Ондатра
| Ондатра | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1766) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ондатра в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Онда̀трата (Ondatra zibethicus) е вид бозайник, гризач от семейство Хомякови (Cricetidae). Естествено е разпространена в Северна Америка, а е изкуствено заселена и впоследствие естествено разселена в по-голямата част от Европа (вкл. България), Северозападна Азия и континенталната част на Далечния изток.
Физически характеристики
[редактиране | редактиране на кода]
Тялото на възрастната ондатра е дълго ок. 25–30 см, а опашката – 20–28 см.[2] Теглото е около 1 кг.[2] Ушите са къси.[2] Опашката е покрита с редки косми и дребни люспи и е странично сплесната.[2] Има частична плавателна ципа между пръстите на задните крайници.[2] Космената покривка се състои от меки и осилести косми.[2] Оцветяването най-често е кестенявокафяво, но може да варира от охрово-кафяво до напълно черно.[2][3] Малките са сиво-кафяви.[2] През зимата козината става по-тъмна, гъста и лъскава.[4] Притежава жлези, отделящи мускусен секрет и затова се нарича също и мускусен плъх[2] Зъбната формула на ондатрата, подобно на останалите представители на семейство Хомякови, е (i 1/1, c 0/0, p 0/0, m 3/3) х 2 = 16.[2]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Родината на ондатрата е Северна Америка, където тя е широко разпространена.[2][3][4] Заради стопанското значение на кожата ѝ е интродуцирана в редица европейски държави, в т. ч. и България.[2][3][4] Среща се и в Сибир, Казахстан, Монголия и Китай.[2] В началото на XX век е пренесена в Чехословакия с цел изкуствено отглеждане за добив на кожи.[4] Ареалът бързо се разпростира по поречието на Дунав и за 70–80 години достига делтата на реката.[4]
Животни от СССР допълнително са внесени през 1956 г. в езерото Сребърна от Горското стопанство в Силистра пак с цел добив на кожи.[2][4] За кратко време числеността на популацията силно се повишава.[4]
Местообитание
[редактиране | редактиране на кода]
Ондатрата обитава брегове на реки, езера, блата и канали.[2][3] Води полуводен начин на живот, като отлично плува и се гмурка под водата.[2] Най-често се среща в заблатени местности в устията на реките и в маловодни водоеми с брегове, покрити с буйна тревиста растителност.[4] Копае сложни дупки в бреговете на водоемите с вход под равнището на водата.[2][3] Гнездовата камера се намира над водното равнище.[2] При заблатени и ниски брегове строи куполообразни къщички, високи повече от 1 м и с приблизително същият диаметър, от сухи клонки, треви или натрошени тръстикови стъбла.[2][3][4] През зимата строи къщички върху заледената повърхност на водоемите, пробива дупка в леда отдолу и търси храна под водата.[4] Едно семейство може да построи и използва няколко къщички.[4]
Хранене
[редактиране | редактиране на кода]Ондатрата прави хранителни площадки сред тръстиката и другите водни растения.[2] Тя е почти изключително растителноядна.[3][4] Напролет се храни с млади стъбла и листа, а през останалата част от годината с коренища.[2] Предпочитана храна са младите връхчета на тръстиката, преди още да се покажат над повърхността на водата.[4] Яде още и животинска храна – мекотели, раци, червеи, жаби и риби.[2][3] В началото на 60-те години на XX век български специалисти изследват стомашното съдържание на 300 ондатри, уловени в Сребърна и не откриват нито един пример за храна от животински произход.[4]
Активна е предимно сутрин и привечер.[2]
Размножаване и развитие
[редактиране | редактиране на кода]Размножава се от 1 до 4 пъти през годината.[2][3] Бременността трае ок. 25 дни.[2] Ражда ок. 6–8 малки.[2][3] Малките бозаят около месец, след ко��то стават самостоятелни и при благоприятни климатични условия започват да се размножават още през същата година.[2]
Значение за човека
[редактиране | редактиране на кода]Стопанско значение
[редактиране | редактиране на кода]_fur_backs,_jacket.jpg)
Ондатрата е обект на промишлен лов заради кожата ѝ, която се ползва от кожухарската индустрия.[3] Тя заема едно от първите места по добив на ценни кожи сред животинските видове в световен мащаб.[2]
До 1975 г. за един зимен сезон в Сребърна за добив на кожи са улавяни между 200 и 300 ондатри, чрез поставяне на челюстни капани до отвора в ледената кора под къщичките на животните.[4] За ушиването на едно палто са необходими ок. 150–170 кожи, тъй като се използва само гръбната част, където косъмът е най-добър.[4] Поради очевидната липса на икономически основания за допускането на ловци на ондатри в защитената територия, през 1975 г. Министерството на горите забранява улова на животните в Сребърна.[4]
Месото на ондатрата се използва за храна.[2]
Преносител на болести
[редактиране | редактиране на кода]Ондатрата е преносител на причинителя на острото инфекциозно заболяване туларемия.[2][4] През 60-те години на XX век сътрудници на Висшия военномедицински институт откриват причинителя на туларемията най-напред в ондатрата, а след това във водните плъхове, в дивите зайци и др. представители на фауната в резервата Сребърна.[4] Цялото околно население е ваксинирано против болестта.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ondatra zibethicus (Linnaeus, 1766). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав Марков, Георги. Бозайници. 2. осн. прер. изд. София, Наука и изкуство, 1988, с. 169, 181-182
- ↑ а б в г д е ж з и к л Кратка български енциклопедия. Т. 3. София, БАН, 1966, с. 662
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф Мичев, Таню и Росен Илиев. Пеликани, тръстики, хора (Резерватът „Сребърна“). София, Земиздат, 1982, с. 116-117