Георги Мончев

Георги Мончев
Георги Мончев
	Георги Мончев Георги Мончев
български революционер
	Тодор Александров и Георги Мончев
Роден	1883 г. Прилеп, Османска империя
Починал	25 август 1913 г. (30 г.) Солун, Балкански съюз
Семейство
Баща	Васил Мончев
Братя/сестри	Петър Мончев; Борис Мончев; Наталия Мончева
	Георги Мончев в Общомедия

Георги Василев Мончев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1]

Биография

Солунската чета на Георги Мончев с четите на Гоце Междуречки, Григор Джинджифилов, Дякон Евстатий, Стамен Темелков и Христо Цветков.

Мончев е роден в 1883 година в Прилеп, тогава в Османската империя. Син е на Васил Мончев и брат на Борис Мончев и Петър Мончев. Баща му се преселва в Солун. В 1902 година завършва със седемнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.^[2] В гимназията влиза във ВМОРО. По време на Илинденско-Преображенското въстание взима участие в много сражения с османските войски като четник на Георги Сугарев^[1] или Дамян Груев.^[3] След въстанието е член на Солунския окръжен революционен комитет.^[3] В 1906 година при Мацановата афера е принуден да замине за Свободна България.^[1]

От 1906 до 1908 година е четник на Александър Китанов и Гоце Междуречки.^[4] Участва като делегат на Кюстендилския конгрес на ВМОРО. След Младотурската революция в 1908 година става активист на Съюза на българските конституционни клубове.

В 1911 година е четник в Кукушката чета.^[1] В 1912 година е арестуван и осъден на заточение.

При избухването на Балканската война в 1912 година Мончев оглавява партизанска чета № 27 от 10 души четници^[5] на Македоно-одринското опълчение, която действа в Кукушко и Солунско. След това служи във Втора рота на Петнадесета щипска дружина, а през Междусъюзническата война - в Сборната партизанска рота на МОО. Ранен е при отбраната на Кукуш на 26 юни 1913 година и след несполучлив опит да се самоубие, попада в безсъзнание в гръцки плен. Умира от раните си в Солун на 25 август (6 септември).^[6]^[7] Носител е на орден „За храброст“ IV степен.^[1]^[8]

Родословие

Васил Мончев
(1847 – 1913)

Петър Мончев

Борис Мончев
(1881 – 1942)

Георги Мончев
(1883 – 1913)

Наталия Мончева
(около 1883 – ?)

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д Адамовъ, Тод. попъ. Прилепъ въ революционнитѣ борби // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, Издание на Илинденската Организация, май 1940. с. 5.
↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 97.
↑ ^а ^б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 110.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 111.
↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 109.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 311.
↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 328.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 472, 893.

[Адамов_5-1] а ^б ^в ^г ^д Адамовъ, Тод. попъ. Прилепъ въ революционнитѣ борби // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, Издание на Илинденската Организация, май 1940. с. 5.

[Кандиларовъ_97-2] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 97.

[Николов_110-3] а ^б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 110.

[Николов_111-4] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 111.

[5] Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 109.

[6] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 311.

[7] Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 328.

[8] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 472, 893.

[1]