Калиманци (област Благоевград)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Калиманци.
| Калиманци | |
 Общ изглед от Калиманци. | |
  Калиманци  Калиманци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 142 души[1] (15 март 2024 г.) 6,75 души/km² |
| Землище | 21 055 km² |
| Надм. височина | 433 m |
| Пощ. код | 2832 |
| Тел. код | 07438 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 35362 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019) |
| Калиманци в Общомедия | |
Калима̀нци е село в Югозападна България. Селото се намира в община Сандански, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Населението на село Калиманци е 214 души.
История
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век Калиманци е чисто българско и се числи към Мелнишката кааза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е построена в 1845 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Калиманци (Kalimantsi) е посочено като село със 124 домакинства и 410 жители българи.[3]
През 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Калиманци, село в полите на Пирин, до един от притоците на Бистрица; лежи недалеч от дола, който разделя двата паралелни хърбета на Пирин. Околност прелестна, обсипана с гора и лозя. Има църква, в която четат по славенски, и българско училище с 32 ученика. То е селото на даскал Константина – забележителен деец и подпора на българщината по цяло Мелничко. 190 къщи, българе.[4] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година, селото е населявано от 610 жители, всички българи-християни.[5]
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на селото (Kalimantzi) се състои от 480 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 42 ученика.[6]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | |
| Общо | 212 |
| Българи | 209 |
| Турци | – |
| Цигани | – |
| Други | – |
| Не се самоопределят | – |
| Неотговорили | 3 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Близко в планина има развалини на средновековна църква. На 3 часа и 30 минути пеш от селото се намира Гоцев връх.
През 1972 г. в близост до селото е открита част от глава на праисторически бозайник от ранния Миоцен. През 2001 г. е установено, че костите са от нов непознат вид. Поради това той е наречен с името българска калиманция Kalimantsia bulgarica. От същото палеонтологично находище с късно-миоценска възраст палеоорнитологът проф. Златозар Боев е определил една костна находка (фрагмент от стъпална кост на десния крак) като принадлежаща на каратеодоровия щраус (Struthio karatheodoris).[8][9][10][11] Това е една от общо двете находки (другата е от находището до гр. Хаджидимово), чрез които за първи път в България беше установено, че някога на територията на страната са се срещали и щрауси.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Калиманци
Георги Казепов (1880 – 1923), български революционер- Иван Артъков, български учител и деец на ВМОРО, завършил Солунската българска гимназия[12]
- Илия Даскалов (1866 – 1922), български революционер
- Илия Костадинов (1880 – 1923), български революционер
- Костадин Попстоянов (Костадин Калиманцалията) (около 1836 – 1900), български учител и участник в църковно-националните борби
- Починали в Калиманци
- Георги Спанчовалията (? – 1903), български революционер
- Други
- Любомир Г. Казепов, български общественик, председател на Серско-Драмската секция на Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев“ в София към 1974 година[13]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 409.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 24.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Боев, З. 2012. Щраусите в България – древни и съвременни. – Природа, БАН, 1: 42-46.
- ↑ Boev, Z., 2007. First finds of ancient ostriches discovered in Bulgaria. – In: Popov, Al., S. Slavova (eds.) 2007. Новости – News 2006, BAS, 106-108.
- ↑ Boev, Z., N. Spassov, D. Kovachev. 2008. First Remains of Fossil Ostriches (Aves: Struthioniformes – Struthionidae) from Bulgaria. – Acta zoologica bulgarica, 60 (1): 89-98.
- ↑ Boev, Z., N. Spassov 2009. First record of ostriches (Aves, Struthioniformes, Struthionidae) from the late Miocene of Bulgaria with taxonomic and zoogeographic discussion. – Geodiversitas, 31 (3): 493-507
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 29.
- ↑ Из живота на софийското дружество „Гоце Делчев“ // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VIII (5). София, СМКПДБ – Централно ръководство, май 1974. с. 29.
