Сикстус фон Танберг

Сикстус фон Танберг
епископ на Гурк и княжески епископ на Фрайзинг
Роден	XV век
Починал	14 юли 1495 г. Федерална република Германия
Погребан	Фрайзинг, Федерална република Германия
Религия	Католическа църква[1]
Герб
Сикстус фон Танберг в Общомедия

Сикстус фон Танберг (на немски: Sixtus von Tannberg, von Tanberger; † 14 юли 1495, Франкентал, Пфалц) е епископ на Гурк (1470 – 1474) и 44. княжески епископ на Фрайзинг (1474 – 1495).

Той е син на Йохан III фон Танберг цу Ауролцмюнстер и втората му съпруга Урсула фон Рор, сестра на архиепископа на Залцбург Бернхард († 1487).

През 1442 г. Сикстус фон Танберг е приет като кандидат в катедралния капител на Фрайзинг и е назначен там през 1456 г. Почти осем години той следва в университета в Падуа и става доктор на двете права. През 1458 г. става пропст в Изен в Горна Бавария, а през 1466 г. свещеник в Лауфен.

Чичо му архиепископ Бернхард фон Рор го номинира на 23 април 1470 г. за епископ на Гурк и на 25 август 1471 г. е одобрен от папата. Император Фридрих III фаворизира обаче пробста на Гурк Лоренц фон Фрайберг и отказва безуспешно избора на Сикстус на 2 май 1472 г. Папа Сикст IV одобрява избора на катедралния капител на 12 януари 1474 г. и Сикстус става 44. епископ на Фрайзинг. Така конфликтът за Гург е разрешен. Вероятно Сикстус през цялото време никога не е бил в епископството Гурк. Когато през 1478 г. чичо му, архиепископът на Залцбург, Бернхард фон Рор спонтанно напуска, той е предвиден да го последва, обаче император Фридрих пречи на това.^[2]

Сикстус има дипломатически способности и умее да говори. Той участва в имперските събрания в Нюрнберг (1480), Франкфурт (1489) и Вормс (1495). През 1484 г. той пътува като пратеник на империята по нареждане на императора в Италия и Ватикана.^[3][4]

По времето на службата на Сикстус турските войски нападат териториите на Фрайзинг в Крайна и в Каринтия най-малко шест пъти (1475, 1476, 1478, 1480, 1483, 1493). Сикстус също помага на изкуствата. Той обзавежда катедралата на Фрайзинг.

През лятото на 1495 г. Сикстус фон Танберг посещава имперското събрание във Вормс и тежко се разболява. За да си почине, той се оттегля в Августинския манастир „Грос-Франкентал“ в днешен Франкентал (Пфалц). Там той умира на 14 юли 1495 г. и е погребан в катедралата на Фрайзинг.^[5]

• Anton Landersdorfer: Sixtus von Tannberg, Bischof von Freising (1474 – 1495). In: Georg Schwaiger: Christenleben im Wandel der Zeit. Band 1: Lebensbilder aus der Geschichte des Bistums Freising (= Wewelbuch. 154). Wewel, München 1987, ISBN 3-87904-154-7, S. 103 – 113.
• Anton Landersdorfer: Sixtus von Tannberg (Tanberger). In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 24, Duncker & Humblot, Berlin 2010, ISBN 978-3-428-11205-0, S. 481 f.
• Jakob Obersteiner: Die Bischöfe von Gurk. 1072 – 1822 (= Aus Forschung und Kunst. 5, ISSN – 0642 0067 – 0642). Verlag des Geschichtsvereins für Kärnten, Klagenfurt 1969, S. 249 – 251.
• Josef Staber: Die Seelsorge in der Diözese Freising unter den Bischöfen Johannes Tulbeck, Sixtus von Tannberg und Pfalzgraf Philipp. In: Episcopus. Studien über das Bischofsamt. Seiner Eminenz Michael Kardinal von Faulhaber, Erzbischof von München-Freising zum 80. Geburtstag dargebracht von der Theologischen Fakultät der Universität München. Gregorius-Verlag, Regensburg 1949, S. 207 – 225.
• Alicja Kaczynska: Der Freisinger Dom: Die Bau-und Ausstattungsmaßnahmen unter Bischof Sixtus von Tannberg (1473 – 1495), Diplomarbeit, Universität Wien, 2008; (PDF-Ansicht)
• Erwin Gatz: Die Bischöfe des Heiligen Römischen Reiches 1198 bis 1448. Duncker & Humblot, Berlin 2001, ISBN 3-428-10303-3.

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Сикстус фон Танберг.

• Werke zu Sixtus von Tannberg, OPAC der Regesta Imperii
• Sixtus von Tannberg, catholic-hierarchy.org
• Sixtus von Tannberg, Gesamtkatalog der Wiegendrucke