Правителство на Димитър Попов

Правителство на Димитър Попов
81-во правителство на България
Общи
Държавен глава	Желю Желев
Председател	Димитър Попов
Сформиране	22 декември 1990
Разпускане	8 ноември 1991
Продължителност	336 дни
Първоначален състав
Коалиция	БСП, БЗНС, СДС и независими (широка коалиция)
Министри	18
~ мъже	17
~ жени	1
Представителство
Велико Народно събрание	371 / 400
Хронология
Назначено от	VII ВНС
Луканов 2 Ф. Димитров

Правителството на Димитър Попов е правителство на Република България, назначено с Указ № 168 от 22 декември 1990 г.^[1]. Управлява страната до 8 ноември 1991 г., след което е наследено от правителството на Филип Димитров.^[2]

Програмното правителство на Димитър Попов е съставено в резултат на преговори между парламентарно представените сили в Народното събрание^[3] с първоначален срок половин година. Двете му основни задачи са да стартира монетарната част от икономическата реформа, като освободи цените на стоките и да подготви и проведе следващите местни и парламентарни избори.

Правителството започва работа в условията на „Лукановата зима“, когато след мораториума върху плащанията по външния дълг България е банкрутирала. Икономическата криза става явна, магазините са опразнени, липсват хранителни стоки. Търговията със Запада е невъзможна, защото банковите разплащания не функционират. България страда и от икономическото ембарго, наложено от ООН на Ирак поради войната в Персийския залив, защото очаква Ирак да изплати дълга си към нея. Освен всичко, от 1 януари 1991 СИВ отменя преводната рубла и съветските доставки на петрол и газ трябва да се плащат с твърда валута, каквато няма. Така доставките на петрол и газ почти пресъхват и през късната зима на 1991 г. икономиката е парализирана.

Провеждането на икономическа реформа се ползва с широка подкрепа от страна на политическите сили и синдикатите. На 1 февруари 1991 г. са освободени от държавно администриране цените на всички стоки и услуги с изключение на 14 основни хранителни стоки, както и цените на някои стоки и услуги с универсално икономическо приложение – горивата, електро- и топлоенергия, телефонни, телеграфни и пощенски услуги.^[4] Телеграфни агенции и известни западни коментатори приветстват България за направения избор на шокова терапия. Името на Лешек Балцерович е най-цитираното име в българския печат. България става малката Полша, а Джефри Сакс заменя „износа на революция“ с „износ на терапия“.^[5] Този период остава в паметта на хората с фразата на Димитър Попов „За Бога, братя, не купувайте!“.

Същия месец правителството либерализира условията за сделки с чуждестранна валута, като позволява на физически лица да я притежават и да откриват валутни депозити, като възприема режим на плаващ валутен курс на лева спрямо основните конвертируеми валути.^[4] То упълномощава БНБ да наблюдава и регулира валутния пазар, като всекидневно котира централен валутен курс на лева към основните чуждестранни валути. Така първата задача е изпълнена и икономиката се стабилизира за шест седмици.^[6]

Изпълнението на втората задача е забавено от ВНС и по този начин правителството просъществува цяла година. Според Желев то е най-успешното правителство на прехода, защото се ползва с широка подкрепа, то е едновременно програмно, експертно и на националното съгласие, но решаващият фактор в него е доминацията на представители на демократичната опозиция, които определят реформаторския му облик.^[7]

Кабинетът, оглавен от Димитър Попов, е съставен от граждански експерти и представители на БСП, СДС и БЗНС. Разпределението на министрите е на квотен принцип 7:6:3:2.

Сформира се от следните 18 министри и 1 председател:^[2]

• С Решение на XXXVI обикновено народно събрание от 20 декември 1990 г. са извършени следните персонални промени:
  • ¹: – Министерството на народната отбрана се преобразува в Министерство на отбраната;
  • ²: – Министерството на заетостта и социалните грижи се преименува в Министерство на труда и социалните грижи;
  • ³: – Министерството на транспорта и съобщенията се преименува в Министерство на транспорта.

• Създадено е Министерство на строителството, архитектурата и благоустройството с Указ № 106 от 23 март 1991 г.

• Правителство на Андрей Луканов 2
• Правителство на Филип Димитров

• Българските политически водители 1879 – 1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
• Желев, Желю. Въпреки всичко. Моята политическа биография. София, Книгоиздателска къща „Колибри“, 2010. ISBN 978-954-529-843-1. с. 662.
• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.

п б р Правителства на България Княжество България (1878 – 1908) Бурмов Климент 1 Цанков 1 Каравелов 1 Ернрот Шесто Соболев Цанков 2 Цанков 3 Каравелов 2 Климент 2 Каравелов 3 Радославов 1 Стоилов 1 Стамболов Стоилов 2 Стоилов 3 Греков Иванчов 1 Иванчов 2 Петров 1 Каравелов 4 Данев 1 Данев 2 Данев 3 Петров 2 Петков Станчов Гудев Малинов 1 Царство България (1908 – 1946) Малинов 2 Гешов Данев 4 Радославов 2 Радославов 3 Малинов 3 Малинов 4 Теодоров 1 Теодоров 2 Стамболийски 1 Стамболийски 2 Цанков 1 Цанков 2 Ляпчев 1 Ляпчев 2 Ляпчев 3 Малинов 5 Мушанов 1 Мушанов 2 Мушанов 3 Георгиев 1 Златев Тошев Кьосеиванов 1 Кьосеиванов 2 Кьосеиванов 3 Кьосеиванов 4 Филов 1 Филов 2 Божилов Багрянов Муравиев Георгиев 2 Георгиев 3 НР България (1946 – 1990) Димитров 1 Димитров 2 Коларов 1 Коларов 2 Червенков Югов 1 Югов 2 Югов 3 Живков 1 Живков 2 Тодоров 1 Тодоров 2 Филипов Атанасов Луканов 1 Луканов 2 Република България (1990 – настоящем) Попов Димитров Беров Инджова Виденов Софиянски Костов Сакскобургготски Станишев Борисов 1 Райков Орешарски Близнашки Борисов 2 Герджиков Борисов 3 Янев 1 Янев 2 Петков Донев 1 Донев 2 Денков Главчев 1 Главчев 2

Портал „Политика“          Портал „България“