Росен Елезов
| Росен Елезов | |
| български режисьор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Московски държавен университет по печата |
| Уебсайт | |
Росен Георгиев Елезов е български кинорежисьор[1]. Завършва книгоиздаване и полиграфия в МПИ (Москва) през 1978 година, както и кинознание и кино- и телевизионна режисура в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ съответно през 1990-а.
През 80-те години на 20 век работи като експерт в Комитета за печата към Министерство на културата и в Центъра за издателски оригинали към „Българска книга“, както и като асистент-режисьор във филмова студия „Бояна“. От 1989 до 1992-а е режисьор във филмова студия „Екран“, след което, последователно, в „София кабел“, БНТ, Нова телевизия, ББТ и „агенция Прима“.
От 1994 г. е хоноруван преподавател по телевизионна режисура в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“.
Автор е на редица телевизионни програми („Наблюдател“, „неВалидно“, „Очевидец“, „2 и 200“, „За вас, потребители“, „Никъде другаде“, „Шах и Мат“ и др.) и на повече от 20 рекламни и музикални клипа.
Член e на Съюза на българските филмови дейци, СБЖ и Френската асоциация на кинодокументалистите.
Филмография
- „Вкаменената гора“ (1988)
- „Хоризонти“ (1989)
- „Ето човека“ (1990)
- „На тъмно“ (1992)
- „Цял един живот“ (1993)
- „Отражения“ (1993)
- „Духът на огъня“ (1993)
- „Глътка надежда“ (1994)
- „Безкръвно сафари“ (1994)
- „Черната тетрадка“ (1995)
- „Полифония“ (1996)
- „История на световната опера“, 10 серии, (1997)
- „Прекършена песен“ (1997)
- „Пътят на диамантите“ — (1998)
- „Хроника на едно национално предателство“ (1998)
- „Остатъци“ (2000)
- „ФСБ — 20 години по-късно“ (2000)
- „Галин Малакчиев“ (2001)
- „Търсене на изгубените хора“ (2001)
- „Героят в мен“ (2001)
- „По мръкнало не бива да вървиш…“ (2001)
- „Една мечта, един съвършен връх“ (2002)
- „Рисувачът на коне“ (2002)
- „Завръщане в Йерусалим“ (2002)
- „Гражданинът Делор“, 2 серии, (2002)
- „Два свята на Бродуей“ (2002)
- „Прах (Константин Павлов)“ (2002)
- „Алиансът в който влизаме“ (2003)
- „Катедралата на Козлодуй“ (2003)
- „Ромео и Жулиета от Факултета“ (2003)
- „По ръба на каменния бряг“ (2003)
- „Човекът, който се смее /Льо Пен/“ (2003)
- „Сънувам театър“ (2004)
- „Тъй рече Ванга“ (2004)
- „Село на припек“ (2005)
- „По особено жесток начин“ (2006)
- „Последната свобода“ (2008)
