Републиканска пътна мрежа на България
Републиканската пътна мрежа на България е мрежа от пътища в България, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и маршрути от държавен интерес. Тя се управлява от Агенция Пътна инфраструктура. За преминаване по нея за автомобили е въведена винетна такса, която дава право на дадено пътно превозно средство да ползва пътната мрежа за определен срок. За тежкотоварните автомобили вместо винетна такса е въведена електронна тол такса.
Общата дължина на пътищата от републиканската пътна мрежа на България към 5 март 2024 г. е 19 932,1 km, от които:
- 9 автомагистрали – 879,1 km;
- 9 пътища I клас – 2975 km;
- 44 пътища II клас – 4035 km;
- 150 пътища III клас с трицифрени номера – 6400 km;
- 256 пътища III клас с четирицифрени номера – 5651 km;
Общият брой на всички автомагистрали, първокласни, второкласни и третокласни пътища в България е 468.
Видове пътища
[редактиране | редактиране на кода]Републиканските пътища се класифицират според административно-стопанското си значение и функциите си в транспортната система и биват автомагистрали, скоростни пътища и пътища от първи, втори и трети клас. Те се различават от общинските пътища, които са от местно значение и осигуряват маршрути от общински интерес. Отделни републикански пътища са включени в трансевропейската транспортна мрежа.
Автомагистрали
[редактиране | редактиране на кода]Автомагистралите са специално изградени и означени пътища за движение само на моторни превозни средства с високи скорости и самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях. Всяко платно е с най-малко 2 ленти за движение и със специална лента за аварийно спиране. Пресичането с други пътища или жп линии е винаги на различни нива, а вливането и отливането на движението при тях става само на определени места (пътен възел). Автомагистралите получават номерата си (А1, А2, А3 и т.н.) по реда на строителството им. Техните номера не се пренасят върху пътищата, отклоняващи се от тях.
Изградените или предвидените за изграждане автомагистрали в България са 9 с обща дължина 1661 km. Към 5 март 2024г. в експлоатация са 879,1 km, като още 116,64 km са в строеж. Максималната скорост за движение е 140 km/h.
Табела | Автомагистрала | Начало | През | Край | Проектна дължина | В експлоатация | Завършени % |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Тракия | София | Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Ямбол | Бургас | 360 km | 360 km | 100% | |
Хемус | София | Ботевград, Плевен, Велико Търново, Търговище, Шумен | Варна | 418 km[1] | 191 km | 45,69% | |
Струма | София | Перник, Дупница, Благоевград, Сандански, Петрич | Кулата | 172 km[2] | 143 km | 83,14% | |
Марица | АМ Тракия | Хасково, Димитровград, Свиленград | Капитан Андреево | 117 km | 117 km | 100% | |
Черно море | Варна | Слънчев бряг, Несебър | Бургас | 103 km | 8 km | 7,77% | |
Европа | София | Сливница, Драгоман | ГКПП Калотина | 63 km | 46,5 km | 73,81% | |
Русе – Велико Търново | Русе | Бяла | Велико Търново | 133 km | 0 km | 0% | |
Рила | ГКПП Гюешево | Кюстендил, Дупница, Самоков | АМ Тракия | 170 km | 0 km | 0% | |
Видин – Монтана | Видин | Димово, Ружинци | Монтана | 95 km | 13,6 km | 10,88% | |
Общо | 1661 km | 879,1 km | 52,93% |
Скоростни пътища
[редактиране | редактиране на кода]Скоростните пътища са специално изградени и означени за движение само на моторни превозни средства с високи скорости и с подобни на автомагистралите характеристики, но без специална лента за аварийно спиране. Вместо това те имат площадки за принудително спиране. Друга разлика е, че връзките към прилежащи територии са чрез локално платно. Максималната скорост за движение е 120 km/h.
