Франсоа Митеран

Франсоа Митеран
френски политик
1983 г.
Роден	26 октомври 1916 г. Жарнак, Франция
Починал	8 януари 1996 г. (79 г.) Париж, Франция
Погребан	Франция
Религия	агностицизъм католицизъм
Учил в	Институт за политически изследвания
Политика
Партия	Социалистическа партия
21-ви президент на Франция
21 май 1981 – 17 май 1995
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Франсоа Митеран в Общомедия

Франсоа Митеран (на френски: François Mitterrand) е френски политик, президент на Франция от 21 май 1981 до 17 май 1995.

Роден е в Жарнак, в западната част на Франция.

Участва във Втората световна война. През 1940 г. е ранен и пленен. В края на 1941 г. успява да избяга, връща се във Франция и влиза в Съпротивата. През 1944 г. е назначен за генерален секретар по делата с военнопленниците и депортираните във Временното правителство на генерал Шарл дьо Гол.

През 1945 г. е сред основателите на лявата партия Демократически и социалистически съюз на Съпротивата (ЮДСР). През 1946 г. Митеран е избран за депутат в Националното събрание, където остава до 1958 г. В периода 1947 – 1948 г. Митеран е министър по делата на ветераните. В периода 1950 – 1951 г. е министър по делата на отвъдморските територии, през 1953 г. министър по делата на Съвета на Европа, а през 1956 – 1957 г. е правосъден министър.

След като през 1958 г. дьо Гол създава Петата република, Франсоа Митеран остро критикува новия режим и Конституцията от 1958 г. Постепенно става лидер на лявата опозиция и през 1965 г. основава Федерацията на демократическите и социалистическите леви сили (ФДСЛС), на която е председател за периода 1965 – 1968 г. На президентските избори през 1965 г. той се кандидатира, но не успява да победи дьо Гол. Франсоа Митеран е един от основателите на Социалистическата партия. Печели президентските избори през 1981 г.

По време на мандата си Франсоа Митеран набляга на важността на европейската интеграция и препоръчва ратификацията на Договора за Европейския икономически и политически съюз, който френският електорат приема през септември 1992 г.

На 19 януари 1989 г. Франсоа Митеран пристига на посещение в София, а на 20 януари кани на закуска във френското посолство в София 12 видни български интелектуалци и дисиденти, сред които бъдещата президентска двойка Желю Желев и Блага Димитрова, писателите Йордан Радичков, Ивайло Петров и Радой Ралин, художника Светлин Русев, химика Алексей Шелудко, акад. Николай Василев, режисьора Анжел Вагенщайн, журналистите Стефан Продев, Барух Шамлиев и Копринка Червенкова.

Митеран също така изненадващо настоява да посети БАН и се среща с академици, чл.-кореспонденти и професори на 20 януари вечерта, като след беседата изразява възхищението си от развитието на българската наука, тогава в областта на изчислителната техника, и дори прави реверанс към българските учени (през 1988 френски космонавт, като първи космонавт от Западна Европа, лети със съветски екипаж, като изчислителната техника, обработваща информацията от Космоса, е българско производство).

На Франсоа Митеран е наречена улица в квартал „Студентски град“ в София (Карта).

• На този ден през 1981 г. Франсоа Митеран печели президентските избори във Франция, Агенция „Фокус“, 10 май 2006

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NARA NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat