Национален музей в Лвов

Национален музей в Лвов
Національний музей у Львові
	Национален музей в Лвов Національний музей у Львові
Музеи в Украйна
Местоположение	Лвов
Основан	1905 г.
Основател	Андрей Шептицки
Архитект	Леонард Маркони
Работно време
Лятно работно време	вторник – петък 10.00 – 17.00 ч., събота – неделя 10.00 – 18.00 ч.; (почивни дни: понеделник)
Зимно работно време	вторник – петък 10.00 – 17.00 ч., събота – неделя 10.00 – 18.00 ч.; (почивни дни: понеделник)
Допълнителна информация
Директор	Иларион Свенцицки
Адрес	гр. Лвов, бул. „Свобода“ 20, ул. „Драхоманов“ 42
Телефон	+380 (0322) 358 856
Сайт	nml.com.ua
	Местоположение в Лвов
	Национален музей в Лвов в Общомедия

Национален музей в Лвов (на украински: Національний музей у Львові) (официално Национален музей „Андрей Шептицки“ в Лвов. Научно-художествена фондация на митрополит Андрей Шептицки) е национален художествен музей, една от най-значимите съкровищници на паметници на националната култура и изкуство на Украйна. Музеят се намира в гр. Лвов.

Музеят е основан през 1905 г. от гръкокатолическия митрополит Андрей Шептицки като частна фондация, а през 1913 г. с тържествен акт е подарен на украинския народ.

История

Музеят е основан през февруари 1905 г. от гръко-католическия митрополит Андрей Шептицки като частна фондация, наречена „Църковен музей“ с основна цел развитие на украинската култура. Работата по организацията на музея и събирането на колекциите се ръководи от Иларион Свенцицки, по-късно известен историк, славист и изкуствовед – дългогодишен директор на музея (1905 – 1952 година). За основа на музейния фонд служи личната колекция на Шетицки, който дарява около 10 000 предмета. В първите години от съществуването на музея, Шептицки го поддържа с лични средства. За да изложат колекцията, през 1911 г. основателите на музея закупуват сградата на дворец „Дуниковски“, построен през 1898 година.^[1]

През декември 1909 г. музеят е преименуван на „Народен музей на митрополит Андрей, граф на Шептихи Шептицки“, на 11 юли 1911 г. – в „Народен музей. Юбилейна научна фондация на галисийския митрополит Андрей Шептицки”. На 13 декември 1913 г. с тържествен акт музеят е подарен на украинския народ. Същия ден експозициите бяха отворени за посетители.

През 30-те години на миналия век фонда на музея съдържа над 80 000 експоната. След края на Втората световна война фондът е допълнен с колекции от музеи, затворени от съветските власти, по-специално музеите на Ставропигийския институт, Лвовската митрополия на Украинската гръкокатолическа църква, Дружество „Просвета“, Научно дружество „Шевченко“, градския Народен дом, Богословското научно дружество и библиотеката на Василианския орден. По-късно музеят е преименуван на „Държавен музей на украинското изкуство“, впоследствие – „Лвовски музей на украинското изкуство“.

От 1991 г. музеят официално се нарича „Национален музей в Лвов. Научно-художествена фондация на митрополит Андрей Шептицки”. Музеят получава сегашната си главна сграда, построена за Индустриалния музей в началото на XX век, в която се е помещавал Музеят на Ленин по съветско време. През 2005 г. музеят получава настоящото си име.

Колекция

Понастоящем музейният фонд включва над 100 000 предмета, представящи вековните традиции в развитието на украинското изкуство и национална култура.

Най-голямата и най-пълна колекция от средновековно украинско сакрално изкуство от XII – XVIII в. в Украйна е с особено значимост. Това са икони, скулптура, ръкописи и старопечатни книги, декоративни резби, метални изделия и бродирани църковни тъкани. В експозицията на музея най-широко представена е колекцията о�� икони от XIV –XVIII в., предимно от регионите на Западна Украйна. Иларион Свенцицки идва в бойковското село Мшанец, за да занесе лично в музея стари икони от местната църква от XVI век „Рождество на Пресвета Богородица“.^[2]

Украинският ренесанс и барок са представени с творбите на Иван Руткович (Жовкивски иконостас от XVII в.) и Йов Кондзелевич (Богородчански иконостас, 1698-1705 година).

