Баухаус

„Баухаус“
	„Баухаус“
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
	; Сградите на училището в Десау
В регистъра	Bauhaus and its Sites in Weimar and Dessau
Регион	Европа и Северна Америка
Местоположение	Германия
Тип	Културно
Критерии	ii, iv, vi
Вписване	1996 (20-а сесия)
	„Баухаус“ в Общомедия

Тази статия е за училището по строителство и художествено конструиране. За групата „Баухаус“ вижте Баухаус (група).

Баухаус (на немски: Hochschule für Bau und Gestaltung – Висше училище по строителство и художествено конструиране, Staatliches Bauhaus) е името, с което е известно съществувалото в Германия в периода на Ваймарската република висше художествено училище, и свързаната с него художествената школа за визуално-пластични изкуства, дизайн и занаяти, която се превръща в център на модернизма през първата половина на ХХ век.

То е създадено с идеята за сътворяването на „тотално“ произведение на изкуството, обединяващо всички представители на визуално-пластичните изкуства. Стилът „Баухаус“ се нарежда сред най-влиятелните течения в архитектурата на модернизма и модерния дизайн.^[1] Школата оказва дълбоко влияние и върху развитието на графичния и промишления дизайн, както и върху типографията.

Училището издава едноименно списание („Bauhaus“) и поредица Баухаус-книги (Bauhausbücher).

История

Училището е основано през 1919 г. във Ваймар (Тюрингия) по инициатива на архитекта Валтер Гропиус и действа в периода до 1933 г. (по време на Ваймарската република. Създадено е чрез сливане на Училището за приложни изкуства във Ваймар (Kunstgewerbeschule Weimar, създ. 1915 г.) и Саксонското художествено училище във Ваймар (Großherzoglich-Sächsische Kunstschule Weimar, създ. 1910 г.), чийто директор е белгийският архитект Анри ван де Велде.^[2] Поради произхода му белгиецът е помолен да освободи заемания от него пост и той предлага Гропиус за нов ръководител на училището.В епохата на Ваймарската република надделяват левите възгледи и новаторските подходи към изкуството. Гропиус смята, че в новата епоха архитектурата трябва да е строго функционална, икономична и насочена към технологиите за масово производство.

Във Ваймар училището работи до 1925 г. Под политически натиск финансирането му е ограничено и училището се премества в Десау (Саксония-Анхалт), където действа в периода 1925 – 1932 година. Там са построени прочутите сгради на училището по проект на Гропиус в стила на една от първите му творби – „Фабриката Фагус“. Училището е преместено (пак по политически причини) в Берлин, където в крайна сметка е закрито през 1933 г. под натиска на нацисткия режим и при невъзможността да се спазва аполитичният принцип, заложен при основаването му.

Известни творци

През краткото, но бурно и плодотворно съществуване на училището, трима архитекти са били негови директори: Валтер Гропиус (1919 – 1928), Ханс "Ханес" Майер (1928 – 1930) и Лудвиг Мис ван дер Рое (1930 – 1933). Те са най-близко свързани с Баухаус като институция, движение и стил.

Голяма група бележити за времето си творци са лектори в училището. Сред тях са:

Влияние в чужбина

В средата на 1930-те години движението Баухаус дейно се развива в Подмандатна Палестина, където емигрират от Германия много архитекти-евреи. В Тел Авив са най-цялостно запазени кварталите, построени в стил Баухаус.

През февруари 1931 година бившият директор на училището Баухаус Ханес Майер заедно със 7 възпитаници (вкл. Б. Шефлер и Ф. Толцинер) се преместват в Москва^[3]. Заминават общо около 30 специалисти. Германските архитекти оставят значително наследство в строителството на работническите селища при строящите се заводи в Магнитогорск^[4], Свердловск^[5], Орск, Перм, Соликамск и други градове. Част от тях впоследствие са репресирани в СССР^[6].

Бележки

↑ A Dictionary of Architecture and Landscape Architecture. 5th. London, Penguin Books, [1999]. ISBN 78014513233x. с. 880.
↑ A Dictionary of Architecture and Landscape Architecture. 5th. Penguin Books, [1999]. ISBN 0198606788. с. 44.
↑ The Bauhaus idea and Bauhaus politics – Forg鈇cs釫va – Google Книги // Посетен на 1 май 2013.
↑ Урал в авангарде архитектуры – Журнал „Недвижимость“ – Статьи // Архивиран от оригинала на 2012-02-21. Посетен на 1 май 2013.
↑ Площадь Первой пятилетки // Архивиран от оригинала на 11 май 2013. Посетен на 1 май 2013.
↑ Хранитель каменной летописи (автор – Канторович Г.): Тольцинер Ф. М. – Узник Усольлага: Тольцинер Филипп Максимович: Воспоминания о ГУЛАГе: База данных: Авторы и тексты // Архивиран от оригинала на 11 май 2013. Посетен на 1 май 2013.

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Баухаус.

Външни препратки

Bauhaus Dessau – сайт на Фондация „Баухаус Десау“

[archdic-1] A Dictionary of Architecture and Landscape Architecture. 5th. London, Penguin Books, [1999]. ISBN 78014513233x. с. 880.

[2] A Dictionary of Architecture and Landscape Architecture. 5th. Penguin Books, [1999]. ISBN 0198606788. с. 44.

[3] The Bauhaus idea and Bauhaus politics – Forg鈇cs釫va – Google Книги // Посетен на 1 май 2013.

[ReferenceA-4] Урал в авангарде архитектуры – Журнал „Недвижимость“ – Статьи // Архивиран от оригинала на 2012-02-21. Посетен на 1 май 2013.

[5] Площадь Первой пятилетки // Архивиран от оригинала на 11 май 2013. Посетен на 1 май 2013.

[6] Хранитель каменной летописи (автор – Канторович Г.): Тольцинер Ф. М. – Узник Усольлага: Тольцинер Филипп Максимович: Воспоминания о ГУЛАГе: База данных: Авторы и тексты // Архивиран от оригинала на 11 май 2013. Посетен на 1 май 2013.

[1]