Феликс дьо Божур
Феликс дьо Божур Félix de Beaujour | |
френски дипломат | |
Роден |
28 декември 1765 г.
Калас, Франция |
---|---|
Починал | |
Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
Феликс дьо Божур в Общомедия |
Луи Огюст Фери, по-късно Феликс дьо Божур (на френски: Louis-Auguste Féris, Félix de Beaujour), е френски дипломат, политик и историк.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е като Луи Огюст Фери на 28 декември 1765 година в Калас, департамент Вар, Франция. Учи в Екс ан Прованс, по-късно в Париж и започва дипломатическа кариера. Последователно е секретар на легациите в Мюнхен (1790) и Дрезден (1791).
През 1794 година става генерален консул в Солун, Османската империя. Като консул обикаля Южна Македония и оставя ценен пътепис за пътешествието си „Военно пътешествие в Османската империя или описание на нейните граници, нейните основни отбранителни дадености, както естествени, така и изкуствени“ (Voyage militaire dans l'Empire ottoman, ou Description de ses frontières et de ses principales défenses, soit naturelles, soit artificielles, 2 volumes, 1829).
През 1799 година става генерален консул в Швеция. През следващата 1800 година се връща във Франция и влиза в кръга на абат Сийес, който го прави член на Трибуната. Фери става последователно секретар и председател на Трибуната през 1803 г. След разпускането му заминава за Съединените щати, където от 1804 до 1811 година е консул във Вашингтон.
Връща се във Франция през 1814 година и през 1816 година Тайлеран го прави генерален консул в Смирна, Османската империя, а от 1817 година е френски генерален инспектор на Леванта. През 1818 година получава от крал Луи XVIII титлата барон и му дава името Феликс дьо Божур. След това става депутат от департамента Буш дьо Рон и става пер на Франция през 1835 година. През следващата 1836 година е избран за член на Френската академия. Основава награда на свое име за изнамиране на средство за предотвратяв��не или облекчаване на бедността, която се връчва за пръв път през 1832 година.
Умира на 1 юли 1836 година в Париж на 70-годишна възраст. Гробницата на Феликс дьо Божур в гробището Пер Лашез е най-високият гроб в Париж.[1]
Основни трудове
[редактиране | редактиране на кода]- Tableau du commerce de la Grèce, formé d'après une année moyenne, depuis 1787 jusqu'en 1797 (2 volumes, 1799) Текст Текст 2
- Du traité de Lunéville (1801)
- Du Paix d'Amiens|traité d'Amiens (1802)
- Aperçu des Etats-Unis, au commencement du XIXème siècle, depuis 1800 jusqu'en 1810, avec des tables statistiques (1 volume, 1814)
- Théorie des gouvernements, ou Exposition simple de la manière dont on peut les organiser et les conserver dans l'état présent de la civilisation en Europe (2 volumes, 1823)
- Tableau des Révolutions de la France depuis la conquête des Francs jusqu'à l'établissement de la Charte, ou Examen critique des causes qui ont changé le Gouvernement français (1825)
- Voyage militaire dans l'Empire ottoman, ou Description de ses frontières et de ses principales défenses, soit naturelles, soit artificielles (2 volumes, 1829)
- De l'Expédition d'Annibal en Italie, et de la meilleure manière d'attaquer et de défendre la péninsule italienne, avec une carte (1832)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Adolphe Robert, Edgar Bourloton, Gaston Cougny, Dictionnaire des parlementaires français, depuis le 1 mai 1789 jusqu'au 1 mai 1889, vol. 1, Bourloton, Paris, 1889, p. 221.
- A. Liévyns, Jean-Maurice Verdot, Pierre Bégat, Fastes de la légion-d'honneur. Biographie de tous les décorés accompagnée de l'histoire législative et réglementaire de l'ordre, vol. V, Bureau de l'Administration, Paris, 1847, p. 307.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Michel Dansel, Les Excentriques, Laffont Bouquins , 2012, p. 237-238.
Еспри-Мари Кузинери | → | солунски френски консул (1794 – 1799) |
→ | ? |
|