Виолета Донева

Виолета Кирилова Донева е българска актриса и преводачка на пиеси.

Родена е в град Петрич на 7 септември 1941 или 1943 г. Внучка е на юриста и политик Стефан Стефанов. Баща ѝ, капитан Павел Джингаров, е разстрелян през 1945 година след присъда от така наречения Народен съд.^[1] Доведеният ѝ баща е актьорът Кирил Донев.^[2]

Донева завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1966 г. със специалност актьорско майсторство и Телевизионна журналистика – СУ „Климент Охридски“ – факултет по журналистика.

Работи във Военния театър (1967 – 1993), общински театър „Възраждане“ (1994 – 2006) и Театър 199. Директор е на театър „Възраждане“ (2008 – 2010).^[2]

Член е на Съюза на българските филмови дейци от 1973 г. През 80-те и 90-те години на 20. век Донева участва в дублажите на филми и сериали за Канал 1 и Мулти Видео Център.

Води ежеседмична рубрика във вестник „Стандарт“. Превежда пиесите „Жената от морето“ на Хенрик Ибсен, „Любовни писма“ на Албърт Гърни, „Някой зад вратата“ на Едвард Радзински.

Има син от брака си с режисьора Людмил Стайков. Двамата разтрогват брака си.

По-късно се омъжва за баскетболиста Атанас Грънчаров, с когото се познават от деца.

На 26 октомври 2022 г. онлайн издания разпространяват непотвърдена информация, че 79-годишната Виолета Донева е намерена мъртва в дома си. БНР съобщава новината сутринта на 27 октомври 2022 г., позовавайки се на информация, получена от Столичната дирекция на вътрешните работи.^[3]

Тялото на актрисата е било открито след подаден сигнал на 22 октомври 2022 г.,^[4] няколко дни преди официално разгласяване на новината. Към момента на оповестяването �� причините за смъртта на Донева не се съобщават.^[3]

На 27 октомври 2022 г. в репортаж на Нова телевизия около 14 часа се съобщава, че по тялото на актрисата има следи от насилие, позовавайки се на източници от разследването.^[4] Започнато е досъдебно производство за убийство.^[5]

За убийството е обвинена внучката ѝ Ивет Стайкова.^[6] По време на делото става ясно, че Ивет систематично е злоупотребявала с наркотични вещества от 11-годишна, което е довело до появата на психоза, халюцинации и други психични проблеми.^[7]

Индивидуални

• Заслужил артист (1974).
• Орден „Кирил и Методий“ – II ст.
• Награда за женска роля на театрален преглед (1967).
• Награда на телевизията за женска роля в „Ремю, още ли живееш?“ (1969).
• Награда на ЦК на ДКМС за женска роля на Мария във филма Обич на Фармацевтичен Бизнес Форум (Варна, 1972).
• Награда за женска роля на Мария за филма Обич на МКФ (Москва, СССР, 1972).
• Специална награда на журито за нейното участие във филма Обич на ФБФ (Варна, 1972).
• Награда на „СИДАЛК“ за женска роля във филма Обич (Париж, Франция, 1973).
• Статуетката „Свобода“ за женска роля на Люба във филма Допълнение към закона за защита на държавата на Филм Фест (Сопот, Югославия, 1979).
• Награда за най-добра телевизионна женска роля на Мана от „Блокада“.
• Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Смъртта на артиста“.
• Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Утрините тук са тихи“.
• Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Криминална песен“.
• Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Иванов“.
• Национална награда за женска роля за Катерина в постановката „Укротяване на опърничавата“.

Общи

• Голямата награда на фестивала „Златна роза“, ежегодно провеждан във Варна от 1961 г., за филма Допълнение към закона за защита на държавата на ФБИФ (Варна, 1976).
• Наградата на журито за филма „Допълнение към закона за защита на държавата“ на МКФ (Неапол, Италия, 1977).

Като автор

• Първа награда на националния конкурс за оригинална телевизионна драма – за сценария „Добър вечер, драги зрители“.

• „Криминална песен“ – Вемена
• „Иванов“ – Сара
• „Първата и последната жена“
• „Шоколад“
• „Магарешката кожа“

• „Ана Кристи“ (1983) (Юджийн О'Нийл)
• „Разходка в събота вечер“ (1983) (Драгомир Асенов)
• „Още нещо за любовта“ (1983) (Едуард Радзински)
• „Терасата“ (1983) (Любен Лолов)
• „Сбогом на оръжията“ (1980) (Ърнест Хемингуей), 2 части
• „Гешефт“ (1980) (Октав Мирбо)
• „Ако...“ (1979) (Самуил Альошин)
• „Двама на люлката“ (Уилям Гибсън) (1978) – балерината Гитъл
• „Пътуване към щастието“ (Франц Ксевер Крьоц)
• „Градът е под нас“ (1977) (Каталин Бенедес)
• „Годежна вечер“ (1977) (Славчо Трънски)
• „Антонина“ (1977) (Генадий Мамлин)
• „Убийство в библиотеката“ (1975) (Брягинский и Рязанов)
• „Изповедта на един клоун“ (1973) (Хайнрих Бьол)
• „Рози за д-р Шомов“ (1973) (Драгомир Асенов), (Втора реализация)
• „Разпаленият въглен“ (1970) (Лозан Стрелков)
• „Ромео, нима още живееш“ (1968) (Панчо Панчев)

Автор

• „Последната и първата жена“ – документална драма за Елисавета Багряна.

Озвучава

унгарската актриса Едит Салай и ролята и на Фани във филма „Осъдени души“ (1975).

• Виолета Донева: Три живота да живея, не мога да се отплатя на зрителите за любовта им, в-к Сега
• Виолета Донева в Internet Movie Database

Портал „Македония“

Нормативен контрол CONOR.BG