Фосилни птици в България
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: вътр. препратки трябва да се оправят, понеже са избягвани червените препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
До края на 1980-те години фосилната и субфосилната фауна на птиците в България е почти напълно непроучена. Първите палеоорнитологични изследвания са на чуждестранни специалисти. За малко повече от 3 десетилетия изследванията в тази област извеждат страната на едно от челните места в Европа.
Фосилни родове птици, описани от България
[редактиране | редактиране на кода]Към януари 2021 г. в България са открити и описани 5 нови за световната наука родове птици от находища с неогенска и кватернерна възраст – Balcanas (езерна патица) от ранен плиоцен от Дорково, Chauvireria (дребна фазанова птица от подсемейството на яребиците Perdicinae) от ранен плейстоцен от Вършец, Eremarida (чучулига) от късен миоцен от Храбърско, Euroceros (европейска рогата земна врана) от късен миоцен от Хаджидимово и Dobrosturnus (скорец) от среден миоцен от Кардам. От България са открити и описани и 35 вида фосилни птици.
Фосилни видове птици, описани от България
[редактиране | редактиране на кода]Украинският палеозоолог проф. Николай Йосифович Бурчак-Абрамович описва Phalacrocorax serdicensis (сердикийски корморан) и Anser thraceiensis (тракийска гъска)[1]. Проф. Златозар Боев описва: Actitis balcanica (балкански късокрил кюкавец), Aquila kurochkini (орел на Курочкин), Alauda xerarvensis (сухополска чучулига), Balcanas pliocaenica (плиоценска езерна патица), Buteo spassovi (мишелов на Спасов), Chauvireria balcanica (балканска шовирерия), Chauvireria bulgarica (българска шовирерия), Circaetos rhodopensis (родопски орел змияр), Circaetos haemusensis (старопланински (хемуски) орел змияр), Coccothraustes balcanicus (балканска черешарка), Coccothraustes simeonovi (черешарка на Симеон Симеонов), Cygnus verae (лебед на Вера), Eremarida xerophila (сухолюбива чучулига), Eremophila prealpestris (предалпийска чучулига), Euroceros bulgaricus (българска европейска рогата земна врана), Falco bakalovi (сокол на Петър Бакалов), Falco bulgaricus (български сокол), Galerida bulgarica (българска качулата чучулига), Gallinula balcanica (балканска зеленоножка), Porzana botunensis (ботуненска (от р. Ботуня) пъструшка (пъстра водна кокошка), Geronticus balcanicus (балкански горски ибис), Gyps bochenskii (лешояд на Бохенски), Lagopus balcanicus (балканска тундрова яребица), Loxia patevi (кръсточовка на Павел Патев), Lullula balcanica (балканска горска чучулига), Lullula slivnicensis (сливнишка горска чучулига), Melanocorypha donchevi (дебелоклюна чучулига на Стефан Дончев), Melanocorypha serdicensis (сердикийска дебелоклюна чучулига), Regulus bulgaricus (българско кралче), Tetrao rhodopensis (родопски глухар), Phasianus bulgaricus (български фазан), Dobrosturnus kardamensis (кардамски добруджански скорец), Pica praepica (/евроазиатска/ предсварака).
Фосилни подвидове птици, описани от България
[редактиране | редактиране на кода]Описан е и един субфосилен подвид – Fulica atra pontica (понтийска лиска) с ранно-холоценска възраст.
Фосилни птици, описани по чуждестранни материали, установени в България
[редактиране | редактиране на кода]В днешните предели на България са установени и 6 вида птици, които са открити и описани в други страни – Struthio karatheodoris (щраус на Каратеодорис), Lagopus atavus (примитивна тундрова яребица), Tetrao partium (частичен тетрев), Pavo bravardi (паун на Бравард), Otis khosatzkii (дропла на Хозацки), Corvus praecorax (предгарван) и Apus baranensis (бараненски бързолет).[2][3][4][5] В България са установени, въз основа на фосилни и субфосилни останки, и над 1/4 от видовете от съвременната орнитофауна на страната. [6][7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бурчак-Абрамович, Н. Й., И. Николов. 1984. Ископаемые птицы Phalacrocorax serdicensis sp. n. и Anser thraceiensis sp. n. из Болгарии. – В: Палеонтология, стратиграфия и литология, 19: 23 – 34 + 3 табл.
- ↑ Boev, Z., 2002. Neogene avifauna of Bulgaria. – In: Zhou, Z., Zhang, F. (eds.). Proceedings of the 5th Symposium of the Society of Avian Palaeontology and Evolution, Beijing, 01 – 04.06.2000. Science Press, Beijing, 29 – 40.
- ↑ Boev, Z. 2007. Neogene avifaunas of Bulgaria (a brief review). – In: Bakardjieva, N. St. Chankova, B. Krastanov, Sv. Gateva (Compilers). Evolution and Ecology – 2007. Union of the Scientists of Bulgaria. 3rd National Seminar. Proceedings, Sofia, 26 – 35.
- ↑ Боев, З. 2011. Изучение неогеновых птиц Болгарии – достижения, итоги и перспективы. – В: Баташев, М. С., Макаров, Н. П., Мартынович, Н. В. (ред., сост.). Аркадию Яковлевичу Тугаринову посвещается... Сборник научных статей. Красноярский краевой краеведческий музей, Красноярск, 35 – 43, ISBN 978-5-904896-32-4.
- ↑ Boev, Z. 2012. Neogene Larks (Aves: Alaudidae (Vigors, 1825)) from Bulgaria – Acta zoologica bulgarica, 64 (3), 2012: 295 – 318.
- ↑ Boev, Z. 1996. The Holocene avifauna of Bulgaria (A review of the ornitho-archaeological studies). – Historia naturalis bulgarica, 6: 59 – 81.
- ↑ Boev, Z. 2006. Pleistocene avifaunas of Bulgaria: a brief review. – Historia naturalis bulgarica, 17: 95 – 107.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Форум на Нешънъл Джиографик Архив на оригинала от 2014-01-07 в Wayback Machine.