Ерика Буркарт

Ерика Буркарт
Erika Burkart
	Ерика Буркарт Erika Burkart
Родена	8 февруари 1922 г. Аарау, Швейцария
Починала	14 април 2010 г. (88 г.) Мури, Швейцария
Националност	Швейцария
	Ерика Буркарт в Общомедия

Ерика Буркарт (на немски: Erika Burkart) е швейцарска поетеса, белетристка и есеистка.

Живот

Родена е в семейство на гостилничар в Аарау.

Тя работи 10 години като селска учителка. През това време пътува из Франция, Италия, Испания, Ирландия. От 1956 г. е писателка на свободна практика. Основни теми в творчеството ѝ стават природата, любовта, раздялата и смъртта. Поетесата живее и създава творчеството си в бившия игуменски дом на манастира Мури в Аристау.

Творчество

С ранните си стихосбирки „Тъмната птица“ (1953), „Спътници на звездите“ (1955), „Обаяние и полет“ (1956), „Лятно слънцестоене“ (1957) и „Духът на полята“ (1958) Ерика Буркарт съгражда един художествен свят, който ще продължи да обитава с все по-нарастваща поетическа мощ. Следват стихосбирките „Спасената Земя“ (1960), „С очите на кариатидата“ (1962), „Живея“ (1964), „Бягащите брегове“ (1967), „Прозрачността на отломките“ (1973), „Светлината в сечището“ (1977), „Очевидец. Избрани стихотворения“ (1978), „Свободата на нощта“ (1982), „Зодиакът на Детето“ (1984), „Минута мълчание“ (1988), „Диря синия мак“ (1989), „Нежността на сенките“ (1991), „Тишината на най-далечния отзвук“ (1997), „Бавна част“ (2002) и „Безпризорна близост“ ^[1] (2005).

Библиография

Поезия

Der dunkle Vogel, 1953
Sterngefährten, 1955
Bann und Flug, 1956
Geist der Fluren, 1958
Die gerettete Erde, 1960
Mit den Augen der Kore, 1962

Ich lebe, 1964
Die weichenden Ufer, 1967
Fernkristall, Ausgewählte Gedichte, 1972
Die Transparenz der Scherben, 1973
Das Licht im Kahlschlag, 1977
Augenzeuge, Ausgewählte Gedichte, 1978
Die Freiheit der Nacht, 1982
Sternbild des Kindes, 1984
Schweigeminute, 1988
Ich suche den blauen Mohn, Pflanzengedichte, 1989
Die Zärtlichkeit der Schatten, 1991
Stille fernster Rückruf, 1997
Langsamer Satz, 2002
Ortlose Nähe, 2005
Geheimbrief, 2009
Geheimbund der Stille – ein Lyrik-Abtausch aus 15 Jahren, (mit Mischa Vetere), 2010
Das späte Erkennen der Zeichen, 2010
Nachtschicht / Schattenzone, (mit Ernst Halter), 2010

Проза

Moräne, Roman, 1970
Jemand entfernt sich, Erzählungen, 1972
Rufweite, 1975
Der Weg zu den Schafen, Roman, 1979
Die Spiele der Erkenntnis, 1985
Das Schimmern der Flügel, 1994
Grundwasserstrom. Aufzeichnungen, 2000
Die Vikarin, 2006

Награди и отличия (подбор)

1956: Internationaler Lions Club
1957: „Награда Дросте“ на град Меерсбург
1961: „Награда Конрад Фердинанд Майер“ на град Цюрих
1964: Kulturpreis der Pro Argovia
1970: Ehrengabe der Stadt Zürich
1971: „Награда на Швейцарска Фондация „Шилер““ за отделна творба
1971: „Награда Ида Демел“
1972: Werkjahr für Aargauer Kunstschaffende 1972
1978: „Награда Йохан Петер Хебел“
1979: Werkbeitrag des Kantons Zürich
1980: „Литературна награда на Ааргау“
1986: Werkauftrag Pro Helvetia
1990: Wolfgang-Amadeus-Mozart-Preis der Johann-Wolfgang-von-Goethe-Stiftung
1992: „Награда Готфрид Келер“
1995: „Шилерова награда на Цюрихската кантонална банка“
1999: Werkauftrag Pro Helvetia
2000: Ehrengabe der Stadt Zürich
2002: „Награда Йозеф Брайтбах“
2003: Ehrengabe der Stadt Zürich
2005: „Голяма Шилерова награда“

Бележки

↑ Стихотворението „Птици през май“ в превод на Венцеслав Константинов

Източници

Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно Ерика Буркарт
Поезия от Ерика Буркарт Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
((de)) Lyrikline: Gegenwartslyrik Ерика Буркарт чете свои стихове
((de)) Die LYRIKwelt
((de)) Erika Burkart im Schweizerischen Literaturarchiv

[1] Стихотворението „Птици през май“ в превод на Венцеслав Константинов

[1]