Ценни паметници на писмената култура са събрани в колекцията от ръкописи и старопечатни книги, чието формиране започва със самото създаване на музея. Основата на колекцията е положена от образци, дарени от митрополит Шептицки, а допълването и изучаването на колекцията е продължено от проф. Свенцицки. Колекцията и даровете на културни дейци и просветители, духовници, както и експонати от колекциите на Ставропигийския институт, Лвовската гръкокатолическа митрополия, Дружество „Просвета“, Научно дружество „Шевченко“, градския Народен дом, Богословското научно дружество и библиотеката на Василианския орден, прехвърлени след 1939 г., допълнително обогатяват колекцията. С особена важност е уникалното Бучашко евангелие.

Колекциите на музея съдържат шедьоври на художници от европейско значение като Йохан Георг Пинзел, Мацьей Полейовски, Михайло Филевич и други. Селекцията от украински народни и професионални гравюри от XVII – XVIII век (около 1 000 запазени експоната) е с особено висока стойност.

Развитието на украинското изкуство в периода XIX в. – началото на XX в. е представено от колекция от живопис на художници от Поднепровска и Западна Украйна.

Гордостта на музейната колекция са редица оригинални произведения на Тарас Шевченко.

Колекцията с произведения на изкуството от XIX в. – началото на XX в. включва художествени произведения на класиците на украинското изкуство като Корнило Устиянович, Теофил Копистински, Серхий Василкивски, Фотий Красицки, Антин Манастирски, Иван Труш, Олена Кулчицка, както и творбите на художници, за чиито имена е имало целенасочени опити да бъдат изтрити от украинската народна памет, като Михайло Бойчук, Модест Сосенко, Лев Гец, Петро Холодний.

Специално внимание заслужава колекцията от произведения на народното творчество, формирана още в първите години от съществуването на музея. Днес тя наброява над 20 хиляди експоната и представя всички типологични разновидности и жанрове на украинското народно творчество, обхващащи периода XVII – XX век. Колекцията включва изделия от керамика, кост, метал, плат, бродерия, дърворезба, народни носии, писани яйца, витинанки, рисуване върху стъкло.

Експозиции

Най-добрите произведения от музейните колекции са представени в следните постоянни експозиции:

„Старинно украинско изкуство“,
„Изкуството на XIX в. и началото на XX век“,
„Украинско изкуство на XX век“,
„Народно изкуство“.

Музеят е д��макин и на временни изложби.

Филиални музеи

Към Националният музей на Лвов се числят няколко музея филиали, експозициите на които са представени в домовете и творческите работилници на съответните художници:

Мемориален художествен музей „Олекса Новакивски“,
Мемориален художествен музей „Олена Кулчицка“,
Мемориален художествен музей „Иван Труш“,
Мемориален художествен музей „Леополд Левицки“,
Художествен музей „Лес Курбас“ (в Самбир).

Дарение от Халина Хорюн-Левицка

Халина Хорюн-Левицка е канадска гражданка от украински произход. Тя се мести в Украйна през февруари 2009 г., притеснена за съдбата на нейната художествена колекция след смъртта ѝ. Самата колекция включва произведения на художници от украински произход, емигрирали в чужбина. Художниците са работили в Европа, Австралия, Северна и Южна Америка.

Броят на произведенията на изкуството в колекцията на Хорюн-Левицка е общо 119. Почти всички са творби, рисувани през XX век. Най-старата картина е „Алуща, Крим“, 1924 г. (художник Васил Кричевски). Колекцията съдържа разнообразие от художествени направления и жанрове. Сред имената на художниците са: Якив Гниздовски, Олекса Гришченко, Любослав Гуцалюк, Мирон Левицки, Халина Мазепа, Микола Недилко, Васил Хмелюк. Творбите са дарени на Националния музей в Лвов.

