Роса Монтеро

Роса Монтеро Rosa Montero
Роса Монтеро, 2014 г.
Родена	Роса Мария Монтеро Гайо 3 януари 1951 г. (73 г.) Мадрид, Испания
Професия	писател, журналист
Националност	Испания
Активен период	1973 -
Жанр	драма, научна фантастика, детска литература, документалистика
Известни творби	„Дъщерята на канибала”
Съпруг	Пабло Лискано (1988 – 2009)
Подпис
Уебсайт	www.rosamontero.es Страница в IMDb
Роса Монтеро в Общомедия

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Роса Монтеро.

Роса Монтеро (на испански: Rosa Montero) е испанска журналистка и писателка на произведения в жанра социална драма, научна фантастика, детска литература, мемоари, публицистика и документалистика. Тя е сред най-изявените имена в съвременната испанска литература.^{[1][2][3][4][5]}

Роса Мария Монтеро Гайо е родена на 3 януари 1951 г. в квартал „Куатро Каминос“ на Мадрид, Испания, в семейство на тореадор (бандерилеро) и домакиня.^[2] Заради заболяване от туберкулоза остава вкъщи между пет и девет годишна възраст, като в този период сама опитва да пише. След завършване на средното си образование следва психология във Факултета по философия и литература на Мадридския университет.^[5][5] През 1970 г., на 19-годишна възраст, започва работа като журналист на свободна практика в различни новинарски медии, а също участва в независими театрални групи и има малки роли във филми.^[4] След четири години в университета напуска и завършва журналистика във Висшето училище по журналистика в Мадрид.^[3][4]

От 1976 г. работи във вестник „Ел Паис“ като колумнист, а в периода 1980 – 1981 г. е главен редактор на неделното приложение и се специализира се в жанра на интервюто за него.^[3] Авторка е на над 2000 интервюта, включително с аятолах Хомейни, Ясер Арафат, Улоф Палме, Индира Ганди, Ричард Никсън, Хулио Кортасар или Малала Юсафзаи, а нейната техника като интервюиращ се изучава в университетите по журналистика както в Испания, така и в Латинска Америка. Нейни статии и интервюта са публикувани в различни латиноамерикански вестници, както и в издания в Германия, Франция и Великобритания.^[5] За работата си като журналист получава много национални и международни награди^[2], включително наградата „Мануел дел Арко“, като е първата жена, която я получава, през 1980 г. печели Националната награда за журналистика за работата си, а през 1987 г. получава Световната награда за интервюта.^[5]

Първият ѝ роман „Хроника на враждата“ е издаден през 1979 г. и предизвиква вълнение в испанския литературен свят.^[3] Той е история за любовта и брака на героинята с група приятелки от гледна точка на трето лице, и представя израстването на женското самосъзнание, както и опита на испанските жени в социално-политическия преход.^[2][4]

Следващите трийсетина творби ѝ донасят широка известност. След първата си публикация пише дузина произведения, романи и разкази, за деца. През 1995 г. е издаден сборникът ѝ „Женски истории“, който съдържа 16 легендарни биографии на видни жени на Запада в документален стил, включително за френската писателка Симон дьо Бовоар, Жорж Санд и френската скулпторка Камий Клодел.^[2]

През 1997 г. с романа си „Дъщерята на канибала“ печели наградата за испански роман „Пролет“.^[3] В историята детската писателка Лусия открива, че съпругът ѝ Рабон, с когото са женени от десет години, и пламъкът на любовта е изгаснал, е отвлечен от летището и има искане за голям откуп. Полицията е безсилна и тя се заема сама да разкрие истината, а и да намери собствената си идентичност.^[2] През 2003 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Сеслия Рох.^[4]

Била е гост-професор в САЩ в Колеж „Уелсли“ в Бостън и в Университета на Вирджиния. Преподава семинари по творческо писане в университета „Бригъм Йънг“, Юта, в колежа „Маями Дейд“, Флорида, и в Кралския университет в Белфаст. Преподава литература и журналистика в Съвременното училище по хуманитарни науки в Мадрид и в Училището по литература в Мадрид. Също така е лектор в различни национални университети, включително в Мадридския университет, университета „Карлос III“ и университета в Саламанка. Чест участник е в международни писателски симпозиуми и конференции, и фестивали на книгата.^[4][5]

През 1988 г. се омъжва за журналиста Пабло Лискано, който умира през 2009 г. след дълго боледуване.

Роса Монтеро живее в Мадрид.

• Crónica del desamor (1979)^[2][4][5]
• La función Delta (1981)
• Te trataré como a una reina (1983)
• Amado amo (1988)
• Temblor (1990)
• Bella y oscura (1993)^[1]
• La hija del caníbal (1997) – награда „Пролет“
  Дъщерята на канибала, изд.: ИК „Колибри“, София (2008), прев. Елена Ангелова
• El corazón del tártaro (2001)
• La loca de la casa (2003)^[3]
• Historia del Rey Transparente (2005)
• Instrucciones para salvar el mundo (2008)
  Указания за спасяването на света, изд.: ИК „Колибри“, София (2010), прев. Катя Диманова
• La ridícula idea de no volver a verte (2013)
• La carne (2016)
  Плът, изд.: ИК „Колибри“, София (2018), прев. Катя Диманова
• La buena suerte (2020)
• El peligro de estar cuerda (2022)
• La desconocida (2023) – с Оливър Трък

1. Lágrimas en la lluvia (2011)^[1][2]
2. El peso del corazón (2015)
3. Los tiempos del odio (2018)

• El nido de los sueños (1991)

1. Las barbaridades de Bárbara (1996)^[2][4]
2. El viaje fantástico de Bárbara (1997)
3. Bárbara contra el doctor Colmillos (1998)

• Periodismo y literatura (1973)^[2]
• España para ti para siempre (1976)^[4]
• Cinco años de país (1982)
• La vida desnuda (1994)
• Historias de mujeres (1995)
• Entrevistas (1996)
• Pasiones (1999)
• Estampas bostonianas y otros viajes (2002)
• Lo mejor de Rosa Montero (2005) – мемоари
• El amor de mi vida (2011) – статии от периода 1998 – 2010 в „Ел Паис“
• Maneras de vivir (2014)
• Nosotras: Historias de mujeres y algo más (2018)
• El arte de la entrevista. 40 años de preguntas y respuestas (2019).

• Изглежда толкова сладка – разказ, сп. „Жената днес“ (1995), сп. „Съвременник“ (2008), сп. „Словото днес“ (2009), прев. Елена Ангелова

• 1986 Media naranja – ��в сериал, 12 епизода, сценарий
• 2002 Tarde en la noche – тв филм, по разказ
• 2003 La hija del caníbal^[4]
• 2013 Dictadoras – тв сериал
• 2014 Retrato de Familia
• 2018 Happy Birthday or Felicidades – с Алекса Реди, Антия Гилик и Круз Камена
• 2021 H24, 24 h de la vie d'une femme – тв сериал

• Официален сайт на Роса Монтеро
• Роса Монтеро в Internet Movie Database

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Rosa Montero в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN RKD ICCU IdRef VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Литература“          Портал „Испания“