Курт Швитерс

Курт Швитерс Kurt Schwitters
Роден	20 юни 1887 г. Хановер, Германия
Починал	8 януари 1948 г. (60 г.) Амбълсайд, Северна Англия
Националност	Германска империя Великобритания
Стил	живопис, колаж, жудожествена книга, инсталация, скулптура, поезия, пърформънс
Академия	Дрезденската академия на изкуствата
Направление	модернизъм, Мерц – собствена линия
Професия	поет, есеист, художник, скулптор, дизайнер
Курт Швитерс в Общомедия

Курт Швитерс (на немски: Kurt Schwitters) е германски поет, есеист, художник, скулптор и дизайнер, роден в Хановер в заможно семейство. Още като дете има епилептични пристъпи.

Курт Швитерс следва в Художественото училище в Хановер и в Дрезденската академия на изкуствата, а през 1918 г. отива в Берлин, където се свързва с експресионистите от кръга на Херварт Валден. Сближава се с художниците Раул Хаусман и Ханс Арп, възприема идеите на цюрихските и берлинските дадаисти, поддържа контакти с холандските и руските авангардисти и участва в различни ДАДА-начинания, но накрая се завръща в Хановер и там създава художественото направление „Мерц“.

Своите произведения – поезия, графики и колажи – Швитерс публикува в 24 книжки на излизащото между 1923 и 1932 г. списание „Мерц“. Най-известната му литературна творба е поемата „На Анна Блуме“ ^[1] (1919), чиито основни мотиви са човешкото тяло, условността на цветовете и сетивните възприятия и разрушаването на граматиката. Много от стихотворенията на поета включват откъснати изречения от списания, изрезки от каталози и плакати. Швитерс е предшественик на бъдещата „конкретна поезия“ и си създава име със своите „звукови поеми“, особено с голямата, изпълнявана и до днес, „Прасоната“ (1922 – 1932), изградена от „първични звуци“, при което значението на думите отстъпва пред звуковите свойства на езиковия материал.

В картините си Швитерс комбинира късове от вестници, автобусни билети, парчета канап, игли, косми и отпадъчни дървени предмети. Основното в неговото изкуство – по думите му – е ритъмът: в поезията, музиката, живописта и в живота. Прави изложби в Хановер, Дрезден, Мюнхен, Йена, Кьолн, Прага, Париж и Ню Йорк.

От 1923 до 1936 г. Швитерс оформя в Хановер двуетажна сграда-лабиринт в стил „Мерц“, наречена „Катедрала на еротичната нищета“. (През 1943 г. сградата е разрушена от бомбардировките.) В 1937 г. Курт Швитерс успява да избяга в Норвегия, а четири негови произведения са представени в националсоциалистическата изложба на „изроденото изкуство“ в Мюнхен. Швитерс заживява сам в Лисакер край Осло, където създава втора Мерц-сграда, а в 1940 г. емигрира в Англия и там е интерниран на острова Ман до есента на 1941 г. По-късно се преселва в Амбълсайд, северна Англия, където през 1945 г. създава трета Мерц-сграда, останала незавършена до края на живота му.

• 
  Програма на „ДАДА-соаре“ (1923)
• 
  „Червената жица“, 1944, Tate Modern
• 
  „Майка и яйце“, ок. 1945 – 1947, Tate Modern
• 
  „Приповдигнат“, ок. 1945 – 1947, Tate Modern

С творчеството си Курт Швитерс става родоначалник на съвременните художествени стилове поп-арт, хепънинг, концептуализъм, мултимедийно изкуство и постмодернизъм.

В чест на поета и художника през 1982 г. в провинция Долна Саксония е учредена наградата „Курт Швитерс“ за поощряване на изобразителното изкуство.

• Heinz Ludwig Arnold (съставител), Kurt Schwitters. text + kritik, Nr. 35/36, Boorberg Verlag, München 1972.
• Roger Cardinal, Gwendolen Webster, Kurt Schwitters. Hatje Cantz, Stuttgart, 2011, ISBN 978-3-7757-2512-5 ((en)); ISBN 3-7757-2512-1 ((de)).
• John Elderfield, Kurt Schwitters. Claassen, Düsseldorf 1987, ISBN 0-500-23426-4.
• Dietmar Elger, Der Merzbau von Kurt Schwitters. Eine Werkmonographie. 2. Aufl. König, Köln 1999, ISBN 3-88375-362-9. (Kunstwissenschaftliche Bibliothek. Bd. 12)
• Manfred Engel, Collage als Karnevalisierung. Schwitters Merzkunst. В: Bachtin im Dialog. Festschrift für Jürgen Lehmann. Hrsg. von Markus May und Tanja Radtke. de Gruyter, Heidelberg 2006, ISBN 978-3-8253-5279-0, S. 271 – 296.
• Walter Fähnders, Helga Karrenbrock, „Ich sage nämlich das Gegenteil, aber nicht immer.“ Die Avantgarde-Manifeste von Kurt Schwitters. В: Manifeste: Intentionalität. Hrsg. von Hubert van den Berg und Ralf Grüttemeier. Rodopi, Amsterdam/Atlanta 1998, ISBN 90-420-0318-9, S. 57 – 90.
• Georg Franzen, Das Kunstwerk als Erfahrungsraum: Assoziationen im Merzbau. In: Musik-,Tanz – und Kunsttherapie, 12, S. 72 – 76. Hogrefe, Göttingen 2001.
• Evelyn Fux, Schnitt durch die verkehrte Merzwelt. Konzeptionen des Narrativen in der Prosa von Kurt Schwitters. Hrsg. von Anja Ohmer. Weidler, Berlin 2007, ISBN 978-3-89693-484-0 (Aspekte der Avantgarde, Band 10).

