Ханс Йоахим Шедлих
Ханс Йоахим Шедлих Hans Joachim Schädlich | |
Ханс Йоахим Шедлих през 2010 г. | |
Роден | 8 октомври 1935 г. |
---|---|
Професия | писател, преводач, |
Националност | Германия |
Жанр | роман, разказ, есе |
Награди | „Награда Клайст“ (1996) „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (2007) |
Уебсайт | |
Ханс Йоахим Шедлих в Общомедия |
Ханс Йоахим Шедлих (на немски: Hans Joachim Schädlich) е германски писател и преводач, автор на романи, разкази и есета.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ханс Йоахим Шедлих е син на търговец. Завършва основно училище в Райхенбах и гимназия в Бад Зааров и Темплин. От 1954 до 1959 г. следва германистика и лингвистика в Хумболтовия университет на Берлин и Лайпцигския университет. През 1960 г. получава в Лайпциг докторска степен за езиковедска теза.[1] От 1959 до 1976 г. е научен сътрудник в Академията на науките на ГДР в Източен Берлин.
В края на 60-те години Шедлих създава текстове, чието високо литературно качество е признато от издателските редактори, но поради неприкритата критика на политическата действителност в страната са спирани от цензурата в ГДР и не се публикуват.
След като през декември 1976 г. подписва протеста на писатели от ГДР срещу отнемането на гражданството на поета Волф Бирман, Шедлих е уволнен от Академията на науките. Може да припечелва прехраната си само като преводач на свободна практика. ЩАЗИ започва срещу него оперативни действия.
През август 1977 г. с помощта на Гюнтер Грас в западногерманското издателство „Роволт“ излизат текстове на Шедлих, критикуващи режима в ГДР, под заглавие „Опит за близост“ („Versuchte Nähe“). Натискът срещу него става още по-силен и през декември същата година го принуждават да напусне страната и той се преселва със семейството си във ФРГ. Шедлих живее първо в Хамбург и Даленбург (Долна Саксония), а от 1979 г. се установява в Западен Берлин. Всички негови по-късни творби са публикувани в Западна Германия.
Ханс Йоахим Шедлих е член на Немската академия за език и литература в Дармщат. През 1996 г. заедно с други дисиденти от ГДР напуска немския ПЕН клуб в хода на дискусиите за обединението на източната и западната секция на клуба.[2]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Versuchte Nähe, 1977
- Apfel auf silberner Schale
- Der Sprachabschneider (Zusammen mit Amelie Glienke), 1980
- Irgend etwas irgendwie, 1984
- Mechanik, 1985
- Tallhover, 1986
- Ostwestberlin, 1987
- Deutsche im deutschen Exil?, 1988
- Kriminalmärchen und andere Geschichten, 1991
- Schott, 1992
- Über Dreck, Politik und Literatur, 1992
- Die Sache mit B., 1992
- Mal hören, was noch kommt. Jetzt, wo alles zu spät ist, 1995
- Der Kuckuck und die Nachtigall, 1996
- Vertrauen und Verrat, 1997
- Trivialroman, 1998
- Gib ihm Sprache, 1999
- Zwischen Schauplatz und Elfenbeinturm, 2001
- Anders, 2003
- Der andere Blick. Aufsätze, Reden, Gespräche, 2005
- Vorbei. Drei Erzählungen, 2007
- Kokoschkins Reise, 2010
- Пътуването на Кокошкин, изд.: Аквариус, София (2013), прев. Даря Хараланова
- Sire, ich eile. Voltaire bei Friedrich II. Eine Novelle, 2012
- Narrenleben, 2015
- Catt. Ein Fragment, 2015
- Felix und Felka, 2018
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- 1977: „Рауризка литературна награда“
- 1979: „Награда Андреас Грифиус“ (поощрение)
- 1986: „Марбургска литературна награда“
- 1989: Thomas-Dehler-Preis
- 1992: Johannes-Bobrowski-Medaille
- 1992: „Награда Хайнрих Бьол“
- 1995: „Награда Ханс Зал“
- 1995: Bamberger Poetikprofessur
- 1996: „Награда Клайст“
- 1998: „Възпоменателна награда Шилер“
- 2003: „Награда Лесинг“ (Саксония)
- 2004: „Награда Хофман фон Фалерслебен“
- 2005: Samuel-Bogumil-Linde-Preis
- 2007: „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“
- 2007: „Награда на Югозападното радио“
- 2008: „Бременска литературна награда“
- 2010: „Награда Корине“ на баварския президент
- 2010: Calwer Hermann-Hesse-Stipendium
- 2011: „Награда Йозеф Брайтбах“[3])
- 2014: „Берлинска литературна награда“
- 2014: „Федерален орден за заслуги“[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Hans Joachim Schädlich: Aktenkundig Rowohlt-Berlin-Verlag, Berlin 1992, S. 284
- ↑ Wolfgang Müller: Zwei Studien und ein Gespräch, „Über Dreck, Politik und Literatur“ – Zu politischen und ästhetischen Positionen Hans Joachim Schädlichs nach dem Fall der Berliner Mauer, Heft 13 (Februar 1999) des Instituts für kulturwissenschaftliche Deutschlandstudien der Universität Bremen, S. 11 (pdf)
- ↑ Mitteilung beim Evangelischen Pressedienst[неработеща препратка]
- ↑ Ordensverleihung zum Tag der Deutschen Einheit (Bericht auf der Website des Bundespräsidenten)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- В Общомедия има медийни файлове относно Ханс Йоахим Шедлих
- ((de)) Биографични данни за Ханс Йоахим Шедлих в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Ханс Йоахим Шедлих в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Ханс Йоахим Шедлих в Немската дигитална библиотека[неработеща препратка]
- ((de)) Ханс Йоахим Шедлих в Библиотеката на FU-Berlin
- ((de)) Ханс Йоахим Шедлих в Literatur Port
- ((de)) Ханс Йоахим Шедлих в Die LYRIKwelt
- ((de)) Ханс Йоахим Шедлих в Personensuche
- ((en)) Ханс Йоахим Шедлих в Internet Movie Database
|
- Германски автори на разкази
- Германски романисти
- Германски есеисти
- Германски езиковеди
- Германски преводачи
- Носители на литературни награди на Германия
- Носители на Бременска литературна награда
- Носители на награда Клайст
- Носители на награда „Андреас Грифиус“
- Носители на „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“
- Носители на „Федерален орден за заслуги“
- Носители на литературни награди на Австрия
- Носители на Рауризка литературна награда
- Група 47
- Саксония