Сфорца Мария Сфорца
| Сфорца Мария Сфорца Sforza Maria Sforza | |
| херцог на Бари | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Управление | |
| Период | 1464 – 1479 |
| Предшественик | Джовани Антонио Орсини дел Балцо |
| Наследник | Лудовико Мария Сфорца |
| Други титли | господар на Поло и Модуньо |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Сфорца |
| Баща | Франческо I Сфорца[1] |
| Майка | Бианка Мария Висконти[1] |
| Братя/сестри | Галеацо Мария Сфорца Иполита Мария Сфорца Карло Сфорца Филипо Мария Сфорца Лудовико Мария „Мавъра“ Сестра Асканио Мария Сфорца Елизабета Мария Сфорца Отавиано Мария Сфорца Природениː Антония Поликсена Сфорца Тристано Сфорца Сестра Изота Сфорца Леонардо Сфорца Изолеа Сфорца Лучия Сфорца Тадеа Сфорца Клара Сфорца Антония (Бона Франческа) Сфорца Гризелда Сфорца Фиорделиза Мария Сфорца Беатриче Сфорца Отавиано Сфорца Елиза Сфорца Паоло Сфорца Бианка Франческа Сфорца Полидоро Сфорца Джулио Сфорца Джовани Мария Сфорца Катерина Сфорца Бартоломео Сфорца Антонио Сфорца Полисена Сфорца Полисена Сфорца Сфорца Сфорца Сфорца Секондо Сфорца Друзиана Сфорца |
| Съпруга | Елеонора Арагонска |
| Деца | няма |
Сфорца Мария Сфорца (на италиански: Sforza Maria Sforza; * 18 август 1451, Виджевано, Миланско херцогство; † 29 юли 1479, Варезе Лигуре) от фамилията Сфорца, е херцог на Бари от 1464 г. и господар на Поло и Модуньо.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Той е четвъртото дете на Франческо I Сфорца (* 1401, † 1466), херцог на Милано от 1450 г., и втората му съпруга Бианка Мария Висконти (* 1424, † 1468) – единствена дъщеря и наследница на Филипо Мария Висконти – херцог на Милано. Има петима братя и две сестри:
- Галеацо Мария (* 1444, † 1476), 5-и херцог на Милано (1466 – 1476), съпруг на Бона Савойска
- Иполита Мария (* 1445, † 1488), херцогиня на Калабрия като съпруга на Алфонсо II Арагонски, крал на Неапол
- Филипо Мария (* 1449, † 1492), граф на Корсика и на Павия, граф на Бари, съпруг на Констанца Сфорца
- Лудовико Мария „Мавъра“ (* 1451, † 1452), 7-и херцог на Милано (1494 – 1499), съпруг на Беатриче д’Есте
- Асканио Мария (* 1455, † 1505), епископ на Павия, кардинал (от 1484 г.)
- Елизабета Мария (* 1456, † 1472), маркграфиня на Монферат като съпруга на Вилхелм VIII, маркграф на Монтферат
- Отавиано Мария (* 1458, † 1477), граф на Лугано (1477).
Освен това има една полусестра от първия брак на баща му и тридесет и пет полубратя и полусестри от негови извънбрачни връзки.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]През 1464 г. кралят на Неапол Фердинандо I Неаполитански, нар. Феранте (* 1432, † 1494), му дава Херцогство Бари.[2] През 1465 г. 14-годишният Сфорца Мария се жени за Елеонора Арагонска – дъщеря на краля и на Изабела дьо Клермон, но бракът така и не е консумиран. Както поради младата възраст на младоженеца, така и поради някои политически въпроси клаузите на брачния договор предвиждат, че бракът няма да бъде консумиран, преди на Сфорца Мария да бъде ратифицирана титлата „Херцог на Бари“, а на Елеонора да бъде даден град от Миланското херцогство.[3]
Когато баща му умира през 1466 г., Миланското херцогство минава в ръцете на по-големия му брат Галеацо Мария Сфорца, чиято профлорентинска политика, предложена от секретаря му Чико Симонета, не се харесва на братята Сфорца. След това новият херцог ги изпраща в изгнание.[4] При смъртта на Франческо I Сфорца крал Фердинандо I коренно променя политиката си, като влиза в конфликт с новия херцог. Галеацо не само отказва да даде друг град на Елеонора освен Тортона, но иска булката незабавно да бъде изпратена в Милано – молба, на която кралят не желае да се подчини. Сфорца Мария познава доста лошата репутация на брат си, известен като много жесток човек с необуздана похот, и затова не желае да прати Елеонора при него, страхувайки се, че Галеацо ще се отнася с нея много по-лошо от обичайното лошо третиране на собствената им майка Бианка Мария.[3]
Неаполитанският посланик в семейство Сфорца – Турко Чинчинело предлага Елеонора да се омъжи за самия Галеацо вместо за Сфорца Мария, но Феранте не иска и да чуе и през 1472 г. анулира предложението. Въпреки силните протести на Сфорца Мария, който не иска да се откаже от булката си, Галеацо налага волята си над него и приема анулирането на брака в замяна на ново обещание за брак между сина му Джан Галеацо и племенницата на Феранте Изабела.
