Викуня
Викуня | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||
(Molina, 1782) | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Викуня в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Викунята[2] (Vicugna vicugna) е вид дива лама, представител на семейство Камилови в Южна Америка. Друг представител на рода е домашната лама алпака (Vicugna pacos).
В миналото викуните са били отглеждани от инките заради вълната, месото и са били използвани като товарни животни. Тяхната вълна се счита за най-фината животинска вълна и се цени високо. Те обаче не се опитомяват лесно.
Физически данни
[редактиране | редактиране на кода]Дължина на тялото 150 см (+ 15 см опашка). Височина в холката 80 см. Тегло 35 – 65 кг.
Начин на живот
[редактиране | редактиране на кода]Викуните живеят високо в Андите на 3650 до 4800 м надморска височина, в условия на студ, силни ветрове и разреден въздух. При тези условия те оцеляват благодарение на дебелата си козина и особения състав на кръвта си. За разлика от другите животни в кръвта на викуните има високо съдържание на еритроцити, така те оползотворяват по-добре малкото кислород във въздуха.
Денем викуните пасат по планинските пасища, а вечер се качват по-високо, за да нощуват. Те живеят на малки стада, които обикновено се състоят от мъжки със своя харем от 6 – 8 женски и техните малки, до едногодишна възраст. Мъжките ревностно пазят своя харем от съперници и маркират територията си с купчини изпражнения. Младите мъжки се събират на стада от по 15 – 25 животни.
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]Женските раждат през февруари (когато в Южното полукълбо е лято) едно малко, което след 10 – 15 мин. става на крака.
Продължителност на живота 15 – 20 години.
Природозащитен статус
[редактиране | редактиране на кода]В края на 20. век викуните са застрашени от изчезване, но след взети мерки вече фигурират в Червения списък на световнозастрашените видове на IUCN като вид с малък риск.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Vicugna vicugna (Molina, 1782). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях // EUR-Lex. Посетен на 2022-10-04.
- ↑ Vicugna vicugna (IUCN Red List of Threatened Species, 2007)
|