Към 2012 г. в България няма изградени скоростни пътища, но те са в процес на планиране. Планираните за строителство скоростни пътища са: София – Гюешево, Монтана - Ботевград, Русе – Маказа, Варна – Дуранкулак, Русе – Шумен, Пловдив – Рудозем.[3]
Пътища първи клас
[редактиране | редактиране на кода]Пътищата от първи клас в България са предназначени за осъществяване на транзитно движение на големи разстояния (предимно от граница до граница). Те обслужват големи територии и съвпадат с направленията на основните транспортни потоци в страната.
В страната има 9 първокласни пътя, номерирани от 1 до 9. Номерът е четен при направление на пътя запад-изток и нечетен – при направление север-юг. Четните номера нарастват от север на юг, а нечетните – от запад на изток. Километражът на пътищата с четни номера се води от запад на изток, а на пътищата с нечетни – от север на юг.
Общата дължина на първокласните пътища е 3068,3 km и е по-голяма с 93,3 km от действителната дължина от 2975 km, тъй като в някои отсечки, част от първокласните пътища (I-1, I-6 и I-8) се дублират в околовръстния път на София, (I-1 и I-6) – в отсечката София-Перник, (I-2 и I-7) – северно от Шумен, (I-5 и I-6) – източно от Казанлък и (I-5 и I-8) – североизточно от Хасково.
Пътища втори клас
[редактиране | редактиране на кода]Пътищата от втори клас в България са предназначени за транзитно движение на средни разстояния. Те изпълняват разпределителни функции в транспортната система, като уплътняват мрежата от първокласни пътища и осигуряват оптимални маршрути на транзитното движение към отделни региони в страната.
Второкласните пътища се номерират с двуцифрени но��ера (от 11 до 99), като първата цифра показва номера на първокласния път, от който се отклонява, а втората – посоката на отклонение (четна – при отклонение вдясно, и нечетна – при отклонение вляво, по посока на нарастване на километража на първокласния път).
В България има 44 броя второкласни пътища с обща дължина 4061 km, която е в повече с 23 km от действителната дължина от 4035 km, тъй като в някои участъци второкласните пътища се дублират.
Пътища трети клас
[редактиране | редактиране на кода]Пътищата от трети клас в България са всички републикански пътища, които не притежават характеристиките на автомагистрали или на пътища от първи и втори клас. Те служат за разпределяне на движението във вътрешността на териториите, принадлежащи към пътищата от по-висок клас, или осигуряват връзки между отделните общини. Те уплътняват държавната пътна мрежа в страната и осигуряват връзки с местните пътища.
Третокласните пътища се номерират с трицифрени (от 101 до 999) или четирицифрени (от 1001 до 9999) номера:
- Пътищата трети клас с трицифрени номера от 101 до 909 са отклонения от първокласни пътища, като първата цифра показва номера на първокласния път, втората е нула, а третата показва посоката на отклонението (четна – при отклонение вдясно, и нечетна – при отклонение вляво, по посока на нарастване на километража на първокласния път). Пътищата трети клас с трицифрени номера от 111 до 999 са отклонения от второкласни пътища, като първите две цифри показват номера на второкласния път, а третата показва посоката на отклонението (четна – при отклонение вдясно, и нечетна – при отклонение вляво, по посока на нарастване на километража на второкласния път).
- Пътищата трети клас с четирицифрени номера са тези, които са били прекласирани в трети клас след 2000 г. Пътищата трети клас с четирицифрени номера от 1001 до 9009 са отклонения от първокласни пътища, като първата цифра показва номера на първокласния път, втората и третата са нула, а четвъртата показва посоката на отклонението (четна – при отклонение вдясно, и нечетна – при отклонение вляво, по посока на нарастване на километража на първокласния път). Пътищата трети клас с трицифрени номера от 1101 до 9909 са отклонения от второкласни пътища, като първите две цифри показват номера на второкласния път, третата е нула, а четвъртата показва посоката на отклонението (четна – при отклонение вдясно, и нечетна – при отклонение вляво, по посока на нарастване на километража на второкласния път). Пътищата трети клас с трицифрени номера от 1111 до 9999 са отклонения от третокласни пътища, като първите три цифри показват номера на третокласния път, а четвъртата показва посоката на отклонението (четна – при отклонение вдясно, и нечетна – при отклонение вляво, по посока на нарастване на километража на третокласния път).
Общият брой на третокласните пътища в България е 406 броя, от които с трицифрени номера – 150 броя, с четирицифрени номера – 256 броя.
При пътищата с трицифрени номера разпределението по дължина е както следва:
- с дължина над 100 km – 3 броя пътища (Републикански път III-866 – 126 km, Републикански път III-407 – 100,3 km и Републикански път III-208 – 100,2 km);
- между 90 и 99,9 km – 1 брой;
- между 80 и 89,9 km – 6 броя;
- между 70 и 79,9 km – 9 броя;
- между 60 и 69,9 km – 16 броя;
- между 50 и 59,9 km – 12 броя;
- между 40 и 49,9 km – 22 броя;
- между 30 и 39,9 km – 33 броя;
- между 20 и 29,9 km – 29 броя;
- между 10 и 19,9 km – 16 броя;
- под 10 km – 4 броя (най-къси Републикански път III-641 – 8,5 km, Републикански път III-189 – 7 km и Републикански път III-513 – 1,6 km).
При пътищата с четирицифрени номера разпределението по дължина е както следва:
- с дължина между 50 и 70 km – 5 броя пътища (Републикански път III-1306 – 65 km, Републикански път III-8611 – 59,4 km и Републикански път III-7001 – 55,7 km);
- между 40 и 49,9 km – 9 броя;
- между 30 и 39,9 km – 41 броя;
- между 20 и 29,9 km – 67 броя;
- между 10 и 19,9 km – 94 броя;
- под 10 km – 40 броя (най-къси Републикански път III-8672 – 2 km, Републикански път III-8601 – 1,9 km и Републикански път III-5393 – 1,2 km).
История
[редактиране | редактиране на кода]С указ на Княз Александър I през 1883 г. се утвърждават Закон за направата, поправката и поддръжката на окръжните пътища и Правилник за службата на кантонерите, уреждащ надзора и поддръжката на пътищата.
Година | Общо km | Държавни | Общински | Паважни | Бетон | Асфалт | Магистрали |
---|---|---|---|---|---|---|---|
1883 | 2100 | - | - | - | - | - | - |
1893 | 3367 | - | - | - | - | - | - |
1914 | 8876 | 6422 | 2454 | - | - | - | - |
1922 | 10940 | 6897 | 4043 | - | - | - | - |
1934 | 7485 | 9986 | - | - | - | - | - |
1940 | - | - | - | - | 95 | 50 | - |
1944 | 22195 | - | - | - | - | 9 | - |
1964 | 24327 | - | - | - | - | 8283 | - |
1973 | 30057 | - | - | - | - | - | - |
1990 | 36972 | - | - | - | - | - | 274 |
2008 | - | - | - | - | - | - | 407 |
2012 | - | - | - | - | - | - | 519 |
2018 | - | - | - | - | - | - | 800 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 година за пътищата с национално и общоевропейско значение Архив на оригинала от 2015-06-15 в Wayback Machine., декември 2010 г., стр. 26 (pdf). Посетен на 26 август 2015 г.
- ↑ „Утре се открива лот 2 Дупница – Благоевград от АМ „Струма“ Архив на оригинала от 2019-04-03 в Wayback Machine., Агенция „Пътна инфраструктура“, 21 октомври 2015. Посетен на 22 октомври 2015.
- ↑ vestnikstroitel.bg
- ↑ сп. Тема, бр 14, 2013 г., Магистрална равносметка – Димчо Михалевски
- Карта на републиканската пътна мрежа.
- Пътен атлас на България М 1:200000. Архив на оригинала от 2014-10-08 в Wayback Machine.
- Списък на републиканската пътна мрежа на България Архив на оригинала от 2013-12-03 в Wayback Machine..
|