Направо към съдържанието

Мирчо V Чобан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Мирчо V Чобанул)
Мирчо V Чобан
войвода на Влашко
Стенопис с изображение на Мирчо Чобанул в манастира Снагов
Стенопис с изображение на Мирчо Чобанул в манастира Снагов

Роден
между 1495 г. и 1508 г.
Починал
ПогребанКуртя Веке, Букурещ, Румъния
Управление
Период1545 – 1552
15531554
15581559
Семейство
БащаРаду IV Велики
Братя/сестриРаду V Афумати
Влад VIII Винтила
Раду VI Бадика
Раду VII Паисий
СъпругаКняжна Молдовска
ДецаПетру II Млади
Мирчо V Чобан в Общомедия

Мирчо V Чобан (на румънски: Mircea Ciobanul; 1467 – 1559) е владетел на Влашко три пъти – от 1545 до 1552, от 1553 до 1554 и от 1558 до 1559 г.[1]

Рожденото му име е Димитру, но при възкачването си на трона взема името Мирчо. Прозвището му Чобанул (Овчар) е свързано с налагането на нов данък върху овцете по време на управлението му.

Мирчо е пети син на княз Раду IV Велики и Каталина Църноевич, чийто дядо Стефан I Църноевич е владетел на Княжество Зета.

Умира на 25 септември 1559 г. Наследен е от сина си Петру II Младия.

Женен за Княжна Молдовска с рождено име Ана, дъщеря на молдовския княз Петър IV Рареш.[2] Имат седем деца:

  • Петру II Младия, княз на Влашко (1559 – 1568);
  • Александра (Руксандра) – омъжена за Георге Хрисоверги[3];
  • Анка – омъжена за болярина Нягол[4];
  • Марина – омъжена за Стамат Палеолог, племенник на вселенския патриарх Йоасаф II Константинополски[5];
  • Добра – сгодена за молдовския княз Деспот Водя (1561 – 1563), но сватбата не се състояла[6]. По-късно през 1574 г. е дадена от майка си за жена на султан Мурад III и приема името Фюлане.[7][8] Умира през януари 1595 г., когато по заповед на следващия султан Мехмед III са екзекутирани другите синове на Мурад, както и петнадесет от наложниците му, които по това време са били бременни.[9] Възможно е Добра да �� била една от тях, тъй като времето на смъртта ѝ съвпада.
  • Мирчо – доста след смъртта на Мирчо V Чобан вдовицата му Княжна Молдовска заедно със сваления от трона Петру II Младия и двамата най-малки сина, Мирчо и Раду, са изселени от османците в Сирия; в крайна сметка Мирчо приема исляма и името Ахмед[10];
  • Раду – приема исляма и името Юсуф[11].