Йосип Щросмайер

Йосип Щросмайер
Католически епископ
Издигнат от	Пий IX
Роден	4 февруари 1815 г. Осиек, Хърватия
Починал	8 април 1905 г. (90 г.) Джаково, Хърватия
Националност	хърватин
Йосип Щросмайер в Общомедия

Йосип Юрай Щросмайер (на хърватски: Josip Juraj Strossmayer или Štrosmajer) е хърватски католически епископ, теолог и меценат, изтъкнат политически и обществен деятел.

Става доктор по философия (в Семинарията в Джаково, 1838), следва теология в Теологическия факултет, Будапеща (доктор по теология, Виена, 1842), п��еподава теология от 1840 г. в Семинарията в Дяково. През 1847 – 1849 е каплан при императорския двор и духовен директор (Spiritualdirektor) на Духовната академия Фринтанеум във Виена. Назначен е за рашки епископ в Джаково през 1849 г. – утвърден през 1850 г. от папа Пий IX, а през 1851 г. става апостолски (папски) администратор ��а католиците в Сърбия. През 1859 г. изпраща писмо до папа Пий IX, в което настоява богослужението във всички хърватски епархии да се извършва на славянски език и в духовните семинарии в Далмация да се въведе изучаването на старославянския език (глаголицата).

Посвещава се на борбата за самостоятелност на Хърватия в рамките на Австро-унгарската империя.

Епископ Щросмайер е сред основателите на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб (1867) и на Хърватския университет в Загреб (1874). Щросмайер е вдъхновен за създаването академията от подобни институции в Европа и сам прави големи материални дарения за нейното създаване. Към академията се обособява и картинна галерия, след като Щросмайер дарява богатата си лична сбирка. Създаването на модерен университет, който да отговаря на нуждите на времето, е стар проект на Щросмайер, за който той пледира още от средата на XIX век. Подобно на академията, епископът дарява големи суми и за основаването на университета. Създаването на тези две институции изиграва ключова роля в утвърждаването на град Загреб като особено значимо културно средище в регионален мащаб и главен град на хърватските земи^[1].

Известен е като голям благотворител – за построяване на училища, издръжка на бедни студенти, издаване на книги. Подпомага издаванието на „Monumenta Slavorum Meridionalium“ на Августин Тайнер (Augustin Theiner). Построява със собствени средства катедралата в Джаково (1866-1882). Спомагател със 70 000 тогавашни гроша на братя Миладинови за изданието на „Български народни песни“ – сборникът е издаден в Загреб през 1861 и е посветен на Йосип Щросмайер, за което Константин Миладинов му пише благодарствено писмо.

През 1860 г. е утвърден за член на Държавния съвет на Австрия като един от тримата хърватски представители. Ратува за обединението на Православната и Католическата църкви и подкрепя униатското движение в част от българските земи през 1860 г.

Участва активно в Първия ватикански църковен събор (държи реч на 2 юни 1870), проведен през 1869—1870 г. Като последен от австро-унгарските епископи приема едва през 1872 г. новата догма за непогрешимостта на папата, в която вижда препятствие за разбирателството между католици и православни.

Епископ Йосип прави изложение до папския държавен секретар, в което одобрява Руско-турската освободителна война и по-късно се застъпва за Санстефанска България. Подпомага лечението на ранени български войници по време на Сръбско-българската война (1885), като изпраща на Българския червен кръст чрез министър-председателя Петко Каравелов 200 флоринта.

През 1881 г. по повод на енцикликата „Grande munus“ (30 септември 1880) в чест на св. св. Кирил и Методий отслужва тържествена литургия на славянски език в римската базилика „Сан Клементе“ и държи проповед. На кардиналския му сан попречва ветото на Виенския двор.

Негов приятел е руският религиозен философ Владимир Соловьов (+ 1900), чест гост в дома му.

