Език (анатомия)

Език
Човешки език
Латински	lingua
Атлас	език
Артерия	езична артерия, сливично разклонение, възходяща глътъчна артерия
Вена	езични вени
Нерв	езичен нерв, тъпанчева нишка, езикоглътъчен нерв
Лимфа	дълбоки шийни, подчелюстни, подбрадни
Прекурсор	гълтъчен нерв, странична езична подутина, нечетна подутина
MeSH	Tongue
Elsevier	Tongue
Език в Общомедия

Езикът (на латински: linguae) е анатомичен мускулест орган разположен в устната кухина. Има розов цвят.

Езикът е изграден от три части:

• Корен (на латински: radix linguae), който е срастнал с пода на устната кухина и зад него залага епиглотиса на ларинкса.
• Връх (на латински: apex linguae), под който се намира юздица (на латински: frenulum linguae), а встрани от нея пъпковидни образувания (на латински: carunculae sublinguales), на които се отварят каналите на подезичната и поддолночелюстната слюнчена жлеза.
• Тяло (на латински: corpus linguae), притежаващо две повърхности – долна (на латински: facies inferior) и гръб (на латински: dorsum linguae), които се срещат в заоблен ръб (на латински: margo linguae). По гръбната повърхност има надължна бразда (на латински: sulcus medianus) и отворена напред V-образна бразда (на латински: sulcus terminalis), зад която лежи задънен отвор (на латински: foramen cecum), и езиковата сливица (на латински: tonsila lingualis).

Езикът е изграден от мускули, които са разположени в различни посоки., придаващи му голяма подвижност при разпределяне на храната и говорът. Мускулите биват скелетни и собствени.^[1]

• Скелетни мускули – прикрепват се към подезичната кост, долната челюст и шиловидния израстък на слепоочната кост. Това са:
  • M. genioglossus – започва от мандибулата и тегли езика напред и надолу.
  • M. hyoglossus – започва от подезичната кост и тегли езика назад и надолу.
  • M. styloglossus – започва от proc. styloideus на черепа и тегли езика назад и нагоре.
• Собствени мускули – те променят формата на езика при поемане на храната, дъвкане и говорене. Изградени са от вертикални (на латински: m. verticalis linguae), напречни (на латински: m.transversus linguae) и надлъжни (на латински: m. longitudinalis sperior et inferior linguae) мускули. Последните биват горни и долни.

Отвън езикът е покрит с лигавица (на латински: tunica mucosa linguae), която съдържа слюнчени жлези (на латински: gll. linguales). Съединително-тъканния лигавичен слой на езика (на латински: lamina propria) е съставен от апоневроза (на латински: aponeurosis linguae) и преграда (на латински: septum linguae) към които се прикрепват мускулите. Характерни образувания на лигавицата са езиковите папили (на латински: papillae linguales), които са пръснати по цялата му повърхност, по ръбовете и в задния край. Те представляват различни по форма изтлачвания на lamina propria, покрити с частично вроговен епител. Има две групи папили: механични и вкусови.

• Механичните папили биват нишковидни и конични.
  • Нишковидни папили (на латински: papillae filiformes) – те са най-многобройни, разполагат се по гръбната повърхност на езика и имат механични и тактилни функции.
  • Конични папили (на латински: papillae conicae) – те са по-малко на брой и се отличават от нишковидните папили с по-широката си основа.
• Вкусовите папили биват гъбовидни, листовидни и жлебовидни.
  • Гъбовидни папили (на латински: papillae fungiformes) – имат гъбовидна форма и се разполагат предимно по страничните ръбове и гърба на езика. Техният епител е невроговен поради което имат червеникав цвят. В тях се наблюдават вкусови луковици.
  • Листовидни папили (на латински: papillae foliatae) – намират се по ръбовете на езика и имат широка основа. Те са малко на брой и съдържат вкусови луковици.
  • Жлебовидни папили (на латински: papillae valatae) – те са най-големите папили на езика. Те са 6 до 12 на брой и се располагат пред sulcus terminalis. Лигавицата на браздата съдържа вкусови луковици и серозни жлези.

Вкусовият орган представлява съвкупност от всички вкусови луковици, които се разполагат в различните вкусови папили на езика, както и по повърхността на епиглотиса, фаринкса, мекото небце, бузите. Вкусовите луковици имат формата на елипса, съдържат рецептори за вкус, и са изградени от вкусови и опорни клетки.

• Опорните клети изграждат стената на вкусовата луковица и изпълняват опорна функция.
• Вкусовите клетки са силно удължени по форма. На анималния им полюс има микровили. Последните са изградени от микрофиламенти, достигащи до вкусовата луковица.

Лигавицата върху корена на езика съдържа струпвания от лимфни фоликули, които образуват езиковите сливици (на латински: tonsilla lingualis). Повърхността им е неравна, тъй като епителът образува вдавания (на латински: cryptae tonsillares) в които се отварят серозните жлези (на латински: gll. tonsilares).

Езикът се кръвоснабдява от arteria lingualis.

Мускулите на езика се инервират от n. hypoglossus.

Сетивната инервация на предните 2/3 от езика е от n. lingualis, а за останалата задна 1/3 – от n. glossopharyngeus и n. vagus.

Обикновено действието на храната се разпростира върху цялата повърхност на езика. По този начин човек усеща комбинации от някои от основните вкусове за сладко, кисело, солено или горчиво.

Течностите или веществата, разтварящи се в слюнката, влияят върху отделните вкусови клетки и задействат импулси в невроните, прикрепени към всяка вкусова луковица. Макар че е възможно две клетки в една и съща луковица да са „настроени“ да реагират на различни вкусове, клетките на върха на езика са чувствителни предимно към сладките и солените вкусове, тези по страните на езика – към киселото, а онези в задната част – към горчивото. Ако временно загубим част от вкуса си, като например след изгаряне на част от луковиците с горещо кафе, можем да разчитаме, че до 7 дена те ще бъдат заменени с нови. Въпреки че тези клетки непрекъснато умират и се заменят, с възрастта някои от вкусовите луковици умират безвъзвратно, така че във вкусовото ни сетиво настъпва необратима промяна.^[2]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

• Вкус
• Набразден език

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Език (анатомия).

п б р Анатомия на човека: системи и органи на човешкото тяло Опорно- двигателна система Анатомична терминология - Terminologia Anatomica (ТА): 2-4 Костна система Кост Кости на черепа Кости на мозъчния череп: Слепоочна кост (Os temporale) • Челна кост (Os frontale) • Теменна кост (Os parietale) • Тилна кост (Os occipitale) • Клиновидна кост (Os sphenoidale) • Решетъчна кост (Os ethmoidale) Кости на лицевия череп: Горна челюст (Maxilla) • Носна кост (Os nasale) • Слъзна кост (Os lacrimale) • Небцова кост (Os palatinum) • Долна носна конха (Concha nasalis inferior) • Ралник (Vomer) • Ябълчна кост (Os zygomaticum) • Долна челюст (Mandibula) • Подезична кост (Os hyoideum) Кости на крайниците Горен крайник: Лопатка (Scapula) • Ключица (Clavicula) • Раменна кост (Humerus) • Лъчева кост (Radius) • Лакътна кост (Ulna) Ръка: Кости на китката (Ossa carpi) • Предкиткови кости (Ossa metacarpi) • Фаланги (Phalanges) Долен крайник: Тазова кост (Os coxae) • Бедрена кост (Femur) • Коленно капаче (Patella) • Голям пищял (Tibia) • Малък пищял (Fibula) Ходило: Задноходилни кости (Ossa tarsi) • Предноходилни кости (Ossa metatarsi) • Фаланги (Phalanges) Кости на туловището Гръбначен стълб: Прешлен (Vertebra) • Кръсцова кост (Os sacrum) • Опашна кост (Os coccygis) Гръден кош: Ребра (Costae) • Гръдна кост (Sternum) Стави Рамена става • Лакътна става • Киткова става • Тазобедрена става • Колянна става • Глезенна става Мускулна система Мускул Сухожилие Диафрагма Мускули на главата Мимически мускули: Мускули на черепния покрив и ушната мида • Мускули около окото • Мускули около устата • Мускули около носа Дъвкателни мускули: Слепоочен мускул • Голям дъвкателен мускул • Musculus pterogoideus medialis • Musculus pterogoideus lateralis Мускули на шията Повърхностни мускули на шията • Дълбоки мускули на шията • Горни подезични мускули • Долни подезични мускули Мускули на крайниците Горен крайник: Мускули на раменния пояс • Мускули на мишницата • Мускули на предмишницата Ръка: Мускули на thenar • Мускули на hypothenar • Мускули на дланта Долен крайник: Мускули около тазо-бедрената става • Мускули на бедрото • Мускули на подбедрицата Ходило: Мускули на ходилото Мускули на туловището Гръдни мускули • Междуребрени мускули • Диафрагма • Коремни мускули • Мускули на гърба Вътрешни органи на коремната кухина Дихателна система Горен респираторен тракт: Нос • Околоносни кухини • Гълтач • Гръклян (ларинкс) Долен респираторен тракт: Дихателна тръба (трахея) • Бял дроб • Бронхи • Плевра Храносмилателна система Устна кухина • Гълтач • Хранопровод • Коремница • Стомах • Дванадесетопръстник • Черен дроб • Жлъчен мехур • Панкреас • Тънко черво • Дебело черво • Анус Пикочно-полова система: Отделителна система Бъбрек • Пикочопровод (уретер) • Пикочен мехур • Пикочен канал (уретра) Репродуктивна система Мъжка: Мъжки полов член • Тестис • Надсеменник • Семепровод • Семенно мехурче • Мъдница • Простата Женска: Яйчник • Маточна тръба • Матка • Влагалище Ендокринна система Хипоталамус • Хипофизна жлеза • Епифиза • Щитовидна жлеза • Околощитовидни жлези • Задстомашна жлеза • Надбъбречна жлеза • Тестис • Яйчник TA 12–16 Сърдечно-съдова система Кръвоносната система (Кръвообращение) Сърце периферна Артерия Вена Лимфен възел Лимфна система Лимфни съдове: Лимфни съдове • Гръден проток Лимфопоетични органи: Тимус • Слезка • Лимфен възел • Костен мозък • Сливица ЦНС: Глимфатична система Нервна система Нерв Сетивна система Ухо Око Централна нервна система Главен мозък • Гръбначен мозък • Менинги • Лимбична система Периферна нервна система Черепномозъчни нерви • Гръбначномозъчни нерви Автономна нервна система Симпатикова част • Парасимпатикова част Покривна система Кожа • Нокти • Косми • Потни жлези • Мастни жлези • Млечна жлеза • Подкожна мазнина Кръв Миелоидна имунна система Лимфична имунна система Обща анатомия, регионална анатомия, анатомични равнини и линии, топографическа анатомия