• Friedhelm Lach, Der Merzkünstler Kurt Schwitters. DuMont Dokumente, Köln 1971, ISBN 3-7701-0577-X.
• Adrian Notz und Hans Ulrich Obrist (съставители), Merz World – Processing the Complicated Order. JRP Ringier, August 2007, ISBN 978-3-905701-37-1. Mt Beiträgen von Stefano Boeri, Peter Bissegger, Dietmar Elger, Yona Friedman, Thomas Hirschhorn, Hans Ulrich Obrist, Karin Orchard und Gwendolen Webster.
• Otto Nebel, Kurt Schwitters zum Gedächtnis. In: text + kritik, Nr. 35/36, München 1972, in: Schriften zur Kunst hrsg. mit einem Geleitwort von Rene´Radrizzani. Mäander, München 1988, ISBN 3-88219-405-7.
• Ernst Nündel, Kurt Schwitters mit Selbstzeugnissen und Bilddokumenten. Rowohlt, Reinbek 1981, ISBN 3-499-50296-8.
• Karin Orchard, Isabel Schulz, Kurt Schwitters. Werke und Dokumente. Verzeichnis der Bestände im Sprengel-Museum Hannover. Katalog. Sprengel-Museum, Hannover 1998, ISBN 3-89169-132-7.
• Karin Orchard, Isabel Schulz, Kurt Schwitters Catalogue raisonné. Hrsg. von Sprengel Museum Hannover. Ostfildern-Ruit, Bd.1, 2000: ISBN 3-7757-0926-6 / Bd. 2, 2003: ISBN 3-7757-0988-6 / Bd. 3, 2006: ISBN 3-7757-0989-4
• Gerhard Schaub (съставител), Kurt Schwitters: „Bürger und Idiot“. Beiträge zu Werk und Wirkung eines Gesamtkünstlers. Mit unveröffentlichten Briefen an Walter Gropius. Fannei und Walz. Berlin 1993, ISBN 3-927574-19-8.
• Bernd Scheffer, Anfänge experimenteller Literatur: das literarische Werk von Kurt Schwitters. Bouvier, Bonn 1978, ISBN 3-416-01396-4.
• Klaus Stadtmüller, Schwitters in Norwegen. Arbeiten, Dokumente, Ansichten. Postskriptum, Hannover 1997, ISBN 3-922382-73-8.
• Kate T. Steinitz, Kurt Schwitters. Erinnerungen aus den Jahren 1918 – 1930, enthält u.a. Erinnerungen an musikalische Anlässe und Persönlichkeiten sowie Notenbeispiele in Faksimile sowie Fotos und Zeichnungen, Zürich: Verlag Die Arche, 1963; einmalige Sonderausgabe zum 100. Geburtstag von Kurt Schwitters 1987, Zürich: Verlag Die Arche, 1987, ISBN 3-7160-3101-1
• Gwendolen Webster, Kurt Merz Schwitters. A biographical study. University of Wales Press, Cardiff 1997, ISBN 0-7083-1438-4
• Gwendolen Webster, Kurt Schwitters’ Merzbau. PhD-Dissertation, 2007.
• Lambert Wiesing, Stil statt Wahrheit. Kurt Schwitters und Ludwig Wittgenstein über ästhetische Lebensformen. Wilhelm Fink Verlag, München 1991. ISBN 3-7705-2704-6.

Тази статия се основава на материал^{[неработеща препратка]}, използван с разрешение.

• В Общомедия има медийни файлове относно Курт Швитерс
• Поезия от Курт Швитерс Архив на оригинала от 2016-04-01 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
• ((en)) Kurt and Ernst Schwitters Archive, с отлична биография
• ((en)) Kurt Schwitters Society UK
• ((de)) Курт Швитерс в Die LYRIKwelt
• ((en)) Курт Швитерс в Internet Movie Database
• ((en)) UbuWeb Sound Poetry: Kurt Schwitters
• „Анна Блуме“ (режисьор Весела Данчева, сценарий Весела Данчева, Ебеле Окоуе, оператор Иван Богданов, 2009, видео), YouTube, публикувано на 28.07.2012 г. от FinFilm
• „Цветето Анна“, превод Петър Спасов, сп. „Crescendo“, Ямбол, 1922, кн. 3 – 4, с. 5
• „На Анна Блуме“ Архив на оригинала от 2016-04-23 в Wayback Machine., превод Александър Кьосев, в. „Литературен вестник“, год. 20, бр. 18, 18 май 2011, с. 9

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii CONOR.BG Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke KulturNav LCCN LNB MBa NDL NKC NLA NSK Open Library PIC PLWABN RKD LIBRIS SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat