Правителство на Ренета Инджова

Правителство на Ренета Инджова
84-то правителство на България
Общи
Държавен глава	Желю Желев
Председател	Ренета Инджова
Сформиране	17 октомври 1994 г.
Разпускане	25 януари 1995 г.
Продължителност	100 дни
Първоначален състав
Коалиция	Независими и един от СДС
Министри	16
~ мъже	15
~ жени	1
Беров Виденов

Правителството на Ренета Инджова е осемдесет и четвъртото правителство на Република България (първото служебно на РБ), назначено с Указ № 213 на президента на републиката от 17 октомври 1994 г.^[1]. Управлява страната до 25 януари 1995 г., след което е наследено от правителството на Жан Виденов.^[2]

Това е първото и единствено правителство на България с жена министър-председател, смята се за едно от успешните правителства на България след 1989 г., като приключва работата си с повишен рейтинг. Правителството успява да овладее и спре тенденцията на продължителното обезценяване на лева и макар и минимално, увеличава заплатите и пенсиите, извършва приватизационни сделки на стойност 3 милиарда стари лева.^[2]

Правителството се сформира поради отказа на СДС и БСП да образуват коалиционен кабинет, поради което Желю Желев е принуден да разпусне XXXVI народно събрание и да насрочи нови парламентарни избори за 18 декември 1994 г.^[2]

На 17 октомври 1994 г. Инджова става министър-председател в служебно правителство, назначено от президента Желю Желев, което управлява с тримесечен мандат до 26 януари 1995.

Със стъпването си в длъжността министър-председател Ренета Инджова публично обявява „тотална война с растящата престъпност“. Наложени са мерки за предотвратяване на изтичането на класифицирана информация, като се забранява изнасянето на служебни документи от чиновниците в държавните институции. Възложено е на Националната служба за охрана (НСО) да осъществява контрол за спазването на заповедта.^[3]

Привикани в МВР са представители на охранителни фирми, като впоследствие министърът на вътрешните работи Чавдар Червенков заявява, че разполага с данни кои са фирмите, които се занимават с рекет.^[4]

Уволнени са шефът на Комитета по туризъм Емил Лозанов, директорите на хотел „София“ и парк-хотел „Москва“ Марин Грозданов и Любомир Веселинов. Сменен е Надзорният съвет на Агенцията за приватизация, в лицето на Феодор Горанко, Димитър Христов, Лиляна Стоянова и Меглена Кунева. Отстранен е Изпълнителният директор на Центъра за масова приватизация. В началото на ноември петима от шефовете на МВР се разделят с постовете си. Директорът на отдел „Финансово-стопански“ на Министерството на финансите – Иванка Гугалова – е уволнен�� поради неправомерно превишаване на разходите за командировъчни на служителите от Министерския съвет. На 10 ноември 1994 г. служебният кабинет освобождава председателя на Националната комисия по цените Васил Пехливанов, поради некомпетентност и неефективен контрол върху поскъпването на стоките с наблюдавани цени. На 17 ноември 1994 г. е отстранен Никита Шервашидзе – шеф на Комитета по енергетика. Основен мотив за уволнението са договори, които нарушават държавния интерес. Сменени са началниците на ГУ „Митници“, управление „Държавни разходи“ и зам.-началника на Главно управление „Данъчна администрация“.^[5][6][7]

По сигнал за закононарушения, свързани с изчезването на информация за 960 промишлени фирми, изпратен от Ренета Инджова до прокуратурата през ноември, главният прокурор Иван Татарчев започва проверка на бившия министър на промишлеността Румен Биков и бившия министър на труда и социалните грижи Евгени Матинчев. Изчезналите папки съдържат финансови резултати, отчет за приходите и разходите, персонал, работни заплати, пазари, контрагенти, сключени договори и партньори.^[8]

Служебното правителство започва и завършва по време на своя мандат деривацията „Скакавица – Джерман“, която възстановява нормалното водоподаване в град София. Водният режим, според тогавашния кмет Александър Янчулев, е предизвикан поради повишено използване на водни ресурси от „Кремиковци“ и зад него седят корпоративни и свързани с предстоящите избори интереси на „Мултигруп“.^[3][9][10]

Кабинетът решава да удвои броя на следователите поради огромния брой висящи дела, очакващи решения. Инициирана е ревизия в НЕК, поради настояването на електрическата компания за спешно вдигане на цените на тока и електроенергията.

По време на мандата, служебното правителство на Ренета Инджова приема над 250 нормативни акта.

Индексират се доходите на населението, като минималната работна заплата е повишена с 18,13%, от 1814 лв. на 2143 лв. Повишени с 18,13% са майчинските, детските надбавки и обезщетенията за безработните. 13-а пенсия в размер на 450 лева получават пенсионерите. Общините получават допълнителни 600 млн. лева за увеличение на заплатите на лекари и учители с 18%. Също с толкова е повишено заплащането във всички държавни ведомства. Приета е програма за младежка заетост.^[5]

На 19 декември 1994 г., по време на втория си месечен отчет пред обществеността, премиерът Ренета Инджова заявява, че „законодателството насърчава престъпността и всеки опит да се докосне организираната престъпност опира до добре скроени договори и чисти правни форми“. Според нея законодателството „толерира, протежира и усъвършенства“ развитието на престъпността, която е достигнала стадий мафията да е в симбиоза с официалната власт.^[11]

В края на мандата си Инджова публично обвинява предишния премиер – професор Любен Беров, че неговото правителство е било правителство на Мултигруп.^[12]

Служебният кабинет, оглавен от Ренета Инджова, е съставен от граждански експерти. Сформиран е от следните 16 министри и министър-председател:^[2]

• Българските политически водители 1879 – 1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.

п б р Правителства на България Княжество България (1878 – 1908) Бурмов Климент 1 Цанков 1 Каравелов 1 Ернрот Шесто Соболев Цанков 2 Цанков 3 Каравелов 2 Климент 2 Каравелов 3 Радославов 1 Стоилов 1 Стамболов Стоилов 2 Стоилов 3 Греков Иванчов 1 Иванчов 2 Петров 1 Каравелов 4 Данев 1 Данев 2 Данев 3 Петров 2 Петков Станчов Гудев Малинов 1 Царство България (1908 – 1946) Малинов 2 Гешов Данев 4 Радославов 2 Радославов 3 Малинов 3 Малинов 4 Теодоров 1 Теодоров 2 Стамболийски 1 Стамболийски 2 Цанков 1 Цанков 2 Ляпчев 1 Ляпчев 2 Ляпчев 3 Малинов 5 Мушанов 1 Мушанов 2 Мушанов 3 Георгиев 1 Златев Тошев Кьосеиванов 1 Кьосеиванов 2 Кьосеиванов 3 Кьосеиванов 4 Филов 1 Филов 2 Божилов Багрянов Муравиев Георгиев 2 Георгиев 3 НР България (1946 – 1990) Димитров 1 Димитров 2 Коларов 1 Коларов 2 Червенков Югов 1 Югов 2 Югов 3 Живков 1 Живков 2 Тодоров 1 Тодоров 2 Филипов Атанасов Луканов 1 Луканов 2 Република България (1990 – настоящем) Попов Димитров Беров Инджова Виденов Софиянски Костов Сакскобургготски Станишев Борисов 1 Райков Орешарски Близнашки Борисов 2 Герджиков Борисов 3 Янев 1 Янев 2 Петков Донев 1 Донев 2 Денков Главчев 1 Главчев 2

Портал „Политика“          Портал „България“