Георги Попиванов (о��щественик)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Попиванов.
| Георги Попиванов | |
| български общественик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Съпруга | Ангела Хаджигеоргиева |
| Деца | Илия Хаджигеоргиев |
Хаджи Георги Попиванов, известен още и като Хаджи Георги Йоаниди (изписване до 1945 година: Георги попъ Ивановъ), е изтъкнат български възрожденски общественик, просветен деец и участник в църковно-националните борби на българите в Източна Македония.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1844 година в драмското село Волак, тогава в Османската империя. Учи при известния учител Георги Зимбилев,[2] а по-късно следва в Атина.[3] В годините 1868 - 1874 е учител в село Просечен, Драмско, където първоначално преподава на гръцки език. От 1870 година започва да въвежда български език в училището и църквата.
Активно работи за църковна независимост. През декември 1869 година участва в Народния събор в Гайтаниново, на който се отхвърля върховенството на Цариградската патриаршия.[4] Застава начело на българската община в Просечен и повежда борбата срещу гърцизма в Драмско.
През 1873 година Попиванов е един от инициаторите за основане на учителско дружество „Просвещение“ в Неврокоп. Той подпомага финансово дружество със сумата от 350 гроша.[5] През септември 1874 година той е избран за негов писар-секретар и съставя устава му. В годините 1876 - 1878 е подложен на гонения от властите и е хвърлен в драмския затвор[6] след клевети на владиката Герман Драмски.[7]
По-късно започва да се занимава с търговия на тютюн, адвокатство и други. Преселва се в град Драма. През 1893 година Атанас Шопов, описвайки демографското състояние на града, пише за него:
| „ | Единственият по-състоятелен български търговец, който има крупна търговия с тютюни, е Хаджи Георги от Просечен; той върти тютюнева търговия с Одеса и София, дето има в съдружие особни търговски къщи. Г-н Хаджи Георги е бил в младостта си български учител по тия места.[8] | “ |
Почива през май 1905 година в Драма и е погребан в Просечен. На 12 юни същата година, гръцките свещеници в Драма произнасят от амвоните на църквите проклятие върху синовете му. На 15 срещу 16 юни група местни гъркомани оскверняват гроба му, като го разкопават и се опитват да извадят тялото на покойника. Наредено е повторно заравяне на тленните останки.[9]
Със завещаните от него парични средства в 1905 година е построена ��чилищна сграда.[10][11]
Георги Попиванов е съпруг на Ангела Хаджигеоргиева и баща на Илия Хаджигеоргиев.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- "Устав на Сярско-Мелнишко-Драмско-Неврокопското учителско дружество „Просвещение“", публикувано във в-к „Напредък“, год. X, бр. 53, Цариград, 2 август 1875 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.551.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 66.
- ↑ Албумъ-алманахъ „Македония“. Отдел VI, Табло XVII-58, София, 1931.
- ↑ Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането. София, 1979, стр. 193
- ↑ Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.150.
- ↑ Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873 - 1876). - В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.48-55.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 355.
- ↑ Шопов, Ат. Из живота и положението на българите във вилаетите, София, 2011, стр. 61.
- ↑ Георгиев, В., Трифонов, Ст. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония (краят на XIX – началото на XX век), София, 1995, стр.61-62.
- ↑ Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893. София, 1969, стр.551.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 137.
