Иво Сиромахов

Иво Сиромахов
български писател, драматург, сценарист, актьор
Роден	29 декември 1971 г. (52 г.) София, Народна република България
Националност	България
Работил	театрален режисьор, телевизионен сценарист, писател, актьор, телевизионен водещ
Литература
Жанрове	разказ, роман, фейлетон, пиеса, сценарий, приказка
Повлиян	Уди Алън
Семейство
Деца	2
Уебсайт	Страница в IMDb
Иво Сиромахов в Общомедия

Иво Божанов Сиромахов е български писател, сценарист, актьор, драматург и телевизионен водещ.

Роден е на 29 декември 1971 г. в София, България.^[1] През 1990 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури, а през 1996 г. се дипломира в НАТФИЗ, специалност театрална режисура.^[2][1]

Работи като режисьор в Малък градски театър „Зад канала“ и Театър „Българска армия“.^[3] От 2000 до 31 юли 2019 г.^[4] е главен сценарист в предаването „Шоуто на Слави“, където се изявява също като водещ и актьор. Публикувал е множество авторски текстове и в списанията „MAXIM“ „Playboy“, „Hustler“ и „MAX“.^[5] Сътрудничи с политически фейлетони на вестник „24 часа“.^[5] През 2013 г. участва като актьор в комедийното импровизационно шоу на BTV „Младост 5“.^[6]

През 2021 година заедно с режисьора Златомир Молдовански основава продуцентската компания „БГ комедия“. Компанията създава театрални спектакли, в които участват някои от най-изявените български актьори. Фокусирана е върху съвременната драматургия, емоционалния театър и интелигентния хумор.

• „Една нощ в гробищата“ (1999)
• „Оптимистична теория за българския секс“ (2007)
• „Дневници и нощници“ (2008)
• „Още дневници и нощници“ (2009)
• „Няма смисъл“ (2009)
• „BG дневници и нощници – Създателите“ (2010)
• „Няма значение“ (2011)
• „Очила“ (2012)
• „Българско криминале“ (2012)
• „Страшни дневници и нощници“ (2012)
• „Уважаеми зрители“ (2013)
• „Български работи“ (2014)
• „Моят таен любовен живот“ (2014)
• „7 жени“ (2015)
• „Слави Трифонов: За мен е чест“ (2015)
• „Любовни истории“ (2016)
• „Шекспир 3D“ (2016)
• „Малки приказки“ (2016)
• „Българско радио“ (2017)
• „Пълни събрани дневници и нощници“ (2017)
• „Скарлет + Иво = ВНЛ“ (2018)
• „Ку-ку бенд: Ад и Рай“ (2018)
• „Приказки от планината“ (2018)
• „У майкини“ (2020)
• „12 принцеси“ (2020)
• „Майкини и другите“ (2021)
• „Певицата взема властта“ (2021)
• „Приказно пътешествие“ (2022)
• „Бай Тошо“ (2023)
• „Тони и Гари обикалят света“ (2024)
• „Очила и нови разкази“ (2024)
• „Моите вдъхновители“ (2024)

• „Българско криминале“ (2009)
• „Сводници“ (2009)
• „Операцията“ (2011)
• „Любовни истории“ (2012)
• „Островът“ (2018)
• „# Кой е Големанов?“ (2018) – либрето за мюзикъл по пиесата на Ст. Л. Костов
• „Игра за двама“ (2021)
• „Българската литература накратко“ (2022)
• „Сънища“ (2024)

Като актьор

• „Сезонът на канарчетата“ (1993)
• „Козият рог“ (1994)

• Награда на БНР за дебют в областта на изкуствата – 1995 г.^[2][1]
• „Цветето на Хеликон“ за най-продавана книга от български автор („Моят таен любовен живот“) – 2014 г.^[7]
• Награда на Народната библиотека „Иван Вазов“ (Пловдив) – „Любим автор на Пловдив“ – 2014 г.^[8]

• „Златно перо“ за принос към българската култура и изкуство – 2021 г.^[9][10]
• Награда на детското жури от Националния фестивал на детската книга „Константин Константинов“ – 2023 г.^[11]

• Официален уеб сайт на Иво Сиромахов
  • Интервюта с Иво Сиромахов в официалния му сайт
• Иво Сиромахов във Facebook
• От и за Иво Сиромахов в НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Интервюта с Иво Сиромахов Архив на оригинала от 2018-09-23 в Wayback Machine.

Нормативен контрол CONOR.BG Europeana ISNI LCCN VIAF WorldCat