Сграда на музея

Основната сграда се намира на булевард „Свобода“ 20. Построена е на границата между XIX – XX в. с финансиране от Галицийската спестовна каса, като е предназначена за Музея на художествените занаяти, който по това време не разполага със собствени помещения. През 1888 г. Галицийската спестовна банка отпуска 400 000 крони, а на следващата година се провежда конкурс за проекти, в който печели работата на професора от Лвовското висше политехническо училище, скулптора Леонард Маркони. През 1890 г. се провежда втори тур, където победител става архитектът Густав Бизанц, професор в Политехническото училище. Второ място заема проектът на краковския архитект Ян Завиейски, а трето – проект на Леонард Маркони. Инвеститиционната компания обаче отказва да осъществи проекта Бизанц и дизайнът е поверен на един от членовете на журито, Йозеф Каетан Яновски, който в съавторство с Маркони разработва нов проект, реализиран през 1898 –1904 г. от строителната фирма на Едмунд Жиховиц. Декоративната орнаментура е изработена от Антоний Попел и Михайло Паращук. Между колоните на портиците са добавени алегорични скулптури на Петро Вийтович, унищожени през 1952 г. по време на адаптирането на сградата като музей на Ленин. По същото време в интериора на музея е унищожена известната скулптура „Грънчар“ на Хрихорий Кузневич.

Музеят, построен в началото на XIX и XX в., е последната значима сграда от периода на историзма в архитектурата на Лвов. Неоренесансът доминира в еклектичната палитра от строителни стилове. Сградата отразява съвременните тенденции в музейното строителство: изложбени зали, библиотеки и заседателни зали са групирани около едно вътрешно пространство с осветление отвисоко. Сградата е двуетажна с висок цокъл и големи сутерен. Композиционното решение на фасадите е повлияно от архитектурата на Музея на историята на изкуството във Виена.^[3]

Галерия

„Мак“, Олександър Мурашко (1898 г.)
„Архангел Михаил“ от Жовкивския иконостас, Иван Руткович
„Преображение Господне“ от Жовкивския иконостас, Иван Руткович
„Св. Георги Победоносец“, икона от църквата „Св. св. Йоаким и Анна“

Бележки

↑ Вілла Дуніковських // Посетен на 2023-03-27.
↑ Зубрицький Петро Біографія о. Михайла Зубрицького // Літопис Бойківщини. — 1970. — Ч. 1—2 (16—17).
↑ Сьомочкін І. В. Будинок Художньо-промислового музею у Львові (до питання про авторство проєкту) // Вісник інституту „Укрзахідпроектреставрація“. — 1995. — №3. — с. 30—33.

Източници

Збірка Галини Горюн-Левицької: каталог / ред. Г. Левицька, Д. Зельська-Даревич. — Киев: Родовід, 2006. — с. 132 — ISBN 966-7845-23-0.
Посацька Д. М., Федорова Л. Д. Національний музей у Львові імені Андрея Шептицького // Енциклопедія історії України : в 10 т. / ред. кол.: В. А. Смолій (главен) и др. ; Інститут історії України НАН України. — К.: Наукова думка, 2010. — Т. 7 : Мл — О. — с. 320. — с. 728 : ил. — ISBN 978-966-00-1061-1.
Харчук Х. Дуніковських палац // Енциклопедія Львова: в 4 т. / ред. А. Козицького. — Лвов: Літопис, 2008. — Т. 2: Д—Й. — с. 192—193. — ISBN 978-966-7007-69-0.
Каталог втрачених творів Національного музею у Львові імені Андрея Шептицького (1940—1941) / Міністерство культури і туризму України, Державна служба контролю за переміщенням культурних цінностей через державний кордон України, Національний музей у Львові імені А. Шептицького; авт.-упоряд. Д. Посацька. — К.; Л.: [б. в.], 2008. — с. 52: ил. — ISBN 978-966-8800-16-0.

Литература

Літопис Національного музею у Львові імені Андрея Шептицького / відп. ред. О. Біла; відп. за вип. І. Кожан. — Лвов: Національний музей у Львові імені А. Шептицького, 2014. — №10(15). — с. 192.

Връзки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Національний музей у Львові“ в Уикипедия на украински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Вілла Дуніковських // Посетен на 2023-03-27.

[2] Зубрицький Петро Біографія о. Михайла Зубрицького // Літопис Бойківщини. — 1970. — Ч. 1—2 (16—17).

[3] Сьомочкін І. В. Будинок Художньо-промислового музею у Львові (до питання про авторство проєкту) // Вісник інституту „Укрзахідпроектреставрація“. — 1995. — №3. — с. 30—33.

[1]