 декември 2008. (на английски)
  22. ↑ Farrelly, Elizabeth. How could Sydney get it so wrong? // The Sydney Morning Herald, 2006. (на английски)
  23. ↑ Brief History of the Sydney Harbour Bridge // Harbour Bridge Views, 2007. Архивиран от оригинала на 2006-08-19. Посетен на 8 октомври 2006. (на английски)
  24. ↑ Elias, David. Tell Melbourne it's over, we won // The Sydney Morning Herald, 2003. (на английски)
  25. ↑ www.censusdata.abs.gov.au // Архивиран от оригинала на 2013-09-01. Посетен на 2011-01-27.
  26. ↑ www.censusdata.abs.gov.au // Архивиран от оригинала на 2012-03-25. Посетен на 2011-01-27.
  27. ↑ Jupp 2008.
  28. ↑ List of Official Sydney Suburbs // 31 май. Посетен на 27 юли 2010. (на английски)
  29. ↑ List of Official Sydney Local Government Areas // 2 август. Посетен на 2 август 2008. (на английски)
  30. ↑ Parramatta City Centre // New South Wales Department of Planning. Архивиран от оригинала на 2007-09-28. Посетен на 29 октомври 2007. (на английски)
  31. ↑ Penrith City Centre // New South Wales Department of Planning. Архивиран от оригинала на 2007-09-28. Посетен на 29 октомври 2007. (на английски)
  32. ↑ Liverpool City Centre // New South Wales Department of Planning. Посетен на 29 октомври 2007. (на английски)
  33. ↑ Bicentennial Park // Sydney Olympic Park Authority, 2011. Архивиран от оригинала на 2011-02-16. Посетен на 11 март 2011. (на английски)
  34. ↑ So last century // The Sydney Morning Herald, 13 април. (на английски)
  35. ↑ www.cityofsydney.nsw.gov.au
Цитирани източници
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сидни&oldid=12310687“.