През 1884 г. е избран за почетен член на Българското книжовно дружество (БАН). През 2005 г. сдружение „Епископ Йосип Щросмайер“ взима решение да бъде построен негов паметник в София, на ул. „Йосип Щросмайер“.^[2] На 3 септември 2012 г. за времето между 16.30 и 20.30 ч. паметникът е осквернен от неизвестни вандали.^[3] Постаментът му е надраскан с надписи, които изразяват етническа и религиозна омраза. Надписите са написани със спрей неграмотно.

На Йосиф Щросмайер е наречена улица в София (Карта).

• A. Špitelak (Hrsg.), Reden, Vorschläge und Erklärungen auf dem Vatikanischen Konzil, Zagreb 1929
• F. Šišić (Hrsg.), Korespondencija Raški-Štosmajer, 4 t., Zagreb 1928-1931
• F. Šišić, Josip Juraj Štrosmajer, Dokumenti i korespondencija, I, Zagreb 1933

• Vasilije Đ. Krestić, Biskup Štrosmajer u svetlu novih izvora, Zagreb 2002.
• Kosta Milutinović, Štrosmajer i jugoslovensko pitanje. Novi Sad, 1976 (Institut za izučavanje istorije Vojvodine. Monografije, 15).
• Юринич, С. Йосиф-Юрай Щросмайер // Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, Дял Историко-филологичен и фолклорен XXII-XXIII. 1906-1907. с. 1-71. Посетен на 21 юни 2024.
• Encyclopedic Dictionary of Religion, Philadelphia-Washington, D.C. 1979, p. 3403.
• V. Soloviev, Lettre à Strossmayer, Agram, 9-21 sept. 1886) // Е.Л. Радлов (изд.), ��исьма В.С. Соловева, Петербург 1908, I, 183-190 [на немски: W. Solowjew, Una Sancta. Schriften zur Vereinigung der Kirchen und zur Grundlegung der universalen Theokratie, II (= W. Szylkarski, Hrsg., Deutsche Gesamtausgabe der Werke von Wladimir Solowjew, Freiburg 1954, III, 7-25)].
• J. Urban, Korespondencja Solowjewa z Strossmayerem // Przeglad Powszechny, 1909, № 101.
• Ф. Гривец, Владимир Соловев и епископ Щросмайер // Вера и родина (август-сентябрь), 1925.
• Ch. Loiseau, La politique de Strossmayer // Le Monde Slave, NF, 4, 1927, № 1, 379-405.
• W. Szylkarski, Solowjew und Strossmayer // Ostkirchliche Studien, 1, 1952, № 2.
• E. Winter, Rußland und das Papsttum, Berlin 1961, II, 364 f., 382-390, 500-503.
• А. Теодоров, Миладиновските песни и Щросмайер. – Пер. списание, 1985, кн. XVI, 82-97.
• Шишманов, Ив. Владика Щросмайер. Спомени от една лична среща. – Български преглед, V, 1899, кн. 6, 77-78.
• М. Арнаудов, Братя Миладинови. Живот и дейност. С., 1969, 211-229.
• П. Хр. Петров и Ф. Шишич, Кореспонденция на българи с Щросмайер-Рачки. – Изв. на Инст. за история. Т. 18, 1967, 247-288.
• Братя Миладинови. Преписка. Издирил, коментирал и редактирал Н. Трайков. С., 1964, с. 241, 245.
• Епископ Йосип Щросмайер и българите. Хърватският интелектуален елит и София. С., 2009.
• Начев, И. Ролята на епископ Щросмайер за утвърждаването на Загреб като културна столица в Европейския югоизток, сп. Балкани, 4/2015, с. 42-50.

• Димитър Райков, „Димитър и Константин Миладинови. Документален разказ за братя Миладинови и тяхната епоха“, Партиздат, София, 1986, гл. XIII: Йосиф-Юрай Щросмайер Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine., promacedonia.com
• Johannes Madey, STROSSMAYER, Josip Juraj, Kirchenlexikon, Band XI (1996), Spalten 111-112

Нормативен контрол BNE BNF FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NKC NLA NSK Open Library PLWABN RKD ICCU LIBRIS IdRef VIAF WorldCat