Вътрешна Дакия
Вътрешна Дакия | |
Провинция Вътрешна Дакия в Диоцез Дакия на Балканите през 6 век |
Вътрешна Дакия или Дакия Медитеранея (на латински: Dacia Mediterranea; на гръцки: Επαρχία Δακίας Μεσογείου, Eparchia Dakias Mesogeiou) е римска провинция, образувана в 285 г. след разделянето на провинция Дакия Аврелиана с реформата на император Диоклециан и попадаща почти изцяло в днешна Централна Западна България.[1] Столица на провинцията е Сердика, днешна София.
С пропагандна цел името е „Дакия“, въпреки че заема територии в бившата Горна Мизия.
История
[редактиране | редактиране на кода]Диоклециан разделя Дакия Аврелиана на две нови римски провинции – Вътрешна Дакия и Крайбрежна Дакия с главен град Рациария. Двете нови провинции заедно с Дардания, Горна Мизия и Превалитания са включени в диоцез Дакия, чиято столица пак е Сердика, който от своя страна е в префектура Илирик.
Титулярни епископски градове във Вътрешна Дакия (Дакия Медитеранея):
- Германия ин Дакия (Сапарева баня)
- Юстиниана Прима (Лесковац)
- Найсус (Ниш)
- Ремесиана (Бела паланка)
- Велбужд (Кюстендил)
-
Римските провинции през 115 г. при император Траян
-
Диоцез Дакия през 400 г.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Annuario Pontificio 2013 (Libreria Editrice Vaticana, 2013, ISBN 978-88-209-9070-1), „Sedi titolari“, pp. 819 – 1013
- Secretary of State, Annuario Pontificio 2010. Vatican City: Vatican Publishing House. ISBN 978-88-209-8355-0
- Mócsy, András. Pannonia and Upper Moesia: A History of the Middle Danube Provinces of the Roman Empire. New York, Routledge, 2014, [1974].
- Zeiller, Jacques. Les origines chrétiennes dans les provinces danubiennes de l'Empire romain. Paris, E. De Boccard, 1918.
- A. H. M. Jones, The Later Roman Empire 284 – 602; a social, economic and administrative survey. 3 voll. Oxoniae: Blackwell, 1964
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Mócsy 2014, p. 274.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|