Цвете

Цветя е общо понятие, което обхваща всички храстовидни или тревисти растения, които се размножават посредством цветове. Цветовете имат естетическа функция в ежедневието на хората. С думата също така се обозначава цвета на такова растение, откъснат заедно с част от стъблото.

Lilium longiflorum – 1. близалце, 2. плодник, 3. цветен прашец, 4. стъбълце, 5. венчелистчета		Пример за „перфектно цвете“, тази Crateva religiosa има едновременно тичинки (външен кръг) и плодник (в центъра)

 Основна статия: Цвят (ботаника)

Цветът е размножителен орган при покритосеменните растения. Поради това те се наричат още цветни растения.

Цветовете могат да бъдат еднополови и двуполови. Еднополовите цветове могат да бъдат разположени еднодомно или двудомно. Еднодомно разположение означава, че върху едно растение се разполагат цветове и от двата пола (пример: обикновена леска). Двудомно разположение означава, че върху едно растение се разполагат цветове само от единия пол, така, че растението може да бъде или мъжко, или женско (пример: върби, тополи, черници, коприва).

Двуполовите цветове имат органи и на двата пола. Поради това те се наричат понякога хермафродитни цветове.

С красотата на съцветията и разнообразието от багри, форми и благоухания, цветята привличат хората от дълбока древност и непреходно присъстват в бита, обичаите и вярванията им. Отглеждането и използването на цветя е отговор на стремежа на човека да пресъздава красотата на природата и да я задържа по-близо край себе си.

Едно от седемте чудеса на античния свят били Висящите градини на Семирамида. Според Библията райската градина било пър��ото място, където живели хората преди да извършат първородния грях. В пантеоните на много митологии присъстват божества на цветята, растенията (и пролетта). В древногръцката митология това е Хлорида (Хлорис), чийто еквивалент в римската митология е Флора. Името ѝ е синоним на царството на растенията („флора и фауна“). Ацтеките почитат Шочипилли (Xochipilli), чието име на нахуатл значи „Принц на цветята“ или „Дете на цветята“, и неговата сестра-близначка Шочикетцал (Xochiquetzal, „красива като цвете“).

Цветя са отглеждали хората на Древен Египет и Китай, Древна Индия, Япония, Гърция и Персия. В Китай 3000 години преди новата ера са отглеждани масово рози и хризантеми, като са били използвани не само за украса, но и в кулинарията.^[1] В Древна Индия парковете и частните градини били място за отмора и оздравително възстановяване, споменават се в „Махабхарата“, „Кама Сутра“, „Гаруда Пурана“, в поеми на Калидаса.^[2] В Древна Япония са възникнали две свързани с цветята изкуства – на отглеждането на миниатюрни дръвчета бонзай, и икебана – изкуството на изящното аранжиране на цветя. Известни са и древногръцките покривни градини от саксийни цветя, свързани с култа към бог Адонис.^[3]

В европейските кралски дворове през Средновековието и особено по време и след на Великите географски открития се внасяли и отглеждали множество екзотични цветя и растения. Началото на 17 век бележи възхода на градинарското изкуство и цветарство, появяват се оранжериите.^[4] Производството на цветя се превръща в икономически отрасъл по време на капитализма, когато те навлизат по-широко в бита и се увеличава търсенето им. Този отрасъл заема важно място в икономиките на страни като Белгия, Франция и Нидерландия,^[1] където днес в Алсмер се намира най-голямата борса за цветя в света.^[5][6] Обособяват се отделни производства на семена, луковици, разсад, както и материали, съдове и инструменти. Цветарството днес е разпространено хоби и се издава множество специализирана литература за отглеждане на цветя в домашни условия.

Цветята винаги са съпътствали празниците, церемониите и обичаите на хората от всички краища по света. Неизменно се подаряват цветя на празници като Деня на жената, Цветница, рождени и имени дни, на сватби, при раждания и кръщения. Цветята са елемент и от траурните ритуали, при чествания на годишнини от събития, военни церемонии, артистични бенефиси. Има и празници и карнавали, посветени изключително на цветята, като Карнавала на цветята в Ница, датиращ от 1876 г., когато била организирана „битка“ с цветя, заменена след това от практиката да се разменят букети.

В България се отбелязва празника Еньовден, когато се берат цветя и билки и се вият венци.

За много хора цветята и подаряването на цветя са натоварени с богата и често нееднозначна символика. Различни значения са отредени не само отделните цветя, но и различните по цвят представители (например роза, мак, люляк, карамфил и други).

Цветята намират основно приложение за украса на интериора и откритите площи. За стайно отглеждане, за балкона и за градината са подходящи различни цветя, като определящите фактори са:

• продължителността на живота на растенията – едногодишни, двугодишни, многогодишни,
• произход на растението и климатични условия, в които то вирее най-добре – температура, влажност, достъп до светлина;
• особености на растението: начин на размножаване, период на цъфтеж, дълбочина на кореновата система, размер и разположение на листата, групиране и разположение на цветовете и др.

Цветята намират известно приложение в кулинарията – както за декорация на блюда и коктейли, така и за пряка консумация. Същинските цветове могат да се използват пресни, захаросани или сушени, но по-често се ползват други части като семена, листа, корени, луковици. Ядливите цветя могат да се използват за чай, сиропи, желета, сосове, оцети, салати, както и за украса на торти, плодови салати и други десерти.

Сред най-широко използваните в кулинарната практика цветя са:

• глухарчето – от чиито листа се прави салата, от цветовете – вино, само венчелистчетата като подправка на ястия с ориз;
• латинката – цветове и семена;
• розата – венчелистчетата се използват за сладко от рози, розово желе, розов сироп;
• теменугата – венчелистчета, цели цветове;
• слънчогледът – цветни пъпки, венчелистчета, семена;
• хибискус – изсушените му цветове се ползват за чай;
• шафранов минзухар – от чиито цветове се извлича подправката шафран.

Когато се готви с цветя трябва да се вземат предвид няколко неща:

• Някои цветя са отровни, а други стават за консумация само след специална подготовка. Не бива да се поднасят едновременно ядливи и неядливи цветя.
• Някои хора са алергични към цветя и по-специално техните тичинки.
• Не са подходящи за консумация цветя, третирани с пестициди, или по които има много насекоми.
• Цветята имат деликатен, понякога много слаб вкус, и употребата на други подправки и овкусители може да го убие.^[7]

Цветята и флоралните мотиви са едни от най-често изобразяваните неща в изящните и приложните изкуства. Появяват се във винетките и миниатюрите, участват в художественото оформление на ръкописните и печатни книги, в живописта (особено в жанра натюрморт), в дърворезбата и малката пластика, в стенописите и витражите.

Ислямът, например, забранява изобразяването на хора и животни в джамиите и на страниците на Корана, като така основни и отличителни за ислямското изкуство образи са станали цветята, арабеските и сложните геометрични плетеници.^[8]

Възприемането на цветята като символ на красотата и съвършенството намира отражение и в езика. В този смисъл, в българския език думите „цвете“, „цвят“, използвани само в единствено число, имат и преносни значения: например „не е цвете (за мирисане)“ или „цветът на нацията“.

В миналото девиците били сравнявани с цветя. Това обяснява и етимологията на думата за акта на лишаване от девственост, дефлорация: от латинското „de“, „без“ и „floris“, „цвете“.

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Цвете.

Нормативен контрол GND NKC