Тане Стойчев
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Тане войвода.
| Тане Стойчев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1874 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Тане Стойчев в Общомедия | |
Тане Стойчев Клянджев,[1] известен като Тане Горничевски, Тане Лерински, Тане Дзолев и Тане Грозни,[2][3] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Леринско[4].
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Тане Стойчев е роден в леринското село Горничево (днес Кели, Гърция). Влиза във ВМОРО и първоначално е куриер. Влиза в терористична група заедно с Христо Иванов Майсторчето от Лерин, Геле и Петре Попови от село Търсие, Доре Минчев от село Горничево, Дзоле Стойчев от село Баница, Дине Клюсов от село Горно Върбени[5]. В 1901 година, подгонен от властите бяга в София. През 1902 година Стойчев влиза в четата на полковник Янков и пристига в Леринско. След смъртта на Георги Папанчев става районен войвода в Леринско. [6]
През Илинденско-Преображенското въстание Тане Стойчев ръководи Леринския революционен район, заедно с Лечо Настев и Алексо Джорлев.[7] В четата му влизат 250 души въоръжени с ловджийски пушки, такива система „Гра“ и брадви: 17 души от Церово с войвода Стефан Гошев, 42 души от Баница с Дзоле Стойчев и Нацо Кочев, 25 души от Горничево с Дине Ташеминов, 14 души от Борешница с Атанас Попов, 13 души от Росен, 50 души от Вощарани с Минче и Русе Ангеловски, 30 души от Пътеле с Васил Календжиев[8]. След началото на въстанието прекъсват телеграфните жици между Лерин, Суровичево и Воден, нападат турски аскер в Пътеле и се отбраняват в Суровичево.
След ��ъстанието е един от малкото войводи, които остават в Македония и допринася за възстановяването на дейността на организацията във Воденско и Леринско.[9]
На 11 март 1905 година ��ъединените чети на Тане Стойчев и Дзоле Стойчев (Атеш паша) дават голямо сражение на османските войски и башибозук при село Жерви (днес Зерви, Гърция), в което турците дават много жертви. Разярени от поражението турците изгарят цялото село Жерви, като от 45 къщи оцеляват едва 4, а 54 души са убити.
Тане войвода загива заедно с трима четници в сражение с османски войски в края на юни 1907 година между селата Чеган (днес Агиос Анастасиос, Гърция) и Горничево.[10]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 138.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 30, 95.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 86.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 134.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов promacedonia.org
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 78.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 309.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов www.promacedonia.org
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 102-103.