През есента на 1476 г., заедно с брат си Лудовико „Мавъра“, към когото е много привързан, Сфорца Мария заминава за Франция, или по собствено желание (както твърдят някои източници, включително официални декларации), или заточен с него от брат им херцог Галеацо Мария, който уж подозира някаква конспирация срещу себе си. Няколко месеца по-късно, на 26 декември 1476 г., Галеацо Мария умира убит пред портите на църква от ръцете на заговорници. След като получават новината за смъртта му, двамата братя побързват да се завърнат в Милано.
Галеацо е наследен от неговия малък син Джан Галеацо под регентството на неговата вдовица Бона Савойска. Така започва борбата за власт, в която Сфорца Мария и братята му се противопоставят на Бона Савойска и на могъщия ѝ секретар Чико Симонета. Братята Сфорца се организират военно, разчитайки на кондотиера Роберто Сансеверино – племенник на баща им Франческо Сфорца, но Бона и нейният син имат подкрепата на народа.
Победени, всички братя Сфорца (с изключение на Филипо, който не участва в борбата) са осъдени на заточение. Само по-младият Отавиано Мария Сфорца се опитва да избяга, но се удавя във водите на река Ада. След като поемат по пътя на изгнанието, тримата братя Сфорца, Лудовико и Асканио спират за няколко дена във Ферара на гости на хер��ог Ерколе I д’Есте в Палацо Скифаноя. Отбелязвайки това кратко посещение, летописецът от Ферара Джироламо Ферарини описва Сфорца Мария като „голям и доста дебел мъж“ в ярък контраст с брат му Лудовико, който е с „изискан и красив вид, макар и с кафяво лице“.[5]
Сфорца Мария се укрива в Бари и заедно с Лудовико продължава да крои заговори срещу Бона Савойска, за да получи регентството на племенника си, докато Асканио предпочита да стои настрана.[6]
С въоръжената подкрепа на краля на Неапол Фердинандо I Сфорца Мария се присъединява в Специя към брат си Лудовико, но на 29 юли 1479 г. умира на 27-годишна възраст близо до Варезе Лигуре, както се говори или от прекомерна дебелина, или от пневмония,[7] а според други – от отравяне по заповед на секретаря Чико Симонета. Борбата е продължена само от Лудовико, който наследява титлата на херцог на Бари[8] по заповед на Фердинандо I и в крайна сметка успява да стане херцог на Милано през 1494 г.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Palese Macchie - Cinquecento - Il Ducato Sforzesco a Bari e la famiglia Capitaneo Архив на оригинала от 2008-05-08 в Wayback Machine.
- Sforza, Enciclopedia Italiana, treccani.it
- Lacy Collison-Morley: The Story of the Sforzas, New York 1934
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б sforza-maria-sforza
- ↑ Palese Macchie - Cinquecento - Il Ducato Sforzesco a Bari e la famiglia Capitaneo // Архивиран от оригинала на 8 май 2008.
- ↑ а б Nicola Ferorelli,Il Ducato di Bari sotto Sforza Maria Sforza e Lodovico il Moro.
- ↑ http://www.storiadimilano.it/Personaggi/Milanesi%20illustri/CiccoSimonetta.htm // Посетен на 28 септ. 2021.
- ↑ Girolamo Ferrarini. Memoriale estense (1476-1489)
- ↑ Nuovi documenti sull'esilio pisano di Ludovico il Moro e gli avvenimenti contemporanei (1477 - 79). Estratto dall'Archivio Storico Lombardo. Nuova Serie. Anno V. Fasc. I - II. Gennaio - Giugno 1939
- ↑ http://istitutodistudisuicontidilavagna.weebly.com - I conti di Lavagna e l'alta Val di Vara pag. 38 - Barbara Bernabò
- ↑ I Visconti e gli Sforza // Архивиран от оригинала на 9 април 2009.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sforza Maria Sforza в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
