Направо към съдържанието

Курск (подводница)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версия от 13:50, 19 август 2024 на ToadetteEdit (беседа | приноси) (Премахната редакция на 111.90.187.146 (б.), към версия на 95.87.206.183: Добавяне на неподходящи външни препратки, спам)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Вижте пояснителната страница за други значения на Курск.

К-141 „Курск“
Флаг Русия
Клас и типатомна подводница
Служба
Спуснат на вода1992 г.
Влиза в строймай 1994 г.
Изведен от
експлоатация
12 август 2000 г.
Основни характеристики
Класификация на НАТО„Oscar-II“
Пристанище на домуванеВидяево, Русия
Водоизместимост13 400 – 16 400 t
Дължина154 m
Ширина18,2 m
Височина~18 m
Газене9 m
Скорост (надводна)16 възела (8,23 м/с)
Скорост (подводна)32 възела (16,5 м/с)
Работна дълбочина300 m
Максимална дълбочина500 m
Автономност120 дни
Екипаж118
Въоръжение
Ракетно
въоръжение
ПКР комплекс П-700 „Гранит“
24 ракети ЗМ-45
Минноторпедно
въоръжение
2х650мм и 4х533мм ТА
24 торпеда
К-141 „Курск“ в Общомедия

Атомен подводен ракетен крайцер К-141 „Курск“ е атомна подводница с крилати ракети (подводная лодка атомная с ракетами крылатыми, ПЛАРК), проект 949А (от 1986 година), шифър „Антей“ (обозначение „Оскар-II“ от НАТО).

Построена в град Северодвинск в 1992 година и пусната на вода през май 1994 г., приета на въоръжение в руския Северен флот на 30 декември 1994 г., в чийто плавателен състав се намира от 1995 до 2000 г. По време на операцията на НАТО против Югославия през 1999 г. „Курск“ тайно следи американските самолетоносачи, от които се нанасят удари срещу Югославия.

Потъва в Баренцово море на 12 август 2000 г. в резултат от 2 последователни взрива преди обяд: първият в 11 ч. 27 м. в командното отделение в моментите на изстрелване на подводните торпеда, вторият взрив е в носовата част на подводницата в 11 ч. 29 м.; секунди след това подводницата достига дъното но не може самостоятелно да се придвижи наникъде. В 23.30 ч. на 12 август командването на руския военен флот обявява бедствено положение поради факта, че от обяд на същия ден е прекъсната всякаква връзка с атомна подводница „Курск“. В 13.15 ч. командващият учението адмирал Петров обмисля как да процедира, след като от 5 от общо 6 подводници му докладват, че всяка тях успешно е завършила мисията си, а единствено атомна подводница „Курск“ не му е докладвала изобщо. В 04.30 г. на 13 август подводен сонар на атомния крайцер „Пётр Великий“ {Петър Велики} (дълж. 251 м, шир. 28 м, вис. 59 м, дълб. на газене 11 м) открива нейното точно местоположение. В 07.45 ч. на 21 август с помощта на английски и норвежки гмуркачи бива отворен аварийният ѝ изход, намиращ се в нейната кърмова част.

Около година след нейното потъване останките на подводницата са извадени на повърхността на Баренцево море и след анализ е установено, че 5 или 7 торпеда са избухнали едновременно на борда ѝ; всичките ѝ крилати ракети са непокътнати и неизстреляни. Установено е, че в някое/някои от тях се е съдържал водороден пероксид (перхидрол), част от който е ��роникнал през торпедната обшивка, докоснал се е до корозирал материал в резултат на което водородния пероксид е увеличил много бързо 5000 пъти обема си, нагрява се и достига до керосина намиращ се в резервоара. В резултат избухва взрив – причина за смъртта на всички в командния отсек на подводницата. За 1/5 от секундата през тръбите на вентилационната система взривната вълна достига до предната част от подводницата. Отделилите се експлозивни газове разкъсват 70 м по дължина на външната ѝ обшивка и морските води светкавично нахлуват във вътрешността ѝ (нито една от помпите за изпомпване на водата в авариен случай не е била задействана).

При катастрофата на борда на подводницата се намират 118 души. Никой от тях не оцелява. Останките на някои от тях по-късно са извадени на повърхността и погребани.

Официален доклад: взрив

[редактиране | редактиране на кода]

В официалния доклад от 2000 страници на генералния прокурор на Русия, публикуван през 2002 г., се прави заключение, че гибелта на „Курск“ е предизвикана от учебно торпедо, което се взривило в торпедния отсек. Торпеда обаче с водороден пероксид не се използват в света повече от 50 години преди инцидента, а „Курск“ е била нова подводница.

Удари от подводници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Според създателите на документалния филм „Курск: Подводница в мътни води[1] причина за гибелта на подводницата е торпедо Mk-48, изстреляно от „Мемфис“ – едната от двете американски подводници, следили отблизо военноморските маневри, провеждани при инцидента и в които „Курск“ е участвал. Точните причини за изстрелването на торпедото са трудни за установяване, но филмът разглежда и съпоставя значителен брой документи и факти, целящи да покажат, че гибелта на „Курск“ е предизвикана от торпедо, изстреляно от американска подводница. Изтъкват се редица факти в тази връзка, сред които опрощаване на заем от 10 млрд. щ. дол. от САЩ за Русия и отпускане на нов заем скоро след инцидента.
  • Според публикация на РИА „Новости“ от 22 ноември 2021 г. адмирал Вячеслав Попов, командващ Северния флот (1999 – 2001) по време на инцидента, изнася скриван дотогава факт – „Курск“ е ударен от смъртоносни атаки от подводници на САЩ. Журналистът Андрей Угланов обяснява, че по онова време подводниците „Толедо“ и „Мемфис“ са провеждали учение и са попаднали в териториални води на Русия. Едната подводница по погрешка се врязва в борда на „Курск“, а от другата (приемайки това стълкновение за атака от „Курск“) са изстреляни 2 торпедни залпа по руската подводница. „Курск“ е взривен и пада на дъното, както и „Мемфис“ на 700 метра с огромни повреждения.[2]
  • Веднага след катастрофата чеченски уебсайт съобщава, че взривът в подводницата е предизвикан от терорист на борда, член на екипажа от Дагестан. Предполага се, че той е взривил себе си в поддръжка на сепаратистите в Чечня. Тази версия е бързо отхвърлена.
  • Наред със самостоятелния взрив от торпедо сред така наречените „пацифистки“ версии се разглежда и вариант, че „Курск“ се е натъкнал на подводна мина от Втората световна война. Този сблъсък довежда до детонация на торпедото. Тази версия получава продължение в руския филм „72 метра“. След излизането на официалната версия това предположение отпада от само себе си.