Европейска харта за регионалните или малцинствените езици
Европейска харта за регионалните или малцинствени езици | |
Ратифицирали Подписали, но нератифицирали Неподписали и нератифицирали Страни извън Съвета на Европа | |
Информация | |
---|---|
Вид | многостранно споразумение |
Подписване | 5 ноември 1992 |
Място | Страсбург |
В сила от | 1 март 1998 |
Условия | 5 ратификации |
Подписали | 33 |
Страни | 25 |
Съхранител | Генералния секретар на Съвета на Европа |
Език | английски и френски |
European Charter for Regional or Minority Languages в Уикиизточник |
Европейската харта за регионалните или малцинствени езици (на английски: European Charter for Regional or Minority Languages; на френски: Charte européenne des langues régionales ou minoritaires) е международна конвенция, приета от Съвета на Европа през 1992 г., която защитава малцинствените езици и традиционните регионални езици в Европа. Обхваща езици, които са традиционно използвани на територията на дадена държава, но се използват от малцинство и се различават от официалния език. Това изключва езиците на мигрантски общности, както и диалекти на официалния език.[1]
Целта на Хартата е съхраняването и популяризирането на историческите регионални и малцинствени езици като част от културното богатство в Европа. Държавите, ратифицирали Хартата се задължават активно да поощряват употребата на тези езици в образованието, администрацията, медиите, културния, икономическия и обществения живот. [2] Хартата предвижда широк кръг от възможни мерки и действия, чрез които да бъдат защитена и поощрявана употребата на регионални и малцинствени езици, както и две нива на защита. Всяка ратифицираща държава трябва да приложи по-ниското ниво на защита към езиците, които декларира. Може допълнително да се приложи и по-високото ниво на защита, като изпълни поне 35 от предписаните възможни мерки.
Към януари 2018 г. Хартата покрива с различна степен на защита общо 79 езика, използвани от 203 езикови общности или малцинства. Българският език е обявен като регионален или малцинствен език в пет държави: Румъния, Словакия, Сърбия, Украйна и Унгария. [3]
От 47-те държави в Съвета на Европа, 25 са ратифицирали Хартата, а други 8 са подписали, но не са я ратифицирали. България е сред неподписалите.[4]
Приложение на Хартата по държави
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Част Ι Член 1
- ↑ The objectives of the European Charter for Regional or Minority Languages – Съвет на Европа
- ↑ Languages covered by the European Charter for Regional or Minority Languages (Списък езици, покрити от Хартата към 1 януари 2018)
- ↑ Списък с държави, подписали и ратифицирали – Съвет на Европа
- ↑ Декларация на Австрия към Съвета на Европа. Австрия ратифицира Хартата по отношение на всеки език в конкретни провинции.
- ↑ Декларация на Армения към Съвета на Европа
- ↑ Декларация на Босна и Херцеговина към Съвета на Европа
- ↑ Декларация на Германия към Съвета на Европа
- ↑ Декларация на Кралство Дания към Съвета на Европа Дания не прилага Хартата към фарьорския и гренландския език, но ги признава за основни езици редом с датския съответно на фарьорските острови и в Гренландия.
- ↑ Декларация на Испания към Съвета на Европа
- ↑ Декларация на Република Кипър към Съвета на Европа
- ↑ Декларация на Лихтенщайн към Съвета на Европа
- ↑ Report of the Committee of Experts on Luxembourg, December 2008 (PDF) // Coe.int. Посетен на 30 януари 2014.
- ↑ Декларация на Нидерландия към Съвета на Европа
- ↑ Декларация на Норвегия към Съвета на Европа
- ↑ European charter for regional or minority languages // Regjeringen.no. Посетен на 1 март 2015.
- ↑ Декларация на Обединеното Кралство към Съвета на Европа
- ↑ Декларация на Полша към Съвета на Европа
- ↑ Декларация на Румъния към Съвета на Европа
- ↑ Декларация на Сърбия към Съвета на Европа
- ↑ Декларация на Словакия към Съвета на Европа
- ↑ Декларация на Словения към Съвета на Европа
- ↑ Декларация на Украйна към Съвета на Европа
- ↑ Council of Europe site // Архивиран от оригинала на 2012-05-22. Посетен на 2018-11-17.
- ↑ Декларация на Унгария към Съвета на Европа
- ↑ Декларация на Финландия към Съвета на Европа
- ↑ Декларация на Хърватия към Съвета на Европа
- ↑ Декларация на Чешката Република към Съвета на Европа
- ↑ Декларация на Швейцария към Съвета на Европа
- ↑ Декларация на Швеция към Съвета на Европа