Васил Кирков

Васил Кирков
Портрет с автограф на Васил Кирков. Източник: ДА „Архиви“
Роден	Васил Киров Кирков 15 май 1870 г. Карлово, Османска империя
Починал	28 ноември 1931 г. (61 г.) София, Царство България
Професия	български актьор, режисьор, театрален деец
Васил Кирков в Общомедия

Васил Киров Кирков е български актьор, председател на Съюза на артистите в България от 1925 до 1929 година. Той е един от основателите на българския професионален театър.

Домът на Васил Кирков в Карлово днес.

Васил Кирков е роден в Карлово през 1870 г. Учи в Москва в театралната студия на МХТ под ръководството на К. Станиславски и Вл. Немирович-Данченко (1904 – 09). Привлечен е за помощник-режисьор в театъра на Вера Комисаржевска, с чиято трупа обикаля Германия, Полша, Франция и Америка (1909).

Започва работа като артист през 1890 г. в „Столична драматична трупа“. През периода 1892 – 1904 г. участва в редиците на актьорите от театър „Сълза и смях“. На софийска сцена дебютира в ролята на Контофре („Борислав" -Ив. Вазов) в Народния театър, където работи (1909 – 1923, 1934 – 1941). През 1926 г. Васил Кирков и Адриана Будевска са уволнени от театъра от тогавашната власт, което предизвиква широк обществен отзвук.

Режисьор на „Български художествен театър" – София (1925), директор-режисьор на „Русенски общински театър“ (1925 – 1927). Основава първия общински театър в Сливен (1928), създава „Бургаския драматичен театър“ (1929). Директор-режисьор на „Пловдивски общински театър“ (1932 – 1934). Основател на „Дом на изкуството и печата“ (1920).

Председател на Съюза на българските артисти (1925 – 1929), организатор на Пенсионния фонд на артистите.

Умира на 28 ноември 1931 г. в София.^[1]

На Васил Кирков е наречена улица в квартал „Лозенец“ в София (Карта).

• Деца - Кирил, Маринка, Димитър
• Деца на Кирил - Мария, Надежда
• Деца на Мария - Десислава, Силвия
• Деца на Надежда - Филип, Нанси

• Контофре в „Борислав“ (Иван Вазов)
• Лоренцо във „Венецианският търговец“ (Уилям Шекспир)
• Лученцо в „Укротяване на опърничавата“ (Уилям Шекспир)
• Парис в „Ромео и Жулиета“ (Уилям Шекспир)
• Дамис в „Тартюф“ (Молиер)
• Бабутрен в „Мадам Сан Жен“ (В. Сарду)
• Сен Жуст в „Смъртта на Дантон“ (Г. Бюхнер)
• Юсов в „Доходно място“ (А. Н. Островски)
• Петър в „Лес“ (А. Н. Островски)
• Кулигин в „Буря“ (А. Н. Островски)
• Ферапонт в „Три сестри“ (Антон Чехов)
• Васка Пепел в „На дъното“ (Максим Горки)
• Хамлет „Хамлет“
• Карл Моор в „Разбойници“
• Маркиз Поза в „Дон Карлос“
• Фердинанд в „Коварство и любов“ (Шилер)
• Хлестаков в „Ревизор“
• Кречински на (Сухово-Кобилин)
• Освалд в „Призраци“ (Хенрик Ибсен)
• Княз Мишкин „Княз Мишкин“ (Фьодор Достоевски)
• Боян Магесника в „Боян Магесника“ (Кирил Христов)
• Жельо във „Вампир“ (Страшимиров)

Като режисьор:

• „Тебеширеният кръг“ (Клабунд)
• „Червената мелница“ (Ф. Молнар)
• „Свети, но не сгрява“ (А. Н. Островски)
• „Кройцерова соната“ (Лев Толстой)
• „Престъпление и наказание“ (Фьодор Достоевски)
• „Камо грядеши“ (Xенрик Сенкевич)
• „Самодива“ (П. Ю. Тодоров)
• „Юда“ (Константин Мутафов)

• Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982 г.

• В Общомедия има медийни файлове относно Васил Кирков
• www.uba.bg
• Васил Кирков в 1333
• „Васил Кирков угасна“, публикувано във в-к „Литературен глас“, год. IV, бр. 133, София, 13 декември 1931 година.

Портал „Биографии“          Портал „Изкуство“          Портал „История на България“          Портал „Османска империя“