Луга
Лугата е метален хидроксид, който традиционно се получава чрез излугване на дървесна пепел или силна алкал, която е силно разтворима във вода, произвеждаща разяждащи основни разтвори. Под „луга“ най-често се разбира натриев хидроксид (NaOH), но исторически названието е било използвано и за калиев хидроксид (KOH).
Днес лугата се произвежда в търговската мрежа, като се използва мембранен клетъчен хлоралкалиев процес. Доставя се под различни форми като люспи, пелети, микрочистици, груб прах или разтвор. Лугата е традиционно използвана като основна съставка в производството на сапун.
Етимология
Английската дума за луга „lye“ е родствена с всички германски езици и първоначално е обозначавала баня или горещ извор.[1]
Приложения
Храни
Лугата се използва за приготвяне/консервиране на много видове храна, включително традиционния скандинавски лутефик (Nordic lutefisk), маслини (което ги прави по-малко горчиви), консервирани мандаринови портокали, качамак, луга ролца, вековни яйца, гевреци, соленки и традиционния турски десерт от тиква Kabak tatlısı[2] (създава твърда кора, докато вътрешността остава мека). Използва се и като тензурист в коричката на изпечени кантонски лунни питки, в „zongzi“ (безглутенови оризови кнедли, увити в бамбукови листа), в дъвчащи южнокитайски юфки, популярни в Хонконг и южен Китай, и в японската ramen юфка. Използват се и в kutsinta, вид оризова торта от Филипините, заедно с pitsi-pitsî.[3] В Асам, североизточна Индия, широко се използва вид луга, наречена khar in Assamese и karwi in Boro, която се получава чрез филтриране на пепелта от различни бананови стъбла, корени и ципа при готвенето им, а също и за втвърдяване, като лекарство и като заместител на сапуна.
В Съединените щати, хранителната луга трябва да отговаря на изискванията, описани в Кодекса на хранителните химикали (FCC),[4] както е предписано от Американската администрация по храните и лекарствата (FDA).[5] По-ниските степени на луга, които са неподходящи за използване в приготвяне на храна, обикновено се използват като дренажни запушители и почистващи препарати във фурната.[5]
Сапун
При направата на сапун се използва луга под формата на натриев хидроксид и калиев хидроксид. Сапуните с калиев хидроксид са по-меки и по-лесно се разтварят във вода, отколкото сапуните с натриев хидроксид. Натриевият хидроксид и калиев хидроксид не са взаимозаменяеми нито в необходимите пропорции, нито в свойствата, получени при правенето на сапуни.
Приготвянето на сапун чрез „горещ процес“ също използва луга като основна съставка. Лугата се добавя към вода, охлажда се за няколко минути и след това се добавя към масла, вкл. етерични. След това сместа се готви за период от 1 – 2 часа, обикновено в бавна готварска печка, и след това се поставя във форма. Този метод е много по-бърз от студения процес, тъй като не отнема няколко седмици.
През XVII в. руските царе имат във всеки дворец бани, наречени „миялни“. В тях се използвала за миене на тялото обикновената луга – т.нар. пепелява вода, която представлява калиева основа, получена чрез прецеждане).
Домакинство
Лугата се цени и заради почистващите ѝ ефекти. Натриевият хидроксид обикновено е основната съставка в търговските и промишлените почистващи препарати за пещи и запушените отводнители, поради способностите си да разтваря на мазнини. Лугата разгражда грес чрез хидролиза на алкален естер, като се получават водоразтворими остатъци, които лесно се отстраняват чрез изплакване.
Разграждане на тъканите
Натриев или калиев хидроксид може да се използва за усвояване на тъкани от животински трупове. Често наричан алкална хидролиза, процесът включва поставяне на трупа или тялото в запечатана камера, добавяне на смес от луга и вода и прилагане на топлина за ускоряване на процеса. След няколко часа камерата ще съдържа течност с вид на кафе,[6][7][8] и единствените твърди частици, които остават, са много крехки костни корпуси от предимно калциев фосфат, които могат да бъдат механично счукани до фин прах с много малка сила.[9][10] Натриевият хидроксид често се използва в процеса на разлагане на пътни отпадъци, изхвърлени в сметищата от изпълнители за обезвреждане на животни. Поради ниската си цена и наличност, той е бил използван и за изхвърляне на трупове от престъпници. Италианският сериен убиец Leonarda Cianciulli използва този химикал, за да превърне мъртвите тела в сапун.[7] В Мексико мъж, който е работил за наркокартели, е признал, че е унищожил над 300 тела с него.[11]
Идентификация на гъби
3 – 10% разтвор на калиев хидроксид (KOH) води до промяна на цвета на някои видове гъби:
- При излагане на калиев хидроксид някои видове печурки (Agaricus) като карболова печурка (A. xanthodermus) пожълтяват, много от тях нямат реакция, а A. subrutilescens става зелена.
- Отличителна промяна настъпва при някои видове скрежовка (Cortinarius) и манатарки (boletes)
Източници
- ↑ Barnhart's Concise Dictionary of Etymology
- ↑ Pumpkin Dessert // 3 February 2011.
- ↑ Puto // Rice Recipes. Philippine Rice Research Institute. Архивиран от оригинала на 2014-11-25. Посетен на 15 January 2015.
- ↑ Food Chemicals Codex
- ↑ а б FD&C Act Chapter IV: Food // US Food and Drug Administration, 2018-11-03.
- ↑ Clean green finish that sends a loved one down the drain // Times Online, 27 February 2010. Посетен на 2013-02-20.
- ↑ а б Carcass Disposal: A Comprehensive Review // [1] National Agricultural Biosecurity Center, Kansas State University, August 2004. Архивиран от [{{{url}}} оригинала] на 2009-02-06. Посетен на 2010-03-08.
- ↑ Managing Contaminated Animal and Plant Materials Field Guide on Best Practices // Texas A&M Agrilife Extension Service, 17 July 2009. с. 233 – 259. Посетен на 2 November 2014.
- ↑ The History of Alkaline Hydrolysis // Joseph H. Wilson. Архивиран от оригинала на 2014-11-02. Посетен на 2 November 2014.
- ↑ Roach, Mary. Stiff: The Curious Lives of Human Cadavers. New York, W.W. Norton & Company, 2004. ISBN 0-393-32482-6.
- ↑ Booth, William. 'Stewmaker' Stirs Horror in Mexico // Washington Post, January 27, 2009.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lye в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |