Ивичест чакал

	Ивичест чакал
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
клон:	Pan-Carnivora
клон:	Carnivoramorpha
клон:	Carnivoraformes
разред:	Хищници (Carnivora)
семейство:	Кучеви (Canidae)
триб:	Canini
род:	Кучета (Canis)
вид:	Ивичест чакал (C. adustus)
	Научно наименование
	Canis adustus Sundevall, 1847
	Разпространение
	Ивичест чакал в Общомедия
	[ редактиране ]

Ивичест чакал (Canis adustus) е хищен бозайник от семейство Кучеви.

Физически характеристики

На външен вид ивичестият чакал много прилича на черногръбия. Той обаче има по-широка и по-къса муцуна от него. По протежение на двете страни на тялото преминават светли ивици, откъдето идва и името му. Гърбът му е сиво-кафяв, опашката е тъмна с бял край. Мъжките са по-едри от женските.

Разпространение

Ивичестият чакал е разпространен повсеместно в Централна и Южна Африка. Той предпочита гористи райони и открити савани в близост до населени места. В местообитанията на ивичестия чакал се срещат и другите два вида чакали – златист и черногръб.

Начин на живот и хранене

В менюто на ивичестия чакал се включват плодове, дребни бозайници и насекоми. Най-едрата плячка за него представляват зайците. За разлика от другите чакали ивичестия не се храни с мърша. С нея се храни много рядко. Той предпочита да улови живи насекоми или животинки. Ивичестият чакал е нощно животно.

Размножаване

Размножителния сезон зависи от географското разпространение. Продължителността на бременността е 57 – 70 дни, раждат по 3 – 4 малки. Те се раждат по време на дъждовния сезон – в Южна Африка в периода август до януари, в Централа Африка от юни до юли.

Леговищата на чакалите са в стари термитници или самката сама си изкопава гнездо. След раждането мъжкия носи храна на кърмещата майка. Кърменето продължава 8 – 10 седмици след което майката напуска гнездото и ловува съвместно с мъжкия. Двамата носят на своите малки част от плячката. В случай на опасност майката мести гнездото на друго място. Половата зрялост настъпва на 6 – 8 месец, а на 11 месечна възраст младите напускат котилото и своите родители. Продължителността на живота при ивичестия чакал на свобода е около 12 години.

Ивичестите чакали са моногамни и живеят по двойки. Всяка двойка обитава широк ловен ареал.

Източници

↑ Canis adustus (Sundevall, 1847). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

Портал

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

[1] Canis adustus (Sundevall, 1847). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[1]