Направо към съдържанието

Балван

Тази статия е за селото в България. За едното щипско село вижте Горни Балван. За другото вижте Долни Балван.

Балван
България
43.0853° с. ш. 25.4121° и. д.
Балван
Област Велико Търново
43.0853° с. ш. 25.4121° и. д.
Балван
Общи данни
Население624 души[1] (15 март 2024 г.)
18,5 души/km²
Землище33,67 km²
Надм. височина308 m
Пощ. код5064
Тел. код06113
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ02364
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Недьо Георгиев
Балван в Общомедия

Балван е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново.

Лежи на Републикански път I-4 между Севлиево (28 km) и Велико Търново (19 km).

До Освобождението е село с турско население, българската махала на селото е била в настоящото село Ветринци, което до 1944 г. се е наричало „Балван махала“.

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Балван са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

Има мелница с „производство и продажба на широка гама ръжени и пшенични брашна, без подобрители и консерванти.

През 1948 г. е национализирана валцова мелница „ЕМА“,собственост на забележителния предприемач Станчо Хаджидимитров от гр. Дряново, а след промените е върната на неговите наследници.[3]

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]
Православен храм „Св. Иван Рилски“
  • Читалище „Нива“,
  • Основно училище „Свети Иван Рилски“,
  • Целодневна детска градина,
  • Дом за стари хора, сайт milostiv.org/411
  • Църква „Св. Иван Рилски“. През 1913 година храмът претърпява сериозни щети от горнооряховското земетресение, след което с дарения и труд на жителите на селото е съграден и изрисуван отново. Църквата се намира на центъра на селото. През 2018 се отбелязаха 135 години от построяването и освещаването на църквата. Строителството на църквата в Балван започва през 1882 година, а на 19 октомври 1883 година тя вече е завършена и осветена.[4] Тъй като това става в деня на Св. Иван Рилски Чудотворец, храмът е наречен на името на небесния покровител. С разрешение на Св. Велико Търновски Митрополит Климент през 1882 г. се е построил храма в селото в подарения от турчина Мехмед Мехмедоолу двор.[5] През периода 1939 – 1942 г. църквата е изографисана и електрифицирана.

Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]

Година на
преброяване
Численост
19341808
19461653
19561452
19651119
19751070
1985793
1992766
2001635
2011539
2021435
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост Дял (в %)
Общо 539 100.00
Българи 326 60.48
Турци 141 26.15
Цигани 19 3.52
Други 0 0.00
Не се самоопределят 0 0.00
Неотговорили 53 9.83
  1. www.grao.bg
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
  3. Държавен вестник, брой 190 от 14.VIII СПИСЪК НА ИНДУСТРИАЛНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ, НАЦИОНАЛИЗИРАНИ ПО СИЛАТА НА ЧЛ. 1 ОТ ЗАКОНА ЗА НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА ЧАСТНИ ИНДУСТРИАЛНИ И МИННИ ПРЕДПРИЯТИЯ
  4. Балван отбеляза 135 години от построяването на църквата си
  5. Архив: ДА – Велико Търново – 17 Номер на фонд: 541К
  6. „Справка за населението на село Балван, община Велико Търново, област Велико Търново, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 11 декември 2018.
  7. „The population of all towns and villages in Veliko Tarnovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  8. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)