Роберто Баджо (на италиански: Roberto Baggio). Роден е на 18 февруари 1967 г. в Калдоньо, Италия) е италиански футболен играч и един от най-добрите нападатели в света за 90-те години. През 1993 г. е провъзгласен едновременно за най-добър футболист на Европа (носител на Златната топка) и Футболист на годината на ФИФА. Той е сред най-забележителните футболисти по време на световното първенство по футбол през 1994 г. Интересен факт за него е, че е отдаден будист, нещо нетипично в Италия.
- Виченца (1981 – 1985) (изиграл 36 мача и вкарал 13 гола)
- Фиорентина (1985 – 1990) (94 мача, 39 гола)
- Ювентус (1990 – 1995) (141 мача, 78 гола)
- Милан (1995 – 1997) (51 мача, 12 гола)
- Болоня (1997 – 1998) (30 мача, 22 гола)
- Интер (1998 – 2000) (41 мача, 9 гола)
- Бреша (2000 – 2004) (95 мача, 43 гола)
След Световното първенство в Италия през 1990 г. започва престоят му в Ювентус, който продължава пет години (78 гола в първенството на Италия, отбелязани с черно-бялата фланелка). Закупен за 10 милиона евро (рекорден трансфер за времето си), с фланелката на Ювентус Баджо печели едно „Скудето“, една купа на Италия и една купа на УЕФА.
През първата година в клуба, под ръководството на Джиджи Майфреди, Баджо отбелязва 27 гола, между които и единствения гол в полуфиналния мач реванш от турнира за КНК срещу Барселона, който обаче се оказва недостатъчен и Ювентус отпада с общ резултат 1:3. Клубът завършва първенството извън местата даващи право за участие в турнира за Купата на УЕФА. През този сезон, остава запомнящ се първият му мач срещу бившия му клуб, на 7 април 1991 г., във Флоренция, спечелен от Фиорентина с 1:0. В тази среща Баджо отказва да изпълни дузпа срещу бившите си съотборници. След като бива заменен излиза от игрището и отива да поздрави феновете на Фиорентина, с дадено му от работник на стадиона шалче на отбора, и е аплодиран от целия стадион.
През следващия сезон на кормилото на Ювентус се завръща Джовани Трапатони. Отборът отпада от турнира за купата на Италия и остава втори в първенството, след Милан. През сезон 1992 – 93 Милан печели титлата за втора поредна година, Баджо завършва сезона с 21 гола и капитанската лента на ръка. В турнира за купата на УЕФА, на полуфинала срещу ПСЖ, Баджо се разписва на два пъти, за победата с 2:1, както и отбелязва единственото попадение в реванша и извежда отбора си до финал. Във финала срещу Борусия Дортмунд отбелязва по два гола за победите в двата мача съответно с 3:1 и с 3:0, а в края на сезона печели Златната топка за най-добър играч в Европа, както наградата на ФИФА за футболист на годината.
Между 1992 и 1995 г. Баджо получава пет сериозни травми: счупено ребро, скъсано ахилесово сухожилие, херния, скъсано сухожилие на дясното коляно и разтежение на лявото коляно. През декември 1994 г. в класацията за най-добър футболист на Европа остава втори след Христо Стоичков, а в класацията за най-добър футболист на годината на ФИФА – трети отново след българина и след победителя – бразилеца Ромарио.
След последната травма, за която Баджо решава да не се подлага на операция, той отсъства от терените почти пет месеца. Въпреки това след завръщането си в игра, отбелязва няколко решителни гола и помага за спечелването както на „Скудетото“, така и на купата на Италия. Дългото му отсъствие обаче дава повече възможност за игра на младия Алесандро Дел Пиеро. Впоследствие новият треньор на Ювентус – Марчело Липи, решава да гласува повече доверие на изгряващата звезда на младежа, което води до продажбата на Роберто Баджо в Милан през лятото на 1995 г., въпреки протестите на феновете.
[2][3][4]
| Национален отбор на Италия
|
| Година |
Мачове |
Голове
|
| 1988
|
1 |
0
|
| 1989
|
6 |
3
|
| 1990
|
9 |
4
|
| 1991
|
2 |
1
|
| 1992
|
7 |
6
|
| 1993
|
7 |
5
|
| 1994
|
12 |
5
|
| 1995
|
1 |
0
|
| 1996
|
- |
-
|
| 1997
|
2 |
1
|
| 1998
|
6 |
2
|
| 1999
|
2 |
0
|
| 2000
|
- |
-
|
| 2001
|
- |
-
|
| 2002
|
- |
-
|
| 2003
|
- |
-
|
| 2004
|
1 |
0
|
| Общо
|
56 |
27
|
Роберто